Руският президент Владимир Путин използва годишното честване на победата над нацистка Германия през Втората световна война като повод да представи своите аргументи, оправдаващи нападението срещу Украйна, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Путин заяви, че предприетите от Русия действия са били единственият начин да се предотврати планирано според него нападение срещу страната. В речта си на Червения площад в Москва руският президент каза, че Москва е била принудена да действа, защото е смятала, че сблъсъкът с Украйна, която по думите му се ръководи от подкрепяни от САЩ неонацисти, е бил неизбежен, посочва американското издание.

Когато Путин започна през февруари нападението срещу Украйна, замислено като блицкриг, той сигурно си е мислел, че годишните чествания през май по случай съветската победа над нацизма ще се слеят с празнуването на един по-съвременен триумф. Но нещата не се развиха по този начин, пише в. "Гардиън" в редакционна статия.

Като резултат от проточващите се проблеми за руската армия демонстрацията на военна мощ на парада за Деня на победата беше по-малка от обикновено. Обичайното прелитане на авиация, което при сегашната война в Украйна трябваше да включва въздушна формация от изтребители, изобразяваща символа "Z", неочаквано беше отменено. А засега Русия не постига победа в Украйна, където президентът Володимир Зеленски изнесе своя реч за Деня на победата, в която отхвърли културното присвояване на съветската съпротива от Москва, отбелязва британското издание.

Неуспехът на стратегията на Кремъл и унижението, нанесено на руските сили, доведоха до спекулации, че Путин ще използва традиционното си обръщение по случай празника, за да изостри още повече ситуацията. За щастие, това не се случи. Нямаше нови предупреждения към Запада във връзка с ядрения потенциал на Русия. Речта не съдържаше и официално обявяване на война, което щеше да позволи мобилизирането на крайно необходимите резервни сили. Вместо това Путин използва повода, за да укрепи вътрешния фронт, който досега беше поддържан относително спокоен чрез комбинация от репресии и пропаганда, изтъква вестникът.

Засега у дома авторитарните методи и неумолимата пропаганда в държавните медии вършат своята работа. Несъгласието в Русия е безмилостно потискано и криминализирано, а първоначалният изблик на антивоенни протести беше бързо потушен със задържането на повече от 15 000 демонстранти. Според проучване, проведено от руския вестник "Новая газета", който прекрати своето издаване в страната в знак на протест срещу цензурата, Путин се радва на патриотично одобрение от над 80 процента. Анкетата обаче констатира дълбоко безпокойство и опасения по отношение на водената от него война. Тази тревога все още не е проблем за режима на Путин. С постепенното задълбочаване на икономическите трудности и проточването на конфликта, чийто край не се вижда, това обаче може да се превърне в проблем, коментира "Гардиън".

Американският президент Джо Байдън тласна САЩ по-дълбоко в конфликта в Украйна, пише в. "Ню Йорк таймс".

Байдън подписа закон, който улеснява изпращането на оръжия за Украйна. Новият нормативен акт е съвременен вариант на закон, помогнал за влизането на Съединените щати във Втората световна война, коментира американското издание.

В същото време демократите в Камарата на представителите в Конгреса на САЩ бързат с разглеждането на пакет за военна и хуманитарна подкрепа за Украйна на стойност 39,8 милиарда долара. Тази спешна помощ представлява значително увеличение на парите, които Вашингтон налива в конфликта с Русия, и надвишава със 7 милиарда долара сумата, поискана от Байдън, посочва вестникът.

Американското участие в конфликта, изглежда, се засилва в съответствие с острата реторика на Путин към САЩ. В своята реч за Деня на победата руският президент насочи някои от най-суровите си изказвания към Вашингтон. Той заяви, че Америка и нейните "слуги" използват украински "неонацисти", за да заплашват Русия, принуждавайки го да отговори с военни средства. Според него САЩ унижават света след разпадането на СССР, като провъзгласяват своята изключителност, отбелязва "Ню Йорк таймс".