Американското военно ръководство не е оповестявало публично данните за големия брой цивилни жертви, включително деца, при въздушни удари в Сирия, Ирак и Афганистан през последните няколко години, пише вестник The New York Times, който e получил над 1300 вътрешни документи на американското министерство на отбраната, според които ръководството на Пентагона не е провело пълноценни разследвания на подобни инциденти и не е предприело мерки за предотвратяването им в бъдеще.

Изданието отбелязва, че според официалната статистика на Пентагона при нанасяне на удари по бойци от терористичната групировка "Ислямска държава" (ИД) в Сирия и Ирак са загинали 1417 цивилни от 2014 г. насам, а други 188 цивилни са загинали в резултат на американски въздушни удари в Афганистан от 2018 г. Анализираните от журналистите на изданието материали обаче сочат, че "стотиците жертви" сред цивилното население просто не са били взети предвид. В същото време в момента не може да се установи точният им брой, признава вестникът.

Според The New York Times цивилните жертви често са били причинени от факта, че военните, когато се готвят да нанесат удар, са преценили погрешно ситуацията на място, приемайки цивилните за терористи. В много случаи американският военен персонал не е преценил, че цивилните може да се намират в сгради, които според военните са били заети от бойци и терористи. Освен това в редица случаи, когато са анализирали въздушни кадри преди удара, американските военни не са информирали ръководството, че сред терористите може да има цивилни, включително деца. В същото време, въз основа на данните, получени от The New York Times, често качеството и броя на въздушните кадри по време на подготовката на удара не са позволявали да се установи напълно дали представители на цивилното население са били в района на удара.

Вестникът подчертава, че ръководството на Пентагона е публикувало оценки за възможни цивилни жертви само в малък брой случаи. В същото време вътрешните производства рядко водят до промени в подготовката за бъдещи удари и никога не водят до дисциплинарни производства срещу военнослужещи. Били са препоръчани пълни разследвания само за 12% от общия брой въздушни удари, при които може да са загинали цивилни, а много от тях са разчитали на "непълни или неверни“ доказателства и са били прекратени. В резултат на разследванията само "в по-малко от десет случая" американското ръководство е изплатило обезщетения на семействата на загиналите и ранените.

Говорителят на Централното командване на армията на САЩ (CENTCOM) Бил Ърбан в отговор на запитване на The New York Times каза, че "дори и при най-добрите технологии в света възникват грешки поради непълна информация или погрешно тълкуване“. "Ние разследваме всеки достоверен случай и съжаляваме за всеки загубен невинен живот“, каза Ърбан. В същото време той подчерта, че "грешката при нанасяне на удари, довела до жертви сред цивилното население, допусната при най-пълна информация и при спазване на поставените задачи, не е основание за дисциплинарни наказания“.

***

Киев. Украинската външна политика беше изградена върху идеята страната да стане втора Полша за Съединените щати, тоест върху желанието да се "закачи“ към групата на стратегическите страни, пише украинското издание “Главред“ в материал, представен без редакторска намеса.

Стратегически държави, прокси-държави и територии-импланти. Това не са просто кошници от държави, но и вектор на "антиеволюция“ на една държава, например Украйна. И именно според посочените по-горе кошници ще бъдат разделени страните, които не са включени в елитния клас на "първите".

Маркерът за разделение ще бъде много специфична концепция за демокрация, например "срещата на върха за демокрация", която се проведе във Вашингтон: бяха поканени 110 държави от 197.

В момента за Съединените щати се появиха редица геополитически активни и потенциални заплахи. Възникващият "синоцентричен свят“ трябва да бъде класифициран като активен: Китай, Северна Корея, Мианмар, Афганистан, Иран, Пакистан, Етиопия и редица други африкански държави.

А също и "Голяма Русия“ (този формат сега се популяризира в Москва вместо неосъществимата идея за нов СССР): Руската федерация, Беларус, Армения, Сирия, Таджикистан, Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието и така наречената ЛДНР (непризнатите "републики“ в Донабас -бел.ред.).

Активните заплахи под формата на двата гореспоменати геополитически субстрата се идентифицират от Вашингтон като ключови външни предизвикателства за Америка.

Но има още два блока, които се възприемат от САЩ не като врагове, а като ненадеждни съюзници. Това е "арабският свят", представен от Египет, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. И "Тюркският съюз“: Турция, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. Ненадеждните съюзници са фокусът на вниманието, но не и целта на активната фаза на сдържане.

Що се отнася до "враговете“, трите групи държави, посочени в началото на текста, но с различни функционалности, ще бъдат в челните редици на борбата "за демокрация“. Стратегически държави – тяхната задача е да се ангажират във фазата на максимално обостряне (което според идеята на Вашингтон не трябва да се случва).

По отношение на Китай това са Япония, Южна Корея, Тайланд, Филипините, Израел (в контекста на Иран) и ключов съюзник – Индия (която все още трябва да бъде убедена в тази роля чрез обещания да създаде там аналог на Китайско-американски модел на икономическо взаимодействие от 80-90-те години на миналия век). По отношение на Руската федерация това са Полша, балтийските страни и Скандинавия.

Прокси-държави: тяхната задача е да "играят по геополитическите нерви“.

За Китай и неговия синоцентризъм това е Тайван, за Руската федерация – Украйна, Грузия и Молдова ("агресивното трио“). Държавите/териториите-импланти са потенциални "мини", които се създават в тялото на враждебни субстрати.

В Китай - Хонконг, Тибет, уйгурите, опити за "будистки майдани" в Мианмар. В Етиопия (провинция Тиграй) "внезапно“ се появи сепаратизъм. В Руската федерация - Беларус, Северен Кавказ.

За ненадеждни съюзници под формата на тюркския съюз и арабския свят се очакват "гледачи“: например Ирак, който е хванат в триъгълник от проблеми (шиити, ИДИЛ, кюрди).

При определени сценарии Ирак може да създаде проблеми за "Велика Русия" в Сирия и монархическия "арабски свят" в Персийския залив, и тюркския съюз в Турция, и синоцентризма в Иран.

Най-смешното е, че демокрацията няма нищо общо с това. А думата пък изобщо..

САЩ канят Пакистан на срещата на върха с много условна форма на демократично управление, с единствената цел да го откъснат от Китай.

Съединените щати подписват договор за отбрана на стойност 500 милиона долара със саудитците, въпреки че журналист е разчленен в посолство на страната.

Унгария не отива на срещата на върха, но участва Полша (със същия набор от претенции относно формата на управление и нарушенията на правилата на "новата антропология“).

Поканени са Филипините, където се практикуват извънсъдебни екзекуции, но Турция не. Но са поканени ДР Конго, Ангола.

"Боливарската“ Латинска Америка е напълно игнорирана: Куба (разбираемо), Боливия (неразбираемо), Никарагуа (преизбирането на Ортега), Венецуела (разбираемо), Хондурас (изобщо неразбираемо).

Всъщност причините са добре известни: "боливарианската" Латинска Америка просто си позволи да води независима политика, за разлика от Мексико и Колумбия.

И те не са толкова големи като Бразилия, но въпреки това не трябва да бъдат пренебрегвани.

И сега заключението за Украйна.

Цялата външна политика на страната беше изградена върху идеята да стане за Съединените щати "втората Полша“, тоест върху желанието да влезе в групата на стратегическите страни.

Но САЩ нямат нужда от втора Полша, те вече имат "първата".

Просто властите в Киев не забелязаха, че в предишни години Украйна беше страна-имплант в постсъветското пространство.

Сега й отредена ролята на прокси-страна.

Украйна, като костенурка без черупка, пълзеше по оживена магистрала и щеше да пълзи в тревата, но високи бордюри пречат ...

Това е много опасна роля – ако се разгори геополитически конфликт, страни като тази изчезват в началните действия на пиесата, като Меркуцио в Ромео и Жулиета на Шекспир.

Както знаете, докато умираше, Меркуцио успя да прошепне на представителите на две враждебни къщи, в битката, в която горещо се намеси: "чума и в двете ви къщи" ...

***

Анкара. Turksat 5B, новият телекомуникационен спътник на Турция, беше изстрелян на 19 декември от американската аерокосмическа компания SpaceX, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News.

Сателитът е бил изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал в американския щат Флорида до геостационарна орбита, където ще използва бордови електрически усилватели за предоставяне на телекомуникационни услуги за Турция, Близкия Изток и части от Африка.

Сателитът ще достигне своя орбитален слот от 42 градуса източна дължина за 164 дни, след което ще започне 45-дневен процес на тестване.

Поръчан от европейския производител Airbus Defense and Space през 2017 г. и прехвърлен от Франция в САЩ на 29 ноември, спътникът ще увеличи капацитета на Ka-band на Турция с над петнадесет пъти.

Очаква се сателитът, който е оборудван с импулсна система с електрическо захранване от ново поколение, да издържи повече от 35 години.

На 17 септември турското правителство обяви, че SpaceX ще изстреля Turksat 6A, първият построен в Турция комуникационен спътник, през първото тримесечие на 2023 г.

На 16 декември турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе видео разговор с Илон Мъск, основател на Space X, и обсъди процеса на изстрелване. В момента Турция има осем активни спътника, заедно с Turksat 5B