РИА Новости: За какво му е на Борис Джонсън война с Русия
©
Изразените в публикацията мнения и лични оценки са на автора и Агенция "Фокус“ не се ангажира с тях.
На министър на външните работи Елизабет (Лиз) Тръс беше поверено да огласи страшните мерки. Ръководителят на британската дипломация, изглежда, все още не е слязла от танка, на който позира близо до руската граница. С артилерийска откровеност в ефира на Sky News тя обеща тежко наказание за "всяка компания, която представлява интерес за Кремъл“. Водещият попита дали британските власти биха отнели лондонските имоти на богатите руснаци (в Англия това е любима тема от много години), на което Лиз Трус отговори: "Възможно е. Сега няма да уточняваме на кого и как ще се отразят санкциите."
Но веднага щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, министърът заусуква тя изрече нещо неясно за съдбата на Северна Ирландия, която се превърна в неразрешим проблем в отношенията с Европейския съюз и напълно се смачка, когато стана дума за ситуацията около премиера, като обясни, че мислите й вече са изцяло заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни най-малко от съдбата на шефа на британския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела с удоволствие, пише дословно руският журналист.
Сега Джонсън прави отчаяни опити да се спаси. Скандалът с партита в резиденцията му стигна твърде далеч, но тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън обеща да публикува доклад на собствената си подчинена Сю Грей, която разследва "кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли". Всичко се промени, след като Скотланд Ярд внезапно пое управлението на кризата. Началникът Кресида Дик каза, че нейни подчинени ще разпитат дори самия премиер, на което той с радост се съгласи, защото следващото искане на комисаря беше подробностите от доклада, обещан от Джонсън, да не се издават, докато тече разследването. Ясно е, че полицейското разследване ще се проточи с месеци, а премиерът се нуждае от време сега повече от всякога.
Очертаващата се пауза трябва спешно да бъде запълнена, в противен случай ще стане неудобно и дори пагубно за Джонсън: гласоподавателите вече се сблъскаха с рязко покачване на цените на газа и тока, а от април ще бъдат изправени и пред увеличение на данъците. А през май в Обединеното кралство ще се проведат местни избори, резултатите от които ще определят бъдещата съдба на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тема: той е готов да изпрати войски на континента и дори смята да отиде сам в Източна Европа.
От всички страни му дават окуражаващи съвети. "Този път Путин трябва да разбере, че ако се осмели да докосне някой от съюзниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и трябва да се подготвим сега“, пише във британския вестник The Times Джонатан Пауъл, бивш началник на кабинета на премиера Тони Блеър. Той изглежда ще мълчи, без да си спомня как самият той участва в откровена измама, за да въвлече Великобритания в кампания срещу Ирак. Методите изобщо не са се променили - измислени разузнавателни доклади, мащабна кампания в пресата. През последните седмици британските журналисти, които разпалваха страстите около Украйна, се изчерпаха с идеи и фотобанката им очевидно се изчерпа.
Към момента антируската истерия се води там, където има сериозни изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го очакват избори през април. Всеки трябва да се грижи за себе си. Колективните усилия на съюзниците са насочени към разтърсване на германците, които се съмняват в собствените си сили. Отказвайки срамно да доставят оръжия на Украйна, казват те, създават лоши асоциации със средата на миналия век, затова новото германско правителство въпреки това изпрати каски там.
Разбира се, от Германия се очаква не да дава каски, а да се откаже от "Северен поток-2“, за да закуца, като се простреля сама в крака. Призивът за подобна саморазправа се отправя преди всичко от Великобритания и САЩ, надявайки се да решат собствените си проблеми, включително и за сметка на германците.
Не се знае дали британският премиер ще успее да избегне разправиите сред собствения си народ, като разпалва страсти около Русия. Идеята със сигурност не е нова.
Същата техника беше използвана от предшественика му Тереза Мей, завъртайки темата за Скрипал и строгия режим на санкции. Борбата с руския капитал, обещана тогава безславно и доста глупаво, завърши с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За собственика на Челси това беше като ухапване от комар, но самата г-жа Мей напусна резиденцията на премиера.
Превод: Юлиян Марков