За малка страна като Република Северна Македония има само едно нещо в международната политика, което е по-лошо от намесата на Америка в нейната политика. А то е: ненамеса на Америка в нейната политика, пише първият министър на външните работи на югозападната ни съседка Денко Малески в материал за скопското електронно издание "Либертас“, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Странни са приливите и отливите на демократичната трансформация на обществата и ролята на Америка в тях. Президентът на САЩ Удроу Уилсън влиза в Първата световна война, за да направи света безопасен за демокрацията. След победата, на Парижката конференция той изправя своите европейски съюзници pred нови идеи: "право на самоопределение" и "мир в света" чрез създаване на световна организация от държави, която да се грижи за мира. Опитните и цинични европейски политици обърнаха глави и повдигнаха вежди пред идеализма на ексцентричния американец, но приеха идеите на новия хегемон на световната политика.

За съжаление Обществото на нaродите (ОН) не успява да спаси света от нова война и новосформираните държави в Източна Европа приемат диктатурата, а не демокрацията. Остава да вярваме, че идеята за "свят, безопасен за демокрацията“, която кара държавите да посягат към този, както пише Русо, "идеал, положен на небето“, е допринесла поне малко за демократичната промяна на традиционните автократични разбирания за "източните народи“ на Европа.

Нещо подобно се случва във времето, в което живеем. Използвайки уникалния момент като единствена суперсила, Америка след падането на Берлинската стена през 1989 г. се опитва да запълни вакуума, създаден от оттеглянето на руската мощ, със западните демократични ценности. И не само в Източна Европа, а като обща световна политика. Дори в Ирак и Афганистан. Стоейки начело на това, което в науката се нарича "либерален империализъм", Америка проектира ценностите си във всяко кътче на планетата и неизбежно влиза във войни, които й струват "кръв и съкровища". Именно това осъзнаване е водещата идея на реалистите, американските критици на външната политика. Щастлив съм, че съм роден и живея в либерална демокрация, казва Джон Миършаймър, един от най-гласовите критици, "но трябва да спрем да налагаме нашата политическа система и нашите демократични ценности на хора, които не го искат". Такава политика води до конфликти и ни струва жертви и пари, а сега в Украйна ни доведе до ръба на ядрена война с Русия.

На последните избори македонците, както и други народи, показаха, че не харесват политиките, които през тези 33 години независимост, под пряко американско влияние, се провеждат у нас и в международната й политика. Мислещите хора, чиято задача е да изправят хората пред горчивите истини, са неразделни в мнението, че решенията, които са плод на компромиси, са успехи на македонската държава: приемането на Македония в ООН с препратка БЮРМ, Охридското споразумение, Преспанската спогодба и Договора с България. Аргументацията подкрепя това мнение, но е в разрез с убежденията и емоциите на националистите, които споделят чувствата на мнозинството от македонския народ. Натрупаният гняв от поредицата "предателства" под менторството на САЩ и ЕС, в тези години на независимост, трябваше да се "проветри" със смяна на правителството, за да не се стигне до нежелани конфликти. За Америка, за разлика от приемането в НАТО, беше важно да се изрази волята на народа по демократичен начин и да състави правителство според тази воля. Но тази воля смята всички успехи за предателства и ни поставя на пътя на дълготрайна трансформация на съзнанието на един народ, на когото бяха продиктувани европейски и американски, а не македонски решения. Сега правителството на ВМРО-ДПМНЕ е оставено да се оправя само. Ограничена обаче от наложените споразумения, но още повече от външен натиск, който не се отклонява от това, което те смятат за свои успехи, тя има трудната задача да не подведе очакванията на македонците. И ще трябва да ги предаде, защото, както писа Удроу Уилсън, когато дойде на власт, политиката не е празен лист хартия, на който просто пишеш желанията си.

Но кой знае какво ни очаква в свят на постоянна промяна. И гледай чудо. Евентуалната победа на Тръмп на президентските избори през ноември няма да хване неподготвени новите власти на Република Северна Македония. Основният им партньор Виктор Орбан е почитател на политиката на бившия американски президент Доналд Тръмп. "Суверенист“, който обича предимствата на съюзите, но не толерира външна намеса в делата на Унгария и критик на либералната демокрация, Виктор Орбан е "естествен“ партньор на нашите националисти-суверенисти. Оттук и милиардът, с който Унгария иска да засили влиянието си в малка Македония, и собствената си позиция в международната сфера, в която всичко се върти около власт, интереси и влияние. Ако Тръмп победи, Унгария и Северна Македония могат да се превърнат в любимци на Белия дом и троянски кон в процеса на европейска дезинтеграция, за разлика от интеграцията, която позволява намеса във вътрешните работи на членовете на ЕС в съответствие с общата политика. Лично аз смятам, че ако това се случи, ще съжаляваме за времената на мултилатерализма, които ще бъдат заменени от "Америка на първо място" и "Македония горда". Защото за една малка държава като Македония в международната политика има само едно нещо по-лошо от намесата на Америка в нейната политика. А то е: ненамеса на Америка в нейната политика.