Според бившия президент на САЩ Доналд Тръмп Китай трябва да плати на целия свят "репарации“ за пандемията от COVID-19 в размер на 60 трилиона долара, пише The Washington Times. Изданието припомня, че една от версиите за появата на коронавируса е "изтичането“ му от лаборатория. Освен това, подчертават от редакцията, мнозина са на мнение, че Пекин не е информирал навреме Световната здравна организация за заплахите, произтичащи от новия вирус.

"Китай трябва да плати, те трябва да направят нещо. Трябва плащат репарации, а Китай няма пари, за да го направи. Говоря не само за САЩ, но и за целия свят – трябва да бъдат платени щети на стойност 60 трилиона долара. Китай няма тази сума, но ще трябва да направи нещо, за да поправи това, което стори“, цитира изданието думите на Тръмп.



Авторът на статията обяснява: Китай откри новия коронавирус през ноември 2019 г., но съобщи за него през декември. Според експерти това забавяне е довело до ескалация на пандемията. И все още не е ясно как се е появил вирусът. Не може да се изключи версията за инцидент в лабораторията на Института по вирусология в Ухан.



"Мисля, че произходът на вируса е ясен. Ако някой е на различно мнение, то той се заблуждава“, каза Тръмп. Припомня се, че през май около 20 от най-големите учени публикуваха писмо с призив за по-нататъшно изследване на причините за появата на вируса. Те отбелязаха, че и двете теории за случайно изтичане от лабораторията и прехвърляне от животно на човек остават правдоподобни.



Китайските власти от своя страна отрекоха версията за изтичането на вируса от лабораторията. През март беше публикуван доклад на експерти на СЗО, които след посещение в Китай не можаха да установят точните причинители на вируса, но отбелязаха, че по време на пътуването са имали ограничения в работата, наложени им от Пекин. Затова ръководителят на СЗО каза, че техните констатации не са достатъчни и е необходимо разследването да продължи, отбелязва още The Washington Times.

***

Вашингтон. Студената война отдавна приключи, но въпреки това САЩ и Русия все още са заключени в старите си битки. Какво обаче ще стане, ако американците просто откажат да се борят срещу руснаците? Отговор на този въпрос се опитва да даде Джоузеф Вайсбърг в статия за The Washington Post, като отбелязва, че самите САЩ играят значителна роля в този сблъсък. Той приканва Вашингтон да направи крачка към Русия, да спре да я критикува за действията й във вътрешното поле и да премахне санкциите.

Съдейки по развиващия се конфликт за Украйна, може да се заключи, че Студената война никога не е приключвала, пише Вайсбърг в статията си за The Washington Post. Освен това един от сенаторите наскоро предложи да се използва ядрено оръжие срещу Русия като превантивна мярка, припомня авторът.

През 1990 г. той служи в ЦРУ и тогава негови колеги мечтаели да унищожат КГБ и целия Съветски съюз. Тази мечта, обяснява Вайсбърг, до голяма степен е била продиктувана от безкрайните антисъветски изявления, вкоренени в американската култура по време на Студената война. Дори след толкова много години огромна част от американци все още са под тяхно влияние. Затова те вярват, че съвременна Русия е невероятно агресивна.



Така че макар Съветският съюз да изчезна, борбата между САЩ и Русия остава. И този конфликт оцеля почти всички концепции, които го подхранваха, което предполага, че и двете страни се нуждаят от образ на врага.



Авторът на статията изследва тази нужда. През 70-те и 80-те години на миналия век в САЩ е било невъзможно да се избегнат филми, телевизионни предавания и книги, в които СССР да не е изобразен в черно. Вайсбърг припомня как в училище децата са се криели под чиновете си, за да се подготвят за съветска ядрена атака, а учебниците им пропускаха темата какви усилия и жертви е дал СССР, за да победи нацизма. Но най-вече тази тенденция се проявява в медиите.



"И въпреки че имаше смелчаци, които поставиха под въпрос този консенсус, отбелязаха социалните постижения на съветския режим, както и подкрепата на съветския народ за неговите лидери, тези гласове паднаха в покрайнините на журналистиката и научната мисъл, те не бяха забелязани“, признава Вайсбърг.



Авторът на статията осъзнава колко опростен е бил неговият възглед за "империята на злото“ в годините след разпадането на СССР. Освен това от постсъветското пространство идват нови тенденции, които променили възгледите му за много неща – от сталинизма до съветските медии. "Стана ми ясно, че КГБ е много повече като ЦРУ, отколкото съм си представял“.



"В Америка изглежда, че всички сме заседнали в миналото. Точно както по време на Студената война, ние се смятаме за добри момчета, които са станали жертва на неморален противник“, пише авторът на статията. Но този път Русия, въплътена от Владимир Путин, се възприема като враг. Общото схващане е, че Путин иска да върне славата на Съветския съюз, диктатор, който възнамерява да разпространява авторитарната руска система в чужбина. И въпреки че според автора на статията това е вярно, би си струвало да се добавят и други цветове към тази картина, ако човек иска да разбере гледната точка на лидера на Кремъл.



Както и в съветско време, ролята на САЩ в настоящия конфликт не се обсъжда в американското общество. Авторът на статията припомня, че когато Путин дойде на власт, той беше отворен за сътрудничество със Запада: нямаше антиамериканска реторика, искаше да укрепи руската икономика чрез търговия. Той подкрепи САЩ, когато след атаките от 11 септември той им позволи да създадат бази в Централна Азия. Това отчасти се дължи на факта, че Русия беше заета с войната в Чечения, което означава обща борба с тероризма, но това не наруши честността на намеренията.



И след това в продължение на няколко години САЩ се опитаха да интегрират бившите съветски републики в западното пространство, наложиха санкции срещу Русия и нейните интереси като наказание за нейното "лошо поведение“, както на своя територия, така и в чужбина. Всичко това бяха агресивни ходове, които всеки човек или държава би счел за заплаха. Затова той предлага да се разглеждат всякакви действия на Русия в контекста на това, което САЩ са направили срещу Москва. Например той признава, че финансовата подкрепа на САЩ за руските групи за наблюдение на избори и правата на човека е намеса във вътрешните работи на страната.



Вайсбърг отбелязва, че през последните години интензивността на конфликта между Русия и САЩ периодично намалява, но никога не изчезва за дълго време. САЩ навлизат дълбоко в близката чужбина на Русия, включително Украйна. Различните приоритети и съюзи поставиха Русия и САЩ на различни страни на конфликта в Сирия. Всеки цикъл на избори в САЩ дава шанс на Русия да провежда своя собствена пропаганда, а всеки случай на политически репресии в Русия дава обратната възможност на Щатите.



Авторът на статията обсъжда какво биха могли да направят във Вашингтон, за да сложат край на тази опасна конфронтация. Например, те биха могли да премахнат санкциите, да спрат да говорят за вътрешните работи на Русия, да я оставят да решава сама проблемите си. Обикновено страните, които са в състояние на конфликт, правят взаимни отстъпки, но в този случай това не става. Затова Вайсбърг приканва Вашингтон да направи жест на добра воля и да се съсредоточи върху поведението си.



Няма гаранция, че тази стъпка ще принуди Русия да направи крачка напред или че заради това напрежението ще намалее толкова много, че ситуацията в Украйна да престане да бъде напрегната. И дори ако конфликтът около Украйна ескалира, САЩ ще имат възможността да отговорят по различни начини, не само чрез заплахи и санкции, но и чрез оценка как през годините са подхранвалите опасенията на Русия за загуба на влияние. "Изиграхме поне много важна роля в засилването на враждебността между нашите страни. В крайна сметка не можем да контролираме какво ще направи Русия в този дълготраен конфликт. Но можем поне да се опитаме да се измъкнем от схватката“, завършва авторът на статията.

***

Тел Авив. Израелското правителство одобри забрана за посещение на граждани на еврейската държава в САЩ, Турция, Германия, Белгия, Унгария, Италия, Канада, Мароко, Португалия и Швейцария поради повишения риск от разпространение на коронавирус, съобщава англоезичното издание The Jerusalem Post.

"Кабинетът на министрите одобри разширяването на списъка на "червените“ държави в съответствие с препоръката на Комисията на Министерството на здравеопазването относно класификацията на страните с риск от заразяване с коронавирус. Италия, САЩ, Белгия, Германия, Унгария, Мароко, Португалия, Канада, Швейцария и Турция ще бъдат идентифицирани като "червени“ от полунощ на 22 декември, подлежи на одобрение от конституционната комисия на Кнесета (парламента)“, се казва в изявлението от кабинета на премиера.

На 20 декември влезе в сила забрана за граждани на еврейската държава да пътуват до Ирландия, Испания, Норвегия, Финландия, Франция, Швеция и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Преди това 50 африкански държави, както и Великобритания и Дания, вече бяха включени в съответния списък заради разпространението на варианта на коронавируса "Омикрон“.

Всички, които се връщат в Израел от определените като "червени“ държави, включително ваксинираните срещу COVID-19 с трета доза, трябва да бъдат изолирани в хотели за карантина. Посещенията в държави от списъка на Министерството на здравеопазването за израелци са възможни само след получаване на разрешение от комисията за изключителни случаи.

Поради разпространението на щама "Омикрон“ Израел е затворен за чужденци от края на ноември до 29 декември, с възможност за удължаване на този период.

***

Вашингтон. Болниците в САЩ не са подготвени за наплив от пациенти заради новия вариант на коронавируса – "Омикрон“, има сериозен недостиг на легла на фона на очакванията за увеличаване на броя на нуждаещите се от хоспитализация, пише американското издание The Wall Street Journal, като се позовава на местни здравни служители.

Според изданието интензивните отделения са препълнени с нуждаещи се от спешно лечение, в частност със сърдечно-съдови и онкологични заболявания, както и заразени с "Делта“ варианта на коронавируса.

Освен това, предупреждават лекарите, ситуацията се влошава от недостига на персонал. Например в една от болниците в Минеаполис, Минесота, половината от леглата са заети от пациенти с различни наранявания, пневмония и други случаи, изискващи спешна хоспитализация. В резултат на това лекарите трябва да изпращат някои пациенти у дома, а по-рано те със сигурност са щели да бъдат приети в болница.

Забавянето на оказването на необходимата помощ, предупреждават експерти, крие риск от сериозни усложнения. По време на предишните вълни на пандемията някои пациенти са починали, без да дочакат интензивно лечение. Освен това, отбелязва вестникът, друг тревожен фактор е, че хората отлагат посещенията в болница от страх да не се заразят с коронавирус.

Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че скоро "Омикрон“ ще започне да се разпространява в страната с много по-бързи темпове. В момента по-голямата част от заразените с коронавирус в САЩ са диагностицирани с варианта "Делта“.