В момент, когато Съединените щати и техните съюзници се опитват да формулират координирана политика, за да предотвратят нахлуването на Русия в Украйна, Москва, Пекин и Техеран дават на Вашингтон да разбере, че отклонява погледа си от Източна Азия и Близкия Изток на свой риск. Освен това те го правят много координирано, напомняйки на администрацията на Байдън, че колкото и да се опитва, тя не може да раздели кризите, пише американският вестник The Hill.

В средата на декември руският президент Владимир Путин проведе видеоразговор с китайския си колега Си Дзинпин. Двамата се съгласиха, както се изрази Си, че "Китай и Русия трябва да увеличат съвместните си усилия за по-ефективнa защита на сигурността и на двете страни“. Наистина, старшият съветник на Путин по националната сигурност Юрий Ушаков, бивш посланик в Съединените щати, каза пред репортери, че Си е предложил подкрепата си за позицията на Путин срещу Запада. Двамата лидери трябва да проведат лична среща на върха в Китай на 4 февруари, в деня на откриването на Зимните олимпийски игри.

Миналата седмица Путин се срещна и с иранския президент Ебрахим Раиси. Въпреки че посещението не беше особено съществено, то със сигурност сигнализира за нарастващo затопляне между двете страни. Раиси предостави на Путин проект на актуализирано 20-годишно споразумение за сътрудничество между Иран и Русия. Ако бъде сключено успешно, това споразумение ще последва подписването през март 2021 г. на 25-годишната "програма за сътрудничество“ на Иран с Китай. Преди две седмици иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан посети Китай, за да обсъди прилагането на споразумението; още в края на декември Техеран се съгласи Пекин да открие генерално консулство в своето стратегическо пристанище Бандар Абас.

Тази седмица Русия, Иран и Китай проведоха третото си съвместно военноморско учение, наречено CHIRU - първото бе проведено през декември 2019 г. Те проведоха тридневното учение в Оманския залив, точно до Ормузкия проток, критичната точка за преминаването на петрола от Персийския залив към Индийския океан. Русия изпрати три кораба на учението: ракетния крайцер "Варяг“, кораб за борба с подводници и танкер. Китай изпрати разрушителя с управляеми ракети "Урумчи“ – кръстен на столицата на Синцзян, дом на по-голямата част от неговото уйгурско население, кораб за доставки, корабни хеликоптери и 40 членове на морската пехота на ВМС на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) . Иран изпрати 11 кораба, както и по-малки кораби, командвани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, именно които са обичайното превозно средство на Техеран за тормоз на западните военноморски сили и търговски кораби.

Моментът на учението не би могъл да бъде по-благоприятен, поне за Русия. Министерството на отбраната на Москва описа учението като "съвместно тактическо маневриране и отработен артилерийски огън по морска цел, както и мисии за търсене и спасяване в морето“. Това, което руснаците нарекоха "тактическо маневриране“, Техеран по-откровено описа като "нощни боеве“. Иранците казаха също, че учението включва противопожарни тренировки, които биха били от решаващо значение при всяка размяна на огън със западен флот. От своя страна китайското министерство на отбраната изрази мнение, че учението има за цел "съвместно да защити морската сигурност“, вероятно от "американски хищници“.

Приблизително по същото време, когато трите страни провеждаха ученията си, китайските военновъздушни сили отново проникнаха в зоната за идентификация на ПВО на Тайван. Подобно на учението, посланието беше ясно: Вашингтон е по-добре да се съобрази със способността на всеки от своите противници да използва и да обръща внимание на всеки един от тях. Всъщност по-рано тази седмица външният министър на Китай Ван И коментира Украйна и Тайван в разговор с държавния секретар Антони Блинкен, заявявайки, че по отношение на Украйна "регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове“ и че Съединените щати трябва "да спрат да си играят с огъня по въпроса с Тайван и да спрат да създават различни антикитайски клики“.

Освен това тристранните учения, срещите, новите споразумения, изявленията имат за цел да предадат послание, че нито една от тези три страни не е толкова изолирана, както Вашингтон често твърди. За Путин, по-специално, това означава, че той има резервен вариант, ако Вашингтон наистина наложи санкции, които имат за цел да "осакатят“ руската икономика. Той може да търси високотехнологично сътрудничество в Пекин и продажба на оръжие в Техеран. И за трите държави това е още един показател за степента, в която се готвят да запълнят регионалния вакуум, който Вашингтон започна да създава, когато се оттегли от Афганистан.

Има, разбира се, различия между трите – например между Русия и Иран в Сирия, между Китай и Иран относно тесните връзки на Пекин с Израел и Саудитска Арабия и между Москва и Пекин относно нарастващото присъствие на Китай в Източен Сибир. Въпреки това тяхната споделена враждебност към Вашингтон и общото желание да изгонят Съединените щати поне от Близкия Изток и Индийския океан вероятно преодоляват каквито и да е различия между тях. Вашингтон би било добре да се помисли как да се гарантира, че каквито и санкции, които налага в случай на руска инвазия в Украйна, ще преодолеят способността на Путин да смекчи въздействието им върху икономиката на страната си, като използва ресурсите, които неговите антиамерикански партньори със сигурност ще му предоставят.

Освен това, докато подготвя своя бюджет за отбрана за финансовата 2023 г., администрацията на Байдън трябва да вземе предвид, че вече не може да приема, че може да се справи с множество заплахи последователно и по този начин да намали натиска за увеличаване на разходите за отбрана. По-скоро трябва да признае, че възпирането на антиамериканската триада изисква допълнителен бюджет и материали, с които да се отговори на кризи в множество региони, които тези държави със сигурност ще генерират по координиран начин.

Като алтернатива, ако реши да не предоставя достатъчно ресурси за възпиране на Русия, Китай и Иран, администрацията на Байдън трябва да приеме, че с течение на времето тя на практика ще им отстъпи влиянието си не само в Близкия Изток, но може би и в Европа.

***

Лондон. Европейският съюз (ЕС) ще проведе разговори с Азербайджан следващата седмица, за да обсъди възможността за увеличаване на доставките на газ за Европа чрез Трансадриатическия газопровод (TAP). Това съобщи британският вестник Financial Times в петък, позовавайки се на източници.

Според тях следващата седмица еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон ще посети Баку, където ще се срещне с азербайджанския министър на енергетиката Парвиз Шахбазов и министъра на екологията и природните ресурси на републиката Мухтар Бабаев. "Очакваме преговорите да се съсредоточат върху ролята на Азербайджан в диверсификацията на доставките на газ за Европа", e казал неназован представител на ЕС. "Това включва възможността за увеличаване на доставките на газ през Трансадриатическия газопровод (TAP) за Европа. Капацитетът на TAP в момента е около 10 милиарда кубически метра годишно, (Азербайджан) е стабилен и надежден доставчик за ЕС."

Както подчерта вестникът, дискусиите около възможно увеличаване на доставките на азербайджански газ за Европа се засилиха в светлината на напрежението между Европейския съюз и Русия заради ситуацията в Украйна. По-рано редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които могат да включват спиране на газопровода "Северен поток-2".

При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с енергийна криза Стария свят. За да предотврати възможна критична ситуация, ЕС преговаря с алтернативни доставчици на горива, включително Катар, за увеличаване на покупките на газ от тях.

***

Ню Йорк. Ако смятате, че Европа няма изход от продължаващата енергийна криза, чуйте един от най-големите британски енергийни доставчици, който съвсем наскоро предложи изход. В началото на януари Ovo Energy изпрати съвети на своите клиенти как да се стоплят, без да повишават температурата на нагревателните уреди. Тя препоръча прегръщане на домашните любимци, почистване на къщата и въртене на обръчи, пише с ирония американският вестник The New York Times.

Сега се засилват опасенията, че Европа е на път да се изправи пред много по-безнадеждна ситуация, тъй като Русия заплашва военни действия в Украйна. Съединените щати проучват възможности за увеличаване на доставките на газ за континента.

Има всички причини за тези опасения. Европейският съюз получава от Русия около 40% от потреблението на природен газ и по този начин Москва е най-големият доставчик на Европа. И с приблизително 127 000 руски войници, разположени в момента на границата с Украйна, Европа просто е разкъсана, тъй като трябва по някакъв начин да отговори на такова явно предизвикателство за своята сигурност и в същото време да задоволи своите енергийни нужди.

Някои може да видят в действията на Русия признаци за избледняваща петролна държава, която е на път да загуби геополитическото си влияние поради прехода в световен мащаб към чиста енергия. Но това не е нищо повече от пожелателно мислене. Преходът към икономика на чиста енергия дори би засилил позицията на руския президент Владимир Путин и други лидери на държави, чиито икономики са силно зависими от добива и износа на нефт или природен газ, и едва след това ще ги отслаби.

В свят с нулев въглерод, водещите доставчици на изкопаеми горива, и особено Русия, ще се сблъскат със значителна загуба на власт и влияние, ако не успеят да възстановят икономиките си по време на прехода. Но през следващите 10-20 години подобен енергиен преход ще даде на петродържавите значителни възможности за засилване на тяхното геополитическо и икономическо влияние. Има поне три причини за това.

Първо, този период ще бъде белязан от значителни скокове на цените, което ще даде на малкото енергийни доставчици, които могат бързо да увеличат доставките на петрол и газ, допълнителна геополитическа тежест. От 70-те години на миналия век американските президенти от двете партии се опитват да принудят или убедят Саудитска Арабия да изнася повече петрол на пазара, когато цените паднат. Но правителството на тази страна всеки път декларира собствените си приоритети и заявява собствените си искания.

Преминаването към чиста енергия е опасно, защото може да причини още по-голяма волатилност на цените поради несъответствие между търсенето и предлагането, причинено от недостатъчно инвестиране в енергия. Днешният енергиен пазар ясно показва какво можем да очакваме в бъдеще. Глобалните инвестиции в добив на нефт и газ сега са на най-ниски нива за всички времена поради несигурността на прогнозите за търсенето, тъй като светът сега сериозно мисли за климата, а финансовите резултати на петролния сектор през последното десетилетие са просто ужасни.

Това ниско ниво на инвестиции в петролния и газовия сектор би било добре дошло, ако се дължи на намаляващо търсене или увеличени инвестиции в чиста енергия с темп, който компенсира спада на инвестициите в изкопаеми горива. Но потреблението на нефт и газ расте и се очаква да нараства за много години напред. Инвестициите в чиста енергия също нарастват, но не с темпове, за да бъдат в крак с нарастващото търсене на енергия, да не говорим за глобалните цели за климата.

Второ, западните компании, които са отворени акционерни дружества, все по-малко участват в добива на нефт и газ. Пазарът преминава към петролните компании, които са собственост на държави с огромни запаси от ресурси и тези страни ще могат по-често да демонстрират своята сила и мощ в бъдеще. Днес водещите компании в света, като Shell, Chevron, Exxon, BP и Total, заедно произвеждат само 15% от световния нефт и газ. Някои от тях възнамеряват да намалят производството на петрол и всички те, както и банките, които ги финансират, са под нарастващ натиск да пренасочат инвестициите към нулеви въглеродни енергийни ресурси.

Но ако търсенето не намалее в съответствие със съкращаването на производството, производството, изоставено от тези частни западни компании, ще бъде поне частично поето от държавни петролни и газови компании, които са по-малко подложени на натиск от различни активисти и по-малко зависими от частното финансиране. Делът на световните доставки, контролирани от картела на ОПЕК и неговите съюзници, ще се увеличи, а с това ще расте и влиянието на тази организация върху световните петролни пазари. Първите признаци на подобни промени вече са очевидни. Saudi Aramco, Националната петролна компания в Абу Даби (ADNOC) и руската "Роснефт" инвестират сериозно в увеличаване на производството на петрол.

Трето, дори в глобална икономика с нулеви нетни въглеродни нива, петролът и газът ще бъдат значителна част от енергийния микс. Ако светът постигне своите климатични цели за нетни нулеви емисии до 2050 г., Международната агенция по енергетика прогнозира, че той все още ще консумира около една четвърт от количеството петрол и половината от газа, който консумира днес. И за задоволяване на това търсене най-вероятно ще бъдат търсени онези добивни компании с най-ниски цени и въглеродни емисии. Много големи държавни доставчици, особено в страните от Персийския залив, имат всички шансове да бъдат последните останали производители. ОПЕК и нейните партньори ще поемат все по-голям дял от свиващия се пай, придобивайки непропорционално влияние. Това ще продължи, докато има значителен спад в търсенето. Може би същото може да се каже и за дела на руския газ, доставян за Европа, тъй като Москва го продава на континента на най-ниски цени.

Най-важните стъпки, които западните страни могат да предприемат, са разработването на политики за ограничаване на търсенето на нефт и газ и увеличаването на инвестициите в технологии за чиста енергия. В Европа може да се започне с мерки за подобряване на ефективността на отоплението на сградите. Необходими са и допълнителни инструменти за стабилизиране на цените, като стратегически резерви от нефт и газ, както и изисквания към частните фирми да създават минимални резерви. Правителствените лидери трябва да се въздържат от извеждане от експлоатация на съществуващата енергийна инфраструктура, докато не бъдат намерени алтернативи, които да я заменят. Например, със затварянето на атомни електроцентрали, безвъглеродното електричество изчезна от мрежата и стана по-трудно да се справим с недостига на енергия в случай на намаляване на газовите потоци от Русия към Европа.

Разглеждайки протестите на жълтите жилетки във Франция и неотдавнашните вълнения в Казахстан заради покачващите се цени на горивата, става по-ясно, че когато климатичните амбиции са в конфликт със сигурността на енергийните доставки или достъпността, такива действия неизменно ще губят. С покачването на цените на енергията трябва да се подготвим за кризи, при които държавните доставчици на енергия ще упражняват неправомерно геополитическо и икономическо влияние. Този проблем трябва да стане приоритет за западните лидери.