Администрацията на американския президент Джо Байдън е "инкорпорирала“ възгледите на украинското правителство в предстоящия писмен отговор на исканията на Русия за отказ от разширяване на НАТО на изток и връщането на Алианса към позициите от 1997 година, пише Washington Examiner.

"Ние не само ги информирахме и им дадохме предварителен преглед на това, което ще бъде в този доклад, но всъщност изрично поискахме тяхната обратна връзка и включихме тази обратна връзка в нашия доклад“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс пред репортери във вторник в Държавния департамент. "Така че няма да има изненади“.

Държавният секретар Антони Блинкен се ангажира миналата седмица да предостави писмен отговор на исканията, които руските служители разкриха дни преди Коледа, документ, който някои американски и европейски политици смятат за "претекст за война“. Официални лица на САЩ направиха жест към преговори по някои клаузи от руското предложение, без да изглежда да правят каквито и да било публични отстъпки, свързани с разширяването на НАТО и сътрудничеството в областта на сигурността, което руските власти описват като "крайъгълен камък“ на своите искания.

"Вратата на НАТО винаги трябва да остане отворена за онези страни-кандидатки, които изпълняват изискванията за [членство]“, каза Прайс. "Бяхме много ясни относно областите, в които може да има някаква полза и къде може да се постигне напредък, когато става въпрос за повишаване на трансатлантическата сигурност, когато става въпрос за повишаване на колективната сигурност, когато става въпрос за справяне с някои от опасенията които Русия изтъква“.

Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли този подход на САЩ в петък, след срещата си с Блинкен в Женева, дори когато изтъкна обещанието на Блинкен да предостави писмен отговор на исканията на Русия.

"Имах чувството, че в крайна сметка, след нашите разяснения, те... разбраха, че трябва да се концентрират върху съдържанието на нашите предложения и обещаха да ни предоставят писмен отговор на нашите предложения следващата седмица“, каза Лавров пред репортери. "Чакаме официален отговор на хартия на нашите предложения, след което ще планираме нов контакт“.

Този диалог вдъхна известна доза оптимизъм, че кризата ще се превърне в дипломатически процес, но екипът на Лавров повтори искането си Съединените щати и Западна Европа да спрат сътрудничеството в областта на сигурността с източноевропейските членове на НАТО. Блинкен, от своя страна, впоследствие нареди да се намали американското дипломатическо присъствие в Киев, а САЩ и Балтийските съюзници се надпреварваха да предоставят ново оръжие на украинската армия, докато руските сили продължават да се концентрират по границите на Украйна.

"Всичко това трябва да изпрати ясен сигнал на Руската федерация или на всеки друг агресор, че партньорите на Украйна предоставят и са готови да предоставят на Украйна това, от което се нуждае, за да се защити“, каза Прайс. "Разбира се, не описваме подробно всички елементи от тази помощ за отбранителна сигурност, която предоставяме“.

***

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че американски войници няма да бъдат изпращани в Украйна на фона на голямата заплаха от руска военна инвазия в тази страна, пише вестник The Hill.

"Американски сили няма да бъдат изпращани в Украйна“, заяви американският лидер пред журналистите.

САЩ и техните съюзници предупредиха, че руска инвазия в Украйна може да бъде неизбежна, тъй като Москва е концентрирала най-малко 100 000 войници близо до границата си с Киев.

Коментарите на Байдън идват ден след като Пентагонът обяви в понеделник, че подготвя до 8500 войници за потенциално разполагане в Източна Европа.

Повечето от тези войски ще помогнат на Силите за реагиране на НАТО, многонационални сили, които Алиансът може да разположи в кратък срок. Тази сила все още не е активирана.

Запитан какво ще доведе до разполагането на 8500-те войници, Байдън каза, че зависи от това "какво направи или не направи Путин“.

"Това не е провокативно“, каза президентът, като посочи опасенията сред съюзниците от НАТО в Източна Европа относно концентрацията на руски войски.

"Всеки от Полша нататък има причина да се тревожи какво ще се случи и какви странични ефекти биха могли да възникнат“, каза той. "Нямаме намерение да поставяме американски сили или сили на НАТО в Украйна. Но ... ще има сериозни икономически последици, ако той (руският президент Владимир Путин) направи нещо“.

По-рано Байдън каза, че изпращането на войски директно в Украйна "не е на масата“, но каза, че инвазията ще накара САЩ да укрепят отбраната на НАТО.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също каза във вторник, че Алиансът няма да изпраща войски в Украйна.

"НАТО няма да разположи войски на НАТО в Украйна“, каза Столтенберг пред Кристиан Аманпур от CNN във вторник.

"Но трябва да сме сигурни, че няма недоразумение относно нашата готовност, нашия ангажимент да защитаваме всички съюзници, особено в източната част на Алианса“, продължи той.

***

Загреб. Хърватският премиер Андрей Пленкович се извини на украинците за изявлението на президента на страната Зоран Миланович. Както пише "Украинская правда“, изявлението на премиера е публикувано на страницата на хърватското правителство в "Туитър“.

"Като се има предвид, че в Украйна няма наши войници, а контингентът в Полша вече се е върнал, не знам кои военни възнамерява да изтегли президентът. Неговото изявление за корупцията в Украйна не е наша позиция и от името на правителството се извинявам на украинците за подобни абсурди“, каза той.

Както припомня изданието, по-рано президентът Миланович каза, че Украйна няма място в НАТО и в случай на ескалация с Русия Загреб ще се дистанцира максимално от събитията.

На въпрос как ще реагира Хърватия на ситуацията в Украйна, Миланович каза: "Няма да имаме нищо общо с това. Ако има ескалация, ще изтеглим и последния хърватски войник от региона“.

"Украйна няма място в НАТО. Когато Украйна смени властта, тогава това движение, което не беше демократично, беше преврат“, каза между другото той.

Украинското външно министерство вече реагира на това изявление, като покани посланика на Хърватия Аница Ямич.

"Хърватският президент показа своето пренебрежително отношение и неблагодарност за помощта, която Украйна и украинците оказаха на Хърватия по време на нейната борба за независимост, както и в борбата с опустошителни пожари в миналото. Но сме сигурни, че тази неблагодарност е негова лична черта и не се отнася за хърватския народ, с когото сме обединени от приятелство и взаимно уважение“, заявиха от украинското външно министерство.