В сряда китайският президент Си Дзинпин и руският му колега Владимир Путин проведоха втората си видеоконференция за тази година. Това е 37-ата среща на двамата лидери от 2013 г. От януари до ноември двустранната търговия между Китай и Русия надхвърли 843 милиарда юана (132 милиарда долара), което е с 24% повече от миналата година. Перспективите за двустранно икономическо сътрудничество също са окуражаващи. Лидерите на двете страни обсъдиха широк кръг от въпроси и изразиха задоволство от текущото развитие на китайско-руските отношения, пише китайското англоезично издание Global Times в материал, представен без редакторска намеса.

Посланията на лидерите се отнасяха до двустранните отношения и не засягаха нито САЩ, нито Запада, които междувременно следяха отблизо срещата, коментира вестникът.

Западът напоследък ескалира заплахите срещу Русия и Китай, представяйки ги като разрушителни сили в Украйна и в Тайванския проток и натрапчиво настоява да остане бдителен срещу тях, тъй като те "планират" нападение. Той засили военния и политически натиск в опит да принуди Москва и Пекин да се оттеглят от основните си национални интереси.

Вашингтон прави историческа грешка, като оказва едновременен натиск както върху Русия, така и върху Китай. Той беше твърде увлечен от експанзията на егоцентризма и измислянето на фалшиви обвинения, че Москва и Пекин "нарушават международните правила“ и "отправят предизвикателство към международния ред“. Той накара всички да повярват в тази лъжа, като влезе в опасна конфронтация с Русия и Китай.

След разпадането на СССР Русия очевидно е в състояние на общо стратегическо свиване, докато Китай напредва в мирното си развитие. Техните спорове със съседите са породени от исторически фактори, а значението им е ограничено до региона. Други проблеми, които САЩ и Западът многократно раздухват, са вътрешните работи на Китай и Русия. Те "умишлено фалшиво" тълкуват тези въпроси, увеличавайки конфронтацията между страните.

Сдържането на Китай и Русия едновременно обаче е твърде амбициозна идея. Въпреки че Вашингтон има предимството на силата, те не могат да победят нито Москва, нито Пекин. Стратегически сблъсък с която и да е от двете страни ще се превърне в непосилни разходи за Вашингтон. И ако се обединят, това ще се превърне в истински американски кошмар.

В САЩ е общоприето, че само ако в страната има силен външен враг, вътрешната политика може да функционира нормално. В противен случай Вашингтон ще се окаже в ситуация, в която няма да знае какво да прави. Но съюзниците на САЩ не трябва да се заразяват с "обсесивно-компулсивното разстройство" на Вашингтон или да споделят рисковете от нова Студена война.

Трябва да предупредим отделните сили, че си играят с огъня, като се подчиняват на заповеди на САЩ или дори разчитат на силата на САЩ, за да провокират Китай и Русия, без да предполагат крайния резултат. По-добре да не тестват силата на обещанията на САЩ да защитават съюзниците. Ако преминат червената линия, наказанието им ще бъде неизбежно, независимо дали са съюзници на Щатите или не.

След срамното си бягство от Афганистан Америка продължава да заплашва Китай и Русия, използвайки ситуацията в Тайванския проток и Украйна като извинение. Но тъй като Съединените щати никога не са обещавали, че ще изпратят войски в случай на война, силите, които сега провокират Москва и Пекин по тяхна заповед, трябва ясно да разберат, че Вашингтон ги тласка на фронтовата линия, докато американските войски не възнамеряват да стоят с тях, когато започне въоръжен конфликт.

Китай и Русия направиха мирното развитие приоритет в своите национални стратегии и се стремят да избегнат конфликт. Основната причина САЩ и Западът да мислят, че се опитват да "започнат война“ е, че са ги притиснали толкова силно, че сега и двете страни трябва да използват някои контрамерки и да се съпротивляват, а Западът вижда това като рискована провокация. Време е той да се опита "да се отдръпне и да види цялата картина“.

Заплахата и оказването на натиск върху велика сила е изключително лошо. Особено неразумно е да се прави това срещу две велики сили едновременно. Вашингтон трябва да се научи да уважава ключовите интереси на други големи държави. Една световна суперсила не трябва да бъде обсебена само от властта и да мисли, че може всичко. Това е основното послание, което Съединените щати трябва да научат и то е важно и за световния мир.

***

Вашингтон. Сенатът на САЩ прие в сряда широк законопроект за политиката в областта на отбраната с 88-11 гласа, слагайки край на продължилото седмици противопоставяне, което спря работата по законодателството, пише The Hill.

Законът за разрешение за национална отбрана (NDAA), който определя основните разходи и политиката на Пентагона, бе приет миналата седмица от Камарата на представителите и сега отива на бюрото на президента Байдън, където се очаква той да го подпише.

"През последните шест години Конгресът работеше на двупартийна основа, за да приеме безотказно годишен закон за разрешение за отбрана. ... С толкова много приоритети за баланс, благодаря на моите колеги, че работиха усилено през последните няколко месеца, както в комисиите, така и извън залата, за да завършат NDAA“, каза лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър.

Сметката от 768,2 милиарда долара осигурява 740 милиарда долара за Министерството на отбраната. И двете камари се съгласиха да добавят 25 милиарда долара повече от това, което президентът Байдън поиска за фискалната 2022 г. за бюджета за отбрана.

Той също така включва 27,8 милиарда долара за дейности, свързани с отбраната в Министерството на енергетиката и още 378 милиона долара за други дейности, свързани с отбраната.

Законопроектът за отбрана включва и основен преглед на начина, по който военните преследват определени престъпления, включително военно сексуално насилие. Законопроектът лишава командирите от по-голямата част от техните правомощия, но все пак ще им бъде разрешено да провеждат съдебни процеси, да избират членове на журито, да одобряват свидетели и да предоставят имунитет.

Опитът за налагане на санкции, свързани с газопровода "Северен поток 2“, също не попадна в законопроекта. Очакваше се сенаторите Тед Крус (Р-Тексас) и Джим Риш (Р-Айдахо) да получат гласуване за поправки, въпреки противопоставянето на администрацията, но споразумението за поправка беше блокирано от сенатор Марко Рубио (Р-Флорида) който искаше свое предложение в законодателството.

Преди това Сенатът прие двупартийно законодателство от Рубио за забрана на вноса от китайския регион Синдзян, където служители на администрацията обвиняват Пекин в извършване на геноцид срещу преобладаващо мюсюлманското уйгурско етническо малцинство.

***

Киев/Берлин. Германският регулатор няма да вземе решение за сертифициране на оператора на руския енергиен проект "Северен поток-2" (СП-2) North Stream 2 AG през първата половина на 2022 г. Пускането на газопровода "Газпром" се отлага поне за следващото лято, пише украинското издание “Главред“.

Според Bloomberg Федералната мрежова агенция не възнамерява да издава разрешение за сертифицирането на оператора на СП-2 през първата половина на следващата година.

Германският регулатор подчерта, че причината е изискването за преглед на оперативната дейност на North Stream 2 AG, която трябва да бъде адаптирана към германското законодателство.

Както уточни Reuters, регулаторът изключва сертифицирането на проекта "Северен поток-2" през първата половина на следващата година.

"Няма да се случи през първата половина на 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Bundesnetzagentur Йохан Хоман.

Той добави също, че North Stream 2 AG, операторът на газопровода, е започнал процеса на създаване на дъщерно дружество в Германия, както се изисква от закона.

Спиране на сертифицирането на Северен поток 2

Германската федерална мрежова агенция (германски регулатор - ред.) на 16 ноември взе решение да спре процедурата по сертифициране на проекта "Северен поток-2". Причината е несъответствието на структурата на собствеността на проекта с изискванията на националното германско законодателство.

Федерална република Германия постави на Русия условие, според което Nord Stream-2 AG трябва да регистрира нова компания в страната , която да получи собственост върху частта от газопровода СП-2, преминаваща през Германия.

Докато изискването не бъде изпълнено, сертифицирането на Северен поток 2 няма да бъде подновено.

Говоритеплят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия ще изпълни всички германски изисквания за "Северен поток 2", за да ускори пускането на газопровода възможно най-бързо.

Германският външен министър Аналена Бербок подчерта, че сертифицирането на СП-2 е спряно от регулатора поради факта, че проектът не отговаря на енергийните правила на ЕС по отношение на отделянето и по "други въпроси“.

Шантажът на "Газпром“ за СП-2 и газовата криза в Европа

Цената на газа в Европа се покачи рязко на фона на газовата криза, която започна в Европейския съюз в началото на август. Оттогава цената на хиляда кубически метра газ на европейския пазар редовно удря рекорди. Например на 6 октомври цената скочи до 1924 долара. Руският президент Владимир Путин обяви готовността на "Газпром“ да увеличи доставките на газ за Европа с 15%. След това цената на горивото рязко падна до 8.

Газовата криза в Европа се обяснява със списък от причини, включително ниското ниво на запасите на газ в европейските подземни газови хранилища, както и политиката на "Газпром“, който отказва допълнителни доставки на гориво през украинската газотранспортна система (ГТС), в очакване на стартирането на газопровода "Северен поток-2", по който ще се изпомпва газ, заобикаляйки Украйна.

Председателят на украинската НАК "Нафтогаз" Юрий Витренко каза, че "Газпром" изнудва Европа с газовия въпрос. Според мениджъра руснаците са резервирали предварително за 2021 г. по-малък капацитет на украинската ГТС за доставки на газ за ЕС. Сега, според него, Москва всъщност е поставила ултиматум на Брюксел: или пускането на "Северен поток 2" с последващо намаляване на цените на газа, или скъпо гориво и отказ на Русия да използва украинските газопроводи за доставка на газ за Европа.

Управляващата компания на украинската ГТС заяви, че газовата криза в Европа и високите цени на газа са провокирани от "Газпром“, който се опитва да спечели изгодни условия за себе си в процеса на сертифициране на газопровода "Северен поток-2".