До 2030 г. се очаква да бъдат похарчени 200 млрд. евро за инфраструктурни проекти в ЕС, за да се отговори на нуждите на военната мобилност: бързото и безпрепятствено придвижване на военен персонал, оборудване и активи в рамките на Европейския съюз и извън него. Тези инфраструктури, които са неразривно свързани с Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), служат за военни цели и укрепват европейската отбрана, но имат двойна употреба, тъй като ще се използват предимно от цивилни граждани, предава Protho Thema.

Военната мобилност, включена в Бялата книга за отбраната на ЕС, стана по-належаща след началото на войната в Украйна. Вече са отпуснати 1,7 млрд. евро за 95 проекта в 21 държави от ЕС, а НАТО вече участва в планирането на проектите, като се има предвид, че 23 държави от ЕС са и членове на Алианса. Гръцкият комисар в Комисията Апостолос Цицикостас, който има ресор устойчив транспорт и туризъм, участва в обсъжданията с НАТО от страна на ЕС.

"Трансевропейската транспортна мрежа е важна не само за свързаността на хората и предприятията. Тя е от жизненоважно значение и за отбраната, сигурността и военната готовност на Европа“, заявява Цицикостас на неотдавнашен брифинг на гръцки журналисти в Брюксел и обяснява: "Планът за действие, който вече е в ход до 2026 г., има за цел да гарантира, че нашата транспортна инфраструктура може да издържи на тежестта и мащаба на военните придвижвания, включително на доставките на гориво.“

В рамките на планирането на проекта, чиято първа етапна дата е 2030 г., вече са определени участъци с военно значение в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, които приоритетно се нуждаят от модернизация в съответствие с военните изисквания. Всъщност в сътрудничество с НАТО са създадени четири коридора за военна мобилност, в рамките на които е изготвен списък от 500 горещи точки за инфраструктура, обслужваща както граждански, така и военни нужди.

Според информацията в Гърция такива точки са идентифицирани в Еврос и Лемнос, но списъкът, както и точното местоположение на четирите коридора, не се оповестяват публично по очевидни причини. Списъкът от 500 точки е изготвен с участието на министерствата на отбраната и транспорта на държавите-членки на ЕС и след консултации с НАТО.

Проектите, планирани в тези 500 горещи точки, са с двойно предназначение и включват или изграждане на инфраструктура от нулата, или модернизиране на съществуващата, включително например укрепване на пътни и железопътни мостове, разширяване на пристанищната инфраструктура, разширяване на тунели.

"Все още сме далеч от наличието на добре свързана и устойчива транспортна мрежа с двойно предназначение, гражданска и военна, която да отговаря на нашите нужди. Бъдещите инвестиции трябва да бъдат по-целенасочени и значително увеличени.

Във връзка с последните геополитически събития трябва да засилим действията си в областта на превенцията и отбраната“, заявява Цицикостас: "Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана, заедно с нейния стълб за финансиране - планът ReArm Europe / готовност 2030, очертава новия подход към европейската отбрана и инвестиции и подчертава значението на военната мобилност. В тясно сътрудничество с НАТО вече създадохме четири коридора за военна мобилност. Проектите са инфраструктура с двойна употреба, което означава, че те ще имат ползи не само за военната мобилност, но и за всички европейски граждани. Инвестициите ни са не само в пътища, но и в железници и пристанища. За да осъществим тези проекти, спешно трябва да увеличим финансирането за военна мобилност както в настоящата, така и в следващата многогодишна финансова рамка.

Според плана по четирите коридора на военната мобилност всички транспортни инфраструктури трябва да отговарят както на гражданските, така и на военните нужди. Например, както е описано в Бялата книга за отбраната, железопътните линии следва да предоставят приоритетен достъп на въоръжените сили по време на криза.

Очаква се обаче точният бюджет и подробното планиране да бъдат обявени през лятото или най-късно през септември. Проектите обаче ще бъдат финансирани от европейски и национални фондове, но също така и чрез синергии с частния сектор, тъй като това ще бъдат проекти, които ще се използват предимно от гражданите.

Следва да се отбележи, че проектите за военна мобилност ще бъдат интегрирани в голямата програма за трансевропейски мрежи (TEN-T), която вече е в ход и засяга всички европейски транспортни мрежи в Европейския съюз. До 2030 г. трябва да бъде завършена основната мрежа (пътна, железопътна, летища и пристанища), а до 2040 г. трябва да бъдат свързани и по-малките европейски градове.

Разходите за доизграждане на основната и регионалната мрежа на TEN-T се оценяват на почти 850 милиарда евро за периода до 2040 г. Въздействието върху транспорта след завършването на проектите ще бъде огромно. Например завършването на тунела Лион-Турин ще намали времето за пътуване с два часа, а Балтийско-егейската ос е включена в същата програма.