Общо 29,5% (около 3 092 300 души) от населението на Гърция са едновременно изложени на риск от бедност или социално изключване. Това става ясно от годишния доклад на Гръцката мрежа за борба с бедността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.

Според Poverty Watch Greece 2022, който използва данни от Гръцкия статистически институт и други данни, включително собствените въпросници на мрежата, 19,6% от гръцкото население е изложено на риск от бедност, 14,8% изпитват материални лишения от основни стоки и 13,6% от 18-64-годишните живеят в домакинства с ниска заетост.

Мрежата заключава също, че почти 1 от 4 деца живее в домакинство, застрашено от бедност, и 1 от 3 в риск от бедност или социално изключване. "Тези цифри показват, че детската бедност в Гърция е сериозна, повтаряща се“, отбелязва докладът, "и се влошава – в много по-лоша позиция от средната за Европа сме, където 1 на 5 деца живее в бедност“.

Равнищата на относителната бедност започнаха драстично да нарастват след 2010 г. (27,7%), започнаха да падат през 2015 г. (от 35,7%) и достигнаха 28,9% през 2020 г. "Поразително е, че през последните 12 години около една трета от общото население е оцеляло в условия на бедност или изключване според официалните данни. Това предполага, че бедността е постоянен проблем за голяма част от населението и че е започнала да намалява едва през 2017-2019 г.“, се казва в съобщението.

През 2020 г., с големия спад на доходите поради пандемията, относителната бедност отново започна да нараства.

Географското разпределение на населението в риск от бедност регистрира най-нисък процент в Атика (12,9%), Крит (14,9%) и Южно Егейско море (17,5%), докато най-високият риск от бедност е в Източна Македония и Тракия (29,0%) ), Западна Гърция (28,5%), Централна Македония (25,5%), Западна Македония (21,5%) и Централна Гърция с Пелопонес (24,2%).

Сметките за енергия

Докладът също така установи, че 1 от 2 домакинства се бори да покрие енергийните си нужди. За да се справят с тях, 64% намаляват други нужди на домакинството си, а 36% - някои от основните си нужди. Четири от 10 домакинства отопляват само една част от жилището си и изключват отоплението, дори ако температурата е ниска. Що се отнася до сметките за енергия, 1 от 3 от домакинствата забавя плащането им. Позовавайки се на анализ на Международния валутен фонд (МВФ), докладът отбелязва, че загубата на реални доходи на гръцките домакинства поради енергийната криза ще бъде над 10% през 2022 г.

Наред с други въпроси, докладът отбелязва, че Гърция има една от най-високите ставки на ДДС в страните от ОИСР и е на първо място заедно с Финландия в еврозоната. Високите косвени данъци обаче водят – в допълнение към укриването на данъци – до намаляване на разполагаемия доход: докато по-слабите слоеве имат по-ниски преки данъци поради по-ниските доходи, те в крайна сметка "губят“ поради високите косвени данъци върху стоките и услугите.

В доклада се казва, че в Гърция приходите от косвени данъци представляват около 56,4% от данъчните приходи, докато преките данъци представляват около 35,4%. Следователно няма справедливо разпределение на данъчната тежест и групите с по-ниски доходи отново са най-тежко обременени, се казва още в доклада.