Инициираният от администрацията на американския президент Джо Байдън дипломатически бойкот на предстоящите зимни Олимпийски игри в Пекин се оказа стъпка с "ограничен успех“. Въпреки че беше подкрепена от представители на двете големи партии в Америка и много правозащитни организации, както и много от ключовите съюзници на Вашингтон, включително Обединеното кралство, Канада и Австралия, тази мярка не спечели всеобщо одобрение, пише The Hill.

И така, Франция реши да изпрати свои дипломати в китайската столица, заявявайки, че се противопоставя на използването на спортни събития за изразяване на загриженост относно проблемите с правата на човека, подчертава американското издание. Южна Корея също не участва в бойкота - в Сеул казват, че не могат да направят това, тъй като активно си сътрудничат с Китай по проблема със Северна Корея, припомня колумнистът на Hill. И накрая, ЕС все още не е взел окончателно решение дали да се присъедини към бойкота, тъй като страните членки на блока се придържат към различни гледни точки в тази дискусия, отбелязва авторът.

Както уточнява журналистът, германският външен министър многократно е призовавал европейците да покажат единство по въпроса за Олимпиадата и да заемат една обща позиция, докато италианските власти, които ще трябва да бъдат домакини на следващата зимна Олимпиада през 2026 г., не планират да се присъединят бойкота, както съобщи пред новинарските агенции в началото на декември източник в правителството на тази страна. От своя страна Литва няма да изпрати свои дипломати на предстоящите игри, за да протестира по този начин срещу "кампанията на икономическа принуда“, разгърната от Китай в отговор на решението на Вилнюс да изведе отношенията с Тайван на ново ниво, пише авторът.

Представители на норвежкото правителство, което традиционно е една от "тежките категории“ в класирането по медали на Зимните игри, също ще придружат спортистите в Пекин - макар и да вземат всички предпазни мерки във връзка с пандемията от коронавирус, съобщиха пред The Hill от външното министерство на страната. В същото време според някои съобщения японските дипломати ще пропуснат Игрите в Пекин, докато властите на Нова Зеландия казват, че ще оставят дипломатическите си служители у дома заради коронавирус, пише вестникът.

Високопоставен служител на администрацията на Байдън каза пред The Hill, че екипът на американския президент няма да провежда глобална кампания с партньори, а "ще проведе консултации със съюзници и ги предупреди предварително за нашето решение“. "Винаги очакваме, че всеки от тях сам ще вземе решение, на което има изключително право“, цитира изданието думите на чиновника.

Според Мери Галахър, директор на Международния институт в Мичиганския университет, липсата на единство между партньорите на САЩ може да се откаже от полза за Китай. "Според мен основният проблем с тези видове бойкоти е, че те често дават на Пекин ясна представа къде се намират разделителните линии между съюзниците на САЩ и другите западни демокрации“, каза тя пред The Hill. "Те са, така да се каже, акцент за Китай, къде имаме разногласия и кой не е готов да застане на страната на Съединените щати, когато предприемат подобни стъпки“.

Според The Hill групите за човешки права продължават да призовават за пълен бойкот на Олимпийските игри в Пекин, но досега са се фокусирали върху работата със спортисти и спортни организации, за да ги образоват за общностите в и под контрола на Китай, които страдат от преследване от страна на китайските власти.

***

Вашингтон. По последни данни лидер по ваксиниране на населението е Латинска Америка, която изпревари Северна Америка, Европа и Азия. В резултат на това заболеваемостта и смъртността от коронавирус там намаляха многократно и много страни успяха да премахнат ограниченията за населението и бизнеса, пише американското издание The Wall Street Journal.

Доскоро Латинска Америка беше гореща точка на картата на смъртността от коронавирус, но сега изпреварва както САЩ, така и по-голямата част от света по отношение на нивата на ваксинация, подчертава вестникът. Това се дължи на факта, че доставките на ваксини са станали по-лесни, а здравните служители се стремят да защитят страните си от нови щамове на COVID-19.

В Латинска Америка най-много се използват китайски, европейски и американски ваксини. Така 62% от южноамериканците са получили ваксина и делът им е по-голям от този на ваксинираните в Европа (60%), в Северна Америка (56%) и в Азия (54%). Само в Австралия тази цифра е по-висока.



Отчасти успехът се дължи на факта, че в Латинска Америка хората имат по-добро отношение към ваксините. Припомня се, че в страните от региона успешно бяха проведени кампании за ваксинация срещу жълта треска.



Към средата на годината в Латинска Америка, където живеят едва 8% от световното население, бяха регистрирани една трета от всички смъртни случаи от коронавирус. А през ноември тази цифра падна до 8% и всичко това благодарение на кампанията за ваксинация на населението. Тя бе успешна както в богати страни като Бразилия и Чили, така и в по-бедните като Салвадор. Според експерти, това е причината броят на новите случаи в региона да не се е увеличил стремглаво дори с навлизането на новия щам "Омикрон“. А в онези страни, където обхватът на населението с ваксината вече е достатъчно голям, те споделят препаратите със своите съседи: например Салвадор изпрати над 30 хиляди дози ваксини в Хондурас.



В резултат на това, благодарение на ваксинациите, правителствата на страните от регина успяха да облекчат ограниченията за пътувания и бизнес операции. Бразилия, която е на второ място в света по брой смъртни случаи по време на пандемията след САЩ, сега на практика се връща към нормалния живот. Към днешна дата около 80% от населението на страната е получило поне една доза от ваксината, 66% са получили две и повече от 10% са получили бустър.



В Колумбия повече от половината от населението е напълно ваксинирано. Препарати се поставят дори на деца от 3-годишна възраст. И ако през юни там бяха регистрирани по 30 хиляди нови случая на ден, сега те са около 2 хиляди. Властите са разработили свои собствени мерки за достигане до населението: пунктове за ваксинация има дори на спирките на градския транспорт и фуникулерите, както и на стадионите.



Все пак е рано да празнуваме победата, отбелязва изданието: "Омикрон“ се разпространява в Европа и САЩ, а са в ход празници, които обикновено са придружени от семейни срещи. И не всички страни успяха да проведат ефективна кампания за ваксинация. Например в Гватемала само една трета от населението е получило първата доза ваксина. Мексико също изостава от другите латиноамерикански страни по отношение на ваксинацията, отбелязва The Wall Street Journal.

***

Ню Делхи. Индия наложи антидъмпингови мита върху пет продукта от Китай, включително някои алуминиеви продукти и химикали. Това съобщи в понеделник The Economic Times.

Митата бяха наложени от Главната дирекция по търговски операции (DGTR) след приключването на антидъмпингово разследване в Индия срещу някои вносни китайски продукти, произведени от валцуван алуминий и химикали, използвани в производството на соларни модули, както и в енергетиката и бояджийската индустрия, въз основа на жалба на индийски производители на тези продукти, пише изданието.

Според DGTR големият обем на вноса от Китай и подценените им цени вредят на индийската индустрия.

Търговският оборот между Индия и Китай за единадесет месеца на тази година възлиза на над 114 милиарда долара, което е с 46,6% повече спрямо същия период на миналата година. Износът на Индия за Китай през този период възлиза на 26,358 милиарда долара, което е увеличение от 35,8% на годишна база, докато вносът нарасна с 49% до 87,905 милиарда долара, дължащ се на увеличените покупките на китайски тежки машини от Индия, телекомуникационно оборудване и домакински уреди.

***

Тел Авив. Израелските власти затегнаха мерките за работата на търговските центрове, като върнаха ограниченията за броя на посетителите в магазини с площ над 100 квадратни метра. Клиентите ще могат да влизат в тях само след представяне на т.нар. зелен пропуск, пояснява вестник Yedioth Ahronoth, отбелязвайки, че новите мерки са с цел предотвратяване на по-нататъшно разпространение на щама "Омикрон“.

Според изданието контролът върху прилагането на новите разпоредби ще започне на 28 декември в съответствие с постановлението на израелската правителствена комисия за борба с коронавируса от 21 декември. Тогава министрите решиха, че "търговските центрове ще работят по правилата на "лилавия знак“ [спазване на инструкциите на Министерството на здравеопазването, в частност за носенето на защитни маски и социална дистанция] с максимална заетост от един човек на 15 кв. м.. В търговските центрове влизането "в магазини с площ над 100 кв. м. е разрешен при представяне на зелен пропуск“, но това правило "няма да се прилага в търговски обекти, които предоставят основни услуги [магазини за хранителни стоки, аптеки и др.], те ще продължат да прилагат действащите правила на "лилавия знак“ при максимална заетост един човек на 7 кв. м площ“, се казва в постановлението.

Решението на правителствената комисия относно работното време на търговските центрове беше одобрено от законодателната комисия на Кнесета (парламента на страната) на 26 декември, припомня Yedioth Ahronoth.

***