Почти една година след като Русия започна военната агресия срещу Украйна, икономиката на ЕС навлезе в 2023 г. в по-добро състояние от прогнозираното през есента. Според зимната междинна прогноза перспективите са за по-висок растеж през тази година — 0,8 % в ЕС и 0,9 % в еврозоната. Очаква се и двете зони да избегнат с малко техническата рецесия, която се очертаваше за началото на годината. Това съобщиха от Европейската комисия.

След силния растеж през първата половина на 2022 г. темпото на БВП се забави през третото тримесечие, макар и малко по-слабо от очакваното. Въпреки извънредните сътресения, икономиката на ЕС избегна свиването през четвъртото тримесечие, предвидено в есенната прогноза. Годишният темп на растеж за 2022 г. се оценява на 3,5 % както в ЕС, така и в еврозоната.

Въпреки това неблагоприятните условия още са налице. Потребителите и предприятията продължават да са изправени пред високи разходи за енергия, а основната инфлация (с изключение на енергията и непреработените храни) продължава да нараства през януари, което допълнително подкопава покупателната способност на домакинствата. Тъй като инфлационният натиск продължава, затягането на паричната политика се очаква да продължи, което спъва стопанската дейност и инвестициите.

Прогнозираният растеж в зимната междинна прогноза от 0,8 % в ЕС за 2023 г. нараства на 1,6 % за ЕС  за 2024 г., като за България се очаква растеж от 1,2% през 2023 г. и 2,5% през 2024 г.

След като достигна най-високата си стойност през 2022 г., инфлацията ще намалее през прогнозния период. Очаква се номиналната инфлация да спадне от 9,2 % през 2022 г. на 6,4 % през 2023 г. и на 2,8 % през 2024 г. в ЕС. В България се очаква тя да бъде 7,8 % през 2023 г. и да намалее на 4 % през 2024 г.

Въпреки че несигурността около прогнозата остава голяма, рисковете за растежа като цяло са балансирани.