Психологическа атака от земетресение с магнитуд 4.7 в Западна Турция
©
В националния център Кандили-Истанбул са идентифицирани 39 вторични труса, генерирани в системата на Северно-Анадолския разлом в дълбочини между 2 и 20 километра. От тях 29 са усетени в епицентралната зона, а седем от тях по всяка вероятност са съпроводени с катурване на неустойчиви предмети и пукнатини във вътрешността на стари постройки.
Едногодишен преглед на земетръсния каталог за предхождаща активност показва, че тя е фонова – нискомагнитудна, спорадична поява. Само шест от редките сеизмични прояви са с магнитуд над 3. Никое от земетресенията не предизвиква вторични трусове, дори най-силното сред тях. То е станало на 20 юли 2022 и е с магнитуд 4.1
Епицентърът на новото земетресение е на 30 километра (км) източно от епицентъра на високомагнитудно земетресение, станало на 12 ноември 1999 г. Тогава при интензивност от IX степен по 12-степенната скáла енергията от събитие с магнитуд 7.2 и източник на дълбочина 14 км под земната повърхност погуби около 900 човешки живота, причини наранявания на около 5 хиляди души и предизвика разселване на 55 хиляди жители. Финансовото изражение на щетите се оценява на около 1 милиард американски долари. Най-големи загуби претърпяха Дюздже и Кайнашлъ.
Би могло да се твърди, че загубите от “земетресението Дюздже" през 1999 година при огромната отделена сеизмична енергия не съответстват на силата на въздействие. Причината за това е в природата на земетръсната последователност. Три месеца по-рано земетресение с магнитуд 7.6 и катастрофални последици се случи в източната част на Мраморноморския регион, т.нар. Измитско земетресение. От него загинаха 18 хиляди души и около 50 хиляди се нуждаеха от медицинска помощ, а според някои документални източници загубите се оценяват на 8.5 милиарди американски долари.
След катастрофалните трусове през 1999 година са извършени много проучвания в областта на земните науки и на строителните методики.
Какви уроци могат да се извлекат сега от новата земетръсна активност?
Нека погледнем картата на разпределение на силата на въздействие (макросеизмична карта), построена в Европейския център за вчерашното земетресение с магнитуд 4.7. Тя е изградена въз основа на сведения от преживели сътресенията. Няколко са акцентите. Най-силните ефекти – за сериозни повреди в постройки (интензивност от VI степен) са докладвани от селища близки до епицентъра (напр. Болу, на около 10 км югоизточно от епицентъра). Освен това, единични съобщения за повреди в постройки се отбелязват от столицата Анкара (около 150 км югоизточно
от епицентъра), от района на Измит (около 150 км западно от епицентъра) и от Истанбул (старите западни квартали, на около 230 км западно от епицентъра). Прави впечатление и големият брой на информационни съобщения от трите града.
Заключението за Измит и Истанбул е, че още са живи спомени от преживяното през 1999 и, по-важното, не са предприети достатъчно адекватни мерки за заздравяване на сгради, преживяли минали земетресения (забелязани повреди). Това, и особено дебатът относно “зоната на мълчание" (липсваща активност) в източната част на северния клон на Северно-Анадолската система в Мраморно море, е причина за повишена обществена активност; при това поводът е трус с умерена сила (напомням, че в Източна Турция сеизмичните събития с магнитуд над 4 са над 500).
В столичния град, макар и не така сериозно засяган от трусове през последните години, заплашително се издигат многоетажни сгради; там се помещава и държавната администрация, на която тежат всички отговорности, особено след катастрофалните последствия в източните територии на страната. Затова и в столицата неизбежно съществува напрежение.