Преговорите с високи залози между САЩ и Русия не успяха да доведат до пробив в понеделник, пише The Hill, като посочва, че това е част от опитите на администрацията на Джо Байдън да предотврати нахлуване в Украйна.

Вашингтон отхвърли исканията на Москва НАТО да спре разширяването си и да не бъде позволено на Украйна да се присъедини към Алианса.

"Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза заместник-държавният секретар Уенди Шърман след извънредна сесия на Диалога за стратегическа стабилност в Женева.

А руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков отхвърли тревогата на САЩ и съюзниците, че струпването на повече от 100 000 войници от Москва на границата с Украйна повишава риска от война.

"Обяснихме на нашите колеги, че няма планове или намерения за нападение на Украйна“, каза Рябков пред репортери. "Няма никакви причини да се страхуваме от някакъв ескалационен сценарий в това отношение“.

И все пак и двете страни призоваха за по-нататъшни дискусии по други съображения за сигурност, сигнализирайки за възможност за сътрудничество за намаляване на засиленото напрежение.

"Днес проведохме дискусия, целяща по-добро разбиране на позициите, приоритетите и загриженостите на страните“, заяви Шърман.

Администрацията на Байдън намекна за възможността за двустранно споразумение за ракетните системи, подобно на вече несъществуващия Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), от който САЩ излязоха при администрацията на Тръмп, и потенциално поставяне на ограничения за размера и обхвата на военните учения като средство за убеждаване на Русия да намали натрупването на войски на границата с Украйна.

Белият дом заплаши със сурови икономически санкции, ако Русия започне военно нахлуване в Украйна.

Шърман, която ръководи дискусиите за САЩ, описа преговорите като "честни и откровени“ и каза, че и двете страни са се съгласили да разговарят отново скоро, без да излагат никакви конкретни планове.

Служителите на САЩ понижиха очакванията за преговорите в рамките на срещата, която се проведе след два телефонни разговора между президента Байдън и руския президент Владимир Путин за по-малко от месец.

"Не очаквам някакви пробиви да бъдат постигнати в сряда. Не очаквам пробиви в четвъртък“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс на брифинг в понеделник следобед, визирайки новите разговори с Москва, планирани за по-късно тази седмица. "Това е началото на дипломатически процес“.

Шърман изрази надежда, че бъдещите преговори ще помогнат за намаляване на напрежението по границата с Украйна, но тя каза, че официалните лица на САЩ не са получили индикация по време на сесията в понеделник, че Русия планира да деескалира, като изтегли войниците си.

"Много е трудно за дипломатите да вършат работата, която вършим, ако нямаме надежда“, каза тя пред репортери след разговорите с Рябков, които продължиха повече от седем часа.

Междувременно крайната мотивация на Путин е мистерия, коментира The Hill.

Експерти и официални лица се съмняват дали той е натрупал войски на границата с Украйна като стъпка към нахлуването или повече като средство за извличане на отстъпки от САЩ и НАТО.

"Досега не сме забелязали промяна в позицията на руските сили на границата с Украйна и не е ясно какво би накарало руснаците да направят това“, казва Анджела Стент, експерт по отношенията на САЩ и Европа с Русия. . "Фундаменталният проблем тук е, че никой не е напълно сигурен защо Путин създаде тази криза“.

САЩ ще се присъединят към съюзниците от НАТО в сряда в Брюксел за среща на Съвета Русия-НАТО и след това във Виена в четвъртък, където Русия и Украйна ще присъстват на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза пред репортери, че администрацията разглежда срещите като "набор от разговори“ и че служителите ще могат да преценят къде стоят нещата в края на седмицата.

Подчертавайки посланието, което администрацията се опитва да наложи пред домашната публика в САЩ, Псаки заяви, че няма да има дискусии за сигурността на съюзниците без тяхно участие.

"Няма разговори за Европа без Европа“, каза тя. "Няма разговори за Украйна без Украйна“.

Уилям Тейлър, вицепрезидент на Русия и Европа в Института за мир на Съединените щати, каза, че публичните изявления на американски и руски официални лица в понеделник показват известен оптимизъм, че области на сътрудничество могат да бъдат постигнати, по-специално опасения за двете страни на разполагане на ракети на континента и намаляване на риска около военните учения.

"Има известен оптимизъм, че ако това наистина е притеснението, което руснаците имат за ракети или евентуално нахлуване на украинците, това може да бъде решено. Звучеше, сякаш има някакво споразумение по това“, каза той. "Надявам се в края на седмицата, след като се проведат всички тези други разговори, че руснаците, американците и европейците и останалите съюзници от НАТО ще се съгласят да следват едното или и двете, в идеалния случай и двата договора“.

Тейлър, бивш високопоставен американски дипломат в Украйна, каза още, че въпреки преговорите, които се водят в контекста на масивното военно струпване на Русия срещу Украйна, той не разглежда самите срещи като американска "отстъпка“.

"Не виждам разговори, които водят до разбиране на притесненията на всяка страна за другата – не виждам това като отстъпка. Мисля, че е ценно, от дипломатическа гледна точка и от гледна точка на националната сигурност, ценно е да получим информация за това какво мисли другата страна“, каза той.

Стент казва, че перспективата за дискусии за ново ракетно споразумение или ново споразумение за конвенционалните сили в Европа има смисъл "докато САЩ твърдо отказват за неща, които са неразумни“, като например спиране на разширението на НАТО.

И все пак републиканците се възползваха от атмосферата на срещите, за да атакуват Байдън като слаб на световната сцена, което е ключова тема в тяхната стратегия за междинните избори през есента на 2022 година, на които могат да вземат контрола над Палатата на представителите и Сената на САЩ, ограничавайки силно демократическата администрация на президента Джо Байдън.

"Постоянната слабост на президента Байдън спрямо нашите противници по целия свят насърчи последната военна агресия на Путин и застраши територията на Украйна“, каза в изявление в понеделник републиканецът Елиз Стефаник (Ню Йорк), третият по ранг републиканец в Камарата на представителите.

Стефаник, заедно с още девет републиканци в Камарата на представителите, внесоха в понеделник законодателство, насочено към увеличаване на подкрепата на САЩ за Украйна в лицето на руската агресия, макар че това също послужи като атака срещу стратегията на администрацията на Байдън.

Една разпоредба от законопроекта, наречена "Гарантиране на украинската автономия чрез засилване на нейния закон за отбрана“, има за цел да отмени премахването на санкциите на Байдън, свързани с газопровода "Северен поток 2“, който минава от Русия до Германия, ключова зона на конфликт между републиканците и администрацията, която има мълчалива подкрепа от демократите в Конгреса, които първоначално също се противопоставиха на отмяната на санкциите за газопровода.

***

Вашингтон. Хоспитализациите с COVID-19 в Съединените щати трябва да надминат рекорда толкова бързо, колкото и случаите, предизвикани от разпространението на варианта Омикрон, съобщава The Washington Post.

Около 141 385 пациенти с COVID-19 са били хоспитализирани в понеделник, малко под антирекорда от януари 2021 г.

Миналата зима, преди ваксинациите да станат лесно достъпни, 142 273 пациенти бяха хоспитализирани с COVID-19, отбелязва Post.

Разработчиците на модели на заболявания прогнозират, че общият брой на хоспитализациите в САЩ ще достигне 275 000 до 300 000 при пика на варианта Омикрон, който вероятно ще се случи по-късно през януари, според вестника.

Съобщава се, че скокът е довел до безпрецедентен недостиг на персонал в медицинските заведения, които са затрупани от толкова много пациенти, нуждаещи се от грижи, което създава "перфектна буря“ за криза в болниците в цялата страна.

Случаите също скочиха до над 700 000 на ден в Съединените щати, което е много повече от миналогодишната вълна, съобщава The New York Times.

Здравните експерти обаче посочват, че броят на случаите сега може да бъде по-малък повод за безпокойство, отколкото по време на предишни вълни, поради намалената вирулентност на варианта Омикрон, съчетано с броя на американците, защитени от ваксини и бустерни дози, които по-специално значително повишават защитата от инфекция и тежко заболяване, хоспитализация и смърт.

Вариантът Омикрон обаче е много по-заразен от предишните варианти на COVID-19, като по този начин причинява повече случаи като цяло. Но със значителния обем на случаите и огромния брой от тези, които все още не са ваксинирани в страната, все още се поставя голямо напрежение върху болниците.

Броят на хоспитализациите са ключов маркер за текущата тежест на пандемията, тъй като показват ефектите от вируса извън тестването и малките случаи, отбелязва Times.

Смъртните случаи от COVID-19 не се увеличават толкова бързо, колкото заразяванията, според вестника, но все пак предизвиква загриженост за здравните служители.

***

Ватикана. Римският папа Франциск разкритикува "кансъл на отричане“ (от cancel culture*) в съвременното общество, като заяви, че тя задушава свободата на словото, преписва миналото и унищожава "всякакво чувство за идентичност“, съобщава The Times.

В годишното си обръщение към пълномощните посланици, акредитирани във Ватикана, понтификът отбеляза, че в момента "се формира едностранчиво мислене, което е принудено да отрича историята или, още по-лошо, да я пренаписва“.

Според него тази тенденция засяга дипломацията, създавайки "нагласа, която отхвърля естествените основи на човечеството и културните корени, които съставляват идентичността на много народи“. В резултат на това, според папата, има "форма на идеологическа колонизация“, която не оставя място за свобода на словото.

"Под прикритието на опазването на многообразието това в крайна сметка отменя всяко чувство за идентичност“, заяви Франциск, добавяйки, че културата на отрицанието заглушава хората, които "се застъпват за уважително и балансирано разбиране на различните чувства“.

По време на годишното си обръщение към международни дипломати, в което папата традиционно излага външнополитическите цели на Светия престол, Франциск отбеляза също, че дипломацията трябва да "тачи различията, които са исторически присъщи на различните народи“, а не да ги "отменя“.

Както припомня The Times, през декември той осъди Европейският съюз, след като Европейската комисия пусна Наръчник за инклузивна комуникация, в който посъветва страните членки да спрат да използват фразата "Весела Коледа!“ и вместо нея да казват "Весели празници!“, за да не обидите нехристияните.

Опитът да се изкорени споменаването на Коледа напомни на папата за нацистите и комунистическите режими. "Европейският съюз трябва да уважава всяка страна и нейната структура, а не да се стреми да ги прави еднакви“, призова понтифексът.

* Възникнал в Съединените щати и Европа социално-политически термин, съвременна форма на остракизъм, при която човек или определена група са лишени от подкрепа и биват подложени на осъждане от социални или професионални общности, както в онлайн средата, така и в социалните медии, и в реалния свят.