Миналата зима европейците се сблъскаха с непосилни сметки за енергия, тъй като континентът бързо се отказа от руския газ. Тази година ЕС е по-добре подготвен, но сега втора война също заплашва да разтърси енергийните му пазари, пише европейската редакция на Politico.

Конфликтът между Израел и ХАМАС заплашва да наруши отношенията на Европа с Близкия изток или дори да въвлече Иран в пряка конфронтация с Израел и неговите западни партньори. Въпреки че засега пазарите са относително спокойни, всеки от тези сценарии може да предизвика хаос.

Въпреки това Европа е "подготвена да посрещне напрежението на световния пазар на петрол и дизелово гориво", заяви в интервю за Politico комисарят по енергетиката Кадри Симсон. "Длъжностните лица са си взели поуки от войната на Русия в Украйна и работят за изграждане на добро разбиране на всички наши уязвимости, за да се справим най-добре с тях и как да бъдем подготвени за всякакви инциденти или извънредни ситуации".

"През последните седмици служителите на ЕС проведоха множество срещи с държави, добиващи петрол, както стари приятели като Норвегия, така и нови партньори като Алжир и Нигерия, за да изпреварят евентуални смущения", е допълнила тя.

"След разгръщането на кризата в Газа сме изправени пред два конфликта в европейско съседство. Източното Средиземноморие е важен терен за европейската енергийна сигурност, тъй като енергийният преход в Европа все още е заплетен от геополитическа несигурност." Симсон обяснява липсата на драма на пазарите с "готовността и управлението на кризи, които ЕС въведе в отговор на енергийния шантаж на Русия".

Вонните действия в Газа и, в по-малка степен, по северната граница на Израел с Ливан имаха само ограничено въздействие върху петролните пазари. Първоначално цените се повишиха при новината за нападението на бойците на ХАМАС на 7 октомври и масирания отговор на Израел, но ключовият бенчмарк за суров петрол Брент спадна с 4,2% тази седмица до около 81 долара (149.53 лева) за барел, около нивата отпреди началото на насилието.

Пазарите избегнаха повторение на ситуацията от 1973 г., когато "войната от Йом Кипур" между Израел и неговите съседи накара големите арабски производители, начело със Саудитска Арабия, да наложат ембарго върху износа си за съюзниците на Израел. Отношенията на страните от Персийския залив с Израел се подобриха значително през последните 50 години: ОАЕ и Бахрейн признаха суверенитета му по силата на Споразуменията от Абрахам от 2020 г., а Саудитска Арабия води преговори да направи същото.

Поради това търговците залагат, че докато конфликтът не се разшири, доставките на петрол ще останат повече или по-малко стабилни, е коментирал Виктор Катона, водещ анализатор на пазарите на суров петрол във фирмата за енергийни анализи Kpler.

Според него рискът произтича по-скоро от Иран. В най-лошия случай разширяването на конфликта може да накара Иран да наруши корабоплаването от арабските страни от Персийския залив през Ормузкия проток. Суровият петрол на Иран, макар и под санкциите на Запада, се изнася в големи количества за Китай. "Ако Израел започне да нанася удари по иранската територия и в резултат на това Иран трябва да изнася по-малко, тогава Китай няма достатъчно суров петрол и трябва да купува от друго място", което ще доведе до скок на световните цени, е добавил Катона. "Това е цяла спирала, която ще се задейства незабавно."