Косово е готово да се противопостави на евентуална атака от страна на Сърбия, тъй като ескалацията на конфликта със сърбите в северната част на страната може да доведе до нов въоръжен конфликт, заяви премиерът Албин Курти в интервю пред Reuters.

Напрежението се поднови наскоро, след като косовските власти обявиха, че колите, принадлежащи на граждани на Косово, ще трябва да бъдат регистрирани с номера, издадени от институциите на Република Косово. Това включва табели с префикси като "PR“, "KM“, "PZ“, "GL“, "UR“, "PE“ и "DA“, останали от югославската система и биха засегнали около 50 000 сърби, живеещи в северната част на Косово.

Ситуацията се успокои, след като Курти, под натиска на САЩ и Европейския съюз, се съгласи да отложи правилото за регистрационните табели на колите до 1 септември и мироопазващите сили на НАТО надзораваха премахването на пътните блокади, поставени от сърбите.

"Не трябва да изключваме, че тези агресивни политики на Белград могат да се превърнат и в нападение срещу Косово по един или друг начин“, предупреди Курти пред Reuters, говорейки на английски. "Ние сме предпазливи, но не се страхуваме“.

Той добави: "Не казвам, че ще ни нападнат тази или следващата седмица, но би било безотговорно да изключим... възможността за ескалация на напрежението и нови конфликти“.

Малката балканска държава без излаз на море получи независимост от Сърбия през 2008 г. Етническите сърби представляват 5 процента от 1,8-милионното население на Косово, като 90 процента са етнически албанци.

Около 50 000 живеят в Северно Косово, близо до границата със Сърбия. Останалите 40 000 живеят на юг от река Ибър и използват издадени от правителството на Косово регистрационни номера.

Сърбия отрича да нагнетява напрежение и конфликт в Косово, като обвинява Прищина, че потъпква правата на малцинствените сърби.

Курти критикува ролята на Русия

Опозиционните партии в Прищина обвиниха Курти, че плаши инвеститорите, като открито говори за възможен нов конфликт с Белград.

Курти отхвърля тези обвинения. Той обвини Русия, която е основният съюзник на Сърбия и наложи вето на кандидатурата на Косово за членство в ООН, че има голяма роля в разпалването на нови етнически напрежения в бившата южна провинция на Сърбия.

"Деспотичният (руския) президент (Владимир) Путин е човек на войната и той би имал интерес да разпространява война, защото иска да нормализира войната“, отбеляза Курти, намеквайки за нахлуването на Русия в съседна Украйна през февруари.

"Ние имаме свои институции и органи за сигурност и отбрана; Косово вече е държава; това не е 1998 г.“, подчерта премиерът. "Това е 2022 г., така че ние сме много по-подготвени да защитим нашия суверенитет, териториална цялост, нашата демокрация, върховенство на закона, конституционност и нашия напредък“.

Курти и сръбският президент Александър Вучич се очаква да се срещнат в Брюксел за допълнителни разговори на 18 август. Белград и Прищина публично се ангажират с диалог под егидата на ЕС, за разрешаване на нерешени въпроси, но досега е постигнат малък напредък.

Косово се присъедини към критиките на ЕС и САЩ спрямо действията на Русия в Украйна и се присъедини към санкциите срещу Москва. Сърбия не е въвела санкции срещу Русия въпреки целта си да се присъедини към ЕС и да хармонизира външната си политика с блока.

НАТО има около 3700 войници, разположени в Косово, за да поддържат крехкия мир, а миналата седмица от Алианса обявиха, че ще се намесят в съответствие с мандата си, ако стабилността бъде застрашена.

Сърбия е обявила, че никога няма да признае Косово, което смята за люлка на средновековната сръбска държавност, и беше подкрепена в настояването си от Русия, както и от пет страни от ЕС, които отказват да признаят най-младата балканска държава: Гърция, Испания, Румъния, Словакия и Кипър.

Превод и редакция: Иван Христов