Намирайки се в затруднено положение заради противопоставянето на световните свръхсили, Германия направи избор в полза на собствените си интереси, предизвиквайки раздразнение у Вашингтон, пише американският вестник The Wall Street Journal.

Авторът на статията Дейвид Готард нарича Берлин "ненадежден партньор“ за Вашингтон и изброява действията му, като ясно посочва, че идването на власт на новия канцлер Олаф Шолц не прави Германия по-послушна по отношение на Белия дом. По-специално, журналистът изтъква като особено показателно решението на германската страна да откаже доставката на оръжие на Киев, както и да пречи на други държави да го правят.

"Ако разузнавателните полети минаваха през германското въздушно пространство – това е най-прекият маршрут между Обединеното кралство и Украйна, то полетите с оръжия заобикаляха Германия. Министерството на отбраната на Обединеното кралство омаловажи значението на прелитанията, потвърждавайки, че не е поискало разрешение за прелитане от Германия. Но ето нещо: Великобритания не е поискала разрешение, защото това би принудило Германия да изпълни или отхвърли искането. Обединеното кралство смята, че това решение ще бъде трудно за новото правителство на канцлера Олаф Шолц", каза Готард.

Друг фактор, по който мненията на Германия и САЩ се разминават, е "Северен поток-2". Ако официален Вашингтон е сигурен, че руският газопровод трябва да бъде блокиран заради "инвазията“, то Шолц призовава за разграничение между политически игри и икономически задачи.

"На въпроса (на журналисти. - ред.) за спирането на "Северен поток-2", министърът на отбраната (в правителството. - ред.) на Шолц отговори: "Не трябва да въвличаме "Северен поток-2" в този конфликт. " Генералният секретар на управляващата Социалдемократическа партия призна, че "всичко в мен се противопоставя на идеята за създаване на конфликти, само за да се погребе противоречивия проект.“ Външният министър Аналена Бербок може да се противопостави на газопровода, но това е само един глас в кабинета и Шолц призова за "квалифицирано ново начало" в отношенията с Путин, продължава Готард.

Освен това с идването на новия канцлер Германия също активно си сътрудничи с Пекин, което изглежда в очите на Вашингтон като "липса на загриженост за демократичния международен ред“.

"Шолц изглежда е ангажиран с поддържането на износа на Германия от 150 милиарда долара годишно за Китай на всяка цена“, пише журналистът.

Като пример той посочи неотдавнашната ситуация с Литва, която позволи на Тайван да открие представителство в страната.

"Германският бизнес, вместо да подкрепи своя демократичен съсед, предупреждава Литва да отстъпи пред исканията на Китай или да се откаже от германските инвестиции“, възмущава се авторът на материала.

.

Наскоро украинското външно министерство извика германския посланик Анка Фелдхузен и изрази "дълбоко разочарование“ от решението на германското правителство да не предоставя отбранителни оръжия на Киев. Според външния министър на Украйна Дмитро Кулеба подобни изявления, включително за безперспективността на връщането на Крим и колебанията да бъде изключена Русия от SWIFT, не отговарят на нивото на отношенията между страните. Министърът каза, че украинците ще помнят това с "десетилетия".

***

Истанбул. Представеният от Вашингтон и Лондон сценарий "ще избухне война", естествено, предизвиква безпокойство и в турската общественост. Въпросът "дали украинската криза ще прерасне в горещ конфликт“ е най-често задаваният тези дни... Според автора вероятността от "горещ конфликт“ е много малка. Горещ конфликт може да се случи само ако империалистическите САЩ "полудеят“. А администрацията на Байдън не прави такова впечатление и, напротив, започва да прави крачка назад от Русия, пише турският вестник Cumhuriyet в материал, представен без редакторска намеса.

Най-важният въпрос за Турция и Германия

Основната причина, поради която вероятността от горещ конфликт е много ниска, е, че САЩ не могат да убедят Европа. Оста Берлин - Париж забавя Вашингтон. Освен това, според изявленията на френския президент Макрон, ЕС се стреми да реши проблема чрез дипломация.

Двете страни, които ще пострадат най-много от конфронтацията на САЩ с Русия за Украйна, са Германия и Турция. А САЩ вече използват въпроса с Украйна като средство да задържат двете страни на своя страна чрез НАТО и да подкопаят отношенията им с Русия. Следователно уреждането на украинската криза и разрешаването на проблема чрез дипломация най-вече отговаря на интересите на Турция и Германия.

Маса без участието на САЩ

От тази гледна точка информацията, която попадна в пресата от дипломатически източници, че "срещите от Минск могат да се прехвърлят в Истанбул“ е изключително важна.

Изборът на Истанбул вместо Минск, където Украйна отказва да пътува поради беларуско-полската криза, и съгласието на представителите на Русия, Украйна, Донецк, Луганск и ОССЕ да възобновят преговорите по Протокола от Минск от 2014 г. предполагат редица предимства.

Първо, атмосферата на горещ конфликт ще отшуми. Дейностите на триото САЩ-Великобритания-Канада на терен ще бъдат ограничени.

Второ, Турция и Германия ще допринесат за известно смекчаване на кризата, което би им се отразила негативно.

Трето и най-важното, форматът на преговорите ще изключи Съединените щати.

Байдън направи две крачки назад

Да преминем към събитията, които ни карат да кажем, че САЩ са започнали да правят стъпки назад пред Русия.

Всъщност тези стъпки бяха два сигнала от президента на САЩ Байдън за Украйна, обявени на пресконференция след резултатите от първата година от неговото президентство.

1.Байдън използва термина "незначителна агресия" за първи път. В същото време украинските власти изразиха недоумението си от този израз. А на въпроса на журналистите какво имат предвид Байдън даде следния отговор: кибератака или изпращане на шпиони в Украйна от Русия и т.н.

2. Освен това Байдън каза: "Не мисля, че Украйна ще може да изпълни условията и да се присъедини към НАТО в краткосрочен план“.

Така Байдън отчасти се съгласи с условието на Русия "Украйна да не става член на НАТО“, а също така промени реториката по отношение на негативния сценарий, който предполага, че "Русия ще нахлуе в Украйна“.

Без съмнение за Москва това са все още само думи, на които не може да се вярва. Затова Кремъл настоява за "писмени гаранции“. Още повече, че точно преди срещата на върха Блинкен-Лавров на 21 януари руското Министерство на външните работи направи изявление с искане НАТО да напусне и България и Румъния!

САЩ не могат да убедят съюзниците си

Сега на въпроса защо САЩ не могат да направят нищо... Отговорът на това даде самият Байдън: "В НАТО има разногласия за това какво са склонни да направят страните, в зависимост от това какво се случва“.

Това е същността на въпроса от самото начало. САЩ не успяха да убедят Западна Европа по оста Берлин-Париж да се противопостави на Русия (и, разбира се, на Китай). По-нататъшните действия на САЩ срещу Китай и Русия обаче стратегически зависят от способността им да убедят първо ЕС, а след това Индия. Това е основната цел на администрацията на Байдън от първия ден и тя не успя да постигне нищо в тази посока.

Заедно със страни като Полша, Канада, Австралия, администрацията на САЩ едва ли ще направи нещо "безумно“.

***

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обмисля разполагането на няколко хиляди американски войници, както и военни кораби и самолети в съюзниците на НАТО в балтийските страни и Източна Европа, като по този начин разшири американското военно участие на фона на нарастващите страхове от руско нахлуване в Украйна, според служители на неговата администрация, пише The New York Times.

Този ход ще сигнализира за сериозен поврат за администрацията на Байдън, която доскоро заемаше сдържана позиция по отношение на Украйна, от страх да не провокира Русия. Но след като президентът на Русия Владимир Путин засили своите заплашителни действия спрямо Украйна и преговорите между американски и руски официални лица не успяха да го обезкуражат, сега администрацията започва да се отказва от стратегията си "Не провокирай“.

На среща в събота в Кемп Дейвид, президентското имение в Мериленд, висши служители на Пентагона са представили на Байдън няколко възможности, които биха предслоциларали американските военни сили много по-близо до Русия, казаха служители на администрацията му. Вариантите включват изпращане на 1000 до 5000 войници в източноевропейските страни с потенциал да се увеличи този брой десетократно, ако нещата се влошат.

Тази информация е споделена при условие за анонимност, тъй като служителите не са били упълномощени да говорят публично за проведената дискусия.

Очаква се Байдън да вземе решение още тази седмица, според информацията на вестника. В събота Великобритания обвини Москва, че разработва планове за инсталиране на проруски лидер в Украйна.

"Дори докато сме ангажирани с дипломация, ние сме много фокусирани върху изграждането на отбрана, изграждането на възпиране“, каза държавният секретар Антони Блинкен в интервю, излъчено в неделя по "Face the Nation“ на CBS. "НАТО ще продължи да бъде подсилван значително, ако Русия извърши актове на агресия. Всичко това е на масата."

Засега нито една от военните опции, които се разглеждат, не включва разполагане на допълнителни американски войски в самата Украйна и Байдън даде да се разбере, че не желае да влиза в нов конфликт след болезненото излизане на Америка от Афганистан миналото лято след продължилия 20 години конфликт.

Но след като действаха предпазливо по въпроса каква военна подкрепа да предостави на Украйна, от страх да не бъде провокирана Русия, представители на Байдън наскоро предупредиха, че Съединените щати могат да хвърлят тежестта си зад украински партизански действия, ако Путин нахлуе в Украйна.

А разполагането на хиляди допълнителни американски войници на източния фланг на НАТО, който включва Естония, Латвия и Литва, , е точно сценарият, който Путин иска да избегне, според служители на администрацията на Байдън тъй като именно по този начин западният военен алианс се приближава до границата на Русия.

Същевременно Държавният департамент е наредил на всички членове на семействата на служителите на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, позовавайки се на заплахата от руски военни действия, и разреши на някои служители на посолството също да напуснат по желание, според висши служители на Държавния департамент, които информираха репортери в неделя . Източниците обаче са отказали да кажат колко служители на посолството и членове на семейството са в страната. Съкращаването на персонала в американските посолства е често срещана предпазна мярка, когато възникнат конфликти или други кризи, които могат да поставят американските дипломати или техните семейства в опасност.