На Запад, в навечерието на сезона на пролетната сеитба, те все пак забелязаха "слона“, който дотогава упорито беше игнориран: става дума за бъдещи проблеми с реколтата, които ще бъдат причинени от недостига или високата цена на торовете. Интересното е, че почти едновременно този проблем беше забелязан от такива "мастити“ медии като The Wall Street Journal и The Times. В същото време британците отидоха по-далеч от американците, които се ограничиха само да посочат сериозността на проблема. The Times дори прогнозира глад по света и в същото време посочва виновника - разбира се, Русия. Те казват, че цените на торовете се покачват заради поскъпването на газа, което от своя страна е провокирано от Русия, коментира руският журналист Валерий Михайлов на интернет страницата на РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.

Това твърдение, разбира се, е абсурдно, независимо откъде го гледате. По-специално, през 2021 г. Русия увеличи производството на газ с десет процента в сравнение с предходната година. Износът във физическо изражение също се е увеличил, макар и леко, с около два процента. Той би могъл да се увеличи още повече, но именно Европейският съюз, с който Русия е най-добре свързана с газопроводи, направи всичко през последните години, за да предотврати това.

В крайна сметка ЕС още през 2009 г. прие т. нар. трети енергиен пакет, насочен срещу газови компании и преди всичко срещу "Газпром“. Той предвиди преразпределението на печалбите на руската корпорация в полза на европейските газоразпределителни компании и търговци. По различни методи: от първоначалното разделяне на производството и транспорта на газ до по-късния преход от дългосрочна договорна схема за доставка на газ по договорена (формула) цена към спот доставки с борсови цени.

Отначало новата схема работеше така, както се предполагаше от инициаторите й - цените на газа в Европа леко паднаха, както и печалбите на "Газпром“. А през миналата година дори се стигна дотам, че концернът беше принуден да доставя газ на загуба.

В същото време полската компания PGNiG успя да спечели арбитраж срещу "Газпром“, след като постигна преразглеждане на формулата за цената на доставките по договора: значителен компонент от обменните цени на газа беше добавен към формулата за цена, преди това свързана с петрола и нефтопродукти. Това също доведе до връщането от страна на руската корпорация на 1,5 милиарда долара, надплатени от поляците, и до промяна в формулата на цената в повечето други дългосрочни договори на "Газпром“.

Но след това дойде 2021 г. и атракционът на безпрецедентна щедрост приключи.

Като част от възстановяването на световната икономика след тежките пандемични ограничения от 2020 г., както и на фона на наложената от Запада зелена програма, поради която инвестициите в проучването и разработването на въглеводородни находища бяха рязко намалени, възникна недостиг на газ през първата половина на годината, което предизвика увеличение на цените на борсите. Всички контрагенти на "Газпром“, които пренаписаха формулата в дългосрочните договори, започнаха да получават договорен газ на все по-високи цени с покачването на цените на борсата. Между другото, не всеки го направи. Турция например запази старата формула и сега получава газ на една от най-ниските цени в Европа. Но Полша вече е надплатила четири милиарда долара благодарение на пировата си победа и продължава да го прави.

На фона на всичко това самата Европа отлага сертифицирането на оператора на новия "Северен поток-2“ с близо година. И това въпреки факта, че "Операторът на газопреносната система на Украйна“, който беше отделен от украинския "Нафтогаз“ през декември 2019 г. и управлява старата украинска тръба, беше сертифициран от европейците за няколко дни.

С една дума, ситуацията със скъпия газ беше създадена изключително от ръцете на Запада и преди всичко на европейците. И следователно нещо друго е изненадващо: че проблемите с недостига и високата цена на торовете в Америка и Европа са забелязани едва днес. Русия предупреждаваше за това още през октомври. Тогава стана известно за масовото намаляване на производството на торове от европейските производители. Първо, като част от отказа им да купуват допълнителен газ на спот цени, надвишаващи получените по дългосрочни договори. Но със закъснение от няколко месеца, поради описаните по-горе причини, цената на договорния газ също се повиши значително. Общо през есента в Европа бяха спрени до 40 процента от производствените мощности за селскостопански торове.

В повечето страни по света запасите от торове са значително намалени. Редица държави ограничават или забраняват техния износ, по-специално Китай - износа на фосфатни торове. От 1 декември 2021 г. Русия въведе квоти за износ на торове за шест месеца. В тази ситуация властите на КНДР, след като до голяма степен загубиха достъп до китайски торове, задължиха своите селяни да събират човешки екскременти в това качество - и това е нелепо, но не е достатъчно: страната все още помни ужасния глад от 90-те години. Какво прави Западът? Той налага санкции срещу беларуските торове, като по този начин се прострелва в крака, но обвинява Русия.

В резултат на това спрямо 2020 г. в края на 2021 г. цените на торовете на световния пазар се повишиха с 2-3 или повече пъти, в зависимост от вида. И европейската цена за тях е на преден план. На този фон Русия изглежда като остров на стабилност. Според руското Министерството на земеделието цените на торовете вече дори падат вътре в страната. И въпреки че, разбира се, те остават над цените от 2020 г., те се върнаха приблизително на нивото от лятото на 2021 г. Разликата със световните цени е доста значителна и Министерството не очаква тази тенденция да се промени.

Относно ситуацията на световния пазар, можем уверено да кажем, че поради недостига и високата цена на торовете, използването им ще намалее през тази година. Което неминуемо ще доведе до спад в добивите и повишаване на цените на селскостопанската продукция, както поради повишаване на нейната себестойност (поради покачване на цените на торове, горива, продукти за растителна защита и т.н.), така и поради недостатъчност на самата реколта. Тоест ситуацията на пазара на храни се всмуква в някаква фуния от събития и в глобален мащаб едва ли е възможно нещо да се промени кой знае колко много. Някои страни ще се сблъскат с покачване на цените на храните в по-голяма или по-малка степен, други ще се сблъскат с истински глад. И не заради природни бедствия, а заради действията, предприети от колективния Запад, от неистовата работа на печатните машини в САЩ и Европа до нездравословни решения, наложени в рамките на зелената програма, и от съмнителни методи за регулиране на пазара до безумна политика на санкции .

Превод и редакция: Юлиян Марков