Турция е решена да подкрепи решително суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина, заяви турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah.

В изявление относно последните решения, взети от Народното събрание на Република Сръбска, един от двата субекта на Босна и Херцеговина, Министерството каза, че Турция винаги е била начело на усилията за поддържане на мира и насърчаване на просперитета на Балканите, особено в Босна и Херцеговина.

"Споделяме притесненията относно решенията, взети на специалната сесия на Народното събрание на Република Сръбска на 10 декември 2021 г. като всички приятели на Босна и Херцеговина. Считаме, че решенията, взети в събранието на автономната общност, са вредни за конституционните и законовите рамка и следователно пагубни за мирното и проспериращо бъдеще, което гражданите на Босна и Херцеговина много заслужават. Това също е предизвикателство за мира и стабилността на Балканите и цяла Европа", се казва в него.

Добавяйки, че Турция ще продължи да се стреми, заедно с международната общност, Босна и Херцеговина да се върне на своя път на икономическо развитие възможно най-скоро, в изявлението се казва: "С това разбиране ние призоваваме тези, които ще поемат отговорността за вредите на мира и просперитета, да спазват конституционната и правната рамка и да прибегнат до диалог вместо едностранни действия."

Босненско-сръбските депутати в петък стартираха спорен процес на оттегляне от централните институции на Босна и Херцеговина, въпреки многократните предупреждения срещу подобен ход от Запада.

Парламентът на Република Сръбска гласува решение, което задължава местната власт да организира оттегляне от три важни съвместни институции – армията, данъчната и съдебната система – през следващите шест месеца.

Процесът се ръководи от лидера на босненските сърби Милорад Додик – бившо протеже на Запада, превърнал се в националист – който от години заплашва с отцепване.

След осем часа дебат депутатите приеха предложения текст с 49 гласа "за" и 3 "против".

"Това е моментът на завоюване на свободата на Република Сръбска“, каза Додик.

Въпреки че в миналото Додик успяваше да събере всички сръбски депутати да гласуват единодушно, този път опитът беше неуспешен и опозицията бойкотира вота.

Опозиционният сръбски политик Мирко Шарович разкритикува този ход, като каза, че целта да се раздели армията без война е "заблуда".

"Мисля, че пътят, който сте поели, г-н Додик, е опасен за Република Сръбска“, каза Шарович. "Не можем да Ви последваме по този път!“

Няколко посолства на западни държави – Съединените щати, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия – в съвместно изявление определиха този ход като "по-нататъшна ескалационна стъпка“.

Продължаването на "тази задънена улица" би означавало "заплаха за стабилността на страната и целия регион", казаха те.

През септември Додик обяви планове за сформиране на босненска сръбска армия, което предизвика опасения, че действието може да предизвика нов кръг от конфликта в балканската страна.

Този ход предизвика активна дипломация, като западни пратеници посетиха Босна с надеждата да убедят Додик да се откаже.

Съветът за прилагане на мира, който следи за спазването на Дейтънското споразумение, наскоро предупреди през последните дни, че "едностранно оттегляне“ от федералните институции не е възможно и заплаши с "последствия“ за всяка страна, която наруши мирното споразумение.

Това изявление не е съвместно подписано от Русия, която е част от този съвет заедно с представители на западните страни.

Кремъл подкрепя действията на Додик, а лидерът на босненските сърби се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва миналата седмица.

***

Ако руската инвазия се възобнови, Украйна е готова да се бие "до последната капка кръв", каза Андрий Йермак, който е ръководител на президентската администрация и по същество е съветник по националната сигурност. Високопоставеният украински лидер даде интервю за американското списание Foreign Policy след разговора във вторник между президента на САЩ Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин. Разговорът се проведе в момент, когато Съединените щати и техните съюзници се стремят да възпират Русия от военни действия, които американското разузнаване смята за неизбежни.

Според Йрмак преговорите, проведени във вторник, са добър знак. Важно е също, че Съединените щати се стремят да играят по-активна роля в мирния процес. Йермак, който разговаря няколко пъти с американския си колега, съветника по националната сигурност Джейк Съливан, през последните седмици заяви, че Украйна е получила "безпрецедентна подкрепа“ от съюзниците във връзка с натрупването на руската военна групировка. "Важно е тези думи да се превърнат в практически действия“, каза той.

Вашингтон работи в тясно сътрудничество със съюзниците в Европа, за да подготви координиран отговор. Администрацията проведе разговори с европейски държавни глави преди и след разговорите на Байдън с Путин и продължава да споделя разузнавателна информация за руската заплаха със съюзниците. Съливан подчерта тази седмица, че американският отговор на руската инвазия в Украйна ще надхвърли доста сдържания отговор на действията на Русия в Източна Украйна и анексирането на Крим през 2014 г., както е илюстрирано от санкциите.

"Сега сме готови да направим това, което не направихме през 2014 г.“, каза Съливан във вторник след разговори на брифинг за пресата.

В началото на ноември ръководството на украинското военно ведомство се опита да омаловажи сериозността на съобщенията в медиите за нова концентрация на руски войски близо до границите на Украйна. Йермак отказа да коментира тези изявления на Министерството на отбраната, но отбеляза, че разузнаването на страните партньори е помогнало да се предупреди Украйна за заплахата от военна атака от Русия и опитите да се дестабилизира страната отвътре. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен "ясно" очерта опасенията на САЩ на 2 ноември по време на среща със Зеленски в Глазгоу, Шотландия, в кулоарите на срещата на върха за климата.

По време на двучасовия видеоразговор във вторник Байдън предупреди Путин, че в случай на руска инвазия САЩ незабавно ще увеличат военната помощ за Украйна и ще укрепят бойните способности на съюзниците от НАТО в Източна Европа, срещу което руският президент остро възрази . Освен това Киев ще получи допълнителна военна помощ от Пентагона, която е включена в годишния бюджет за отбрана. Законът за военните кредити вероятно ще бъде приет до края на годината след дълги и напрегнати преговори. Конгресът увеличи годишната помощ за украинската армия до 300 милиона долара, 20% повече от първоначалната оферта на Байдън, и обеща допълнителни 600 милиона долара в Европейската инициатива за сдържане, която има за цел да помогне на Европа да предотврати руската агресия.

В същото време разговорите на Байдън с Путин породиха опасения, че администрацията ще заеме по-сговорчива позиция спрямо Русия. Това не се хареса много на Конгреса. В сряда Байдън беше оптимист, че Съединените щати могат да проведат разговори на високо ниво със съюзниците си до петък, за да обсъдят претенциите на Русия срещу НАТО, както и дали страните могат да постигнат компромис по източния фронт на Украйна. Путин, в реч миналата седмица, предупреди НАТО срещу по-нататъшно разширяване на изток.

Вашингтон също със закъснение се зае с друг голям руски проект - газопровода "Северен поток-2", който заобикаля Украйна и заплашва да увеличи енергийния натиск на Русия върху Европа. Човек № 3 на Държавния департамент Виктория Нюланд каза на изслушване в Сената във вторник, че газопроводът може да се счита за мъртъв в случай на руска атака. Но опонентите на проекта отбелязват, че по това време вече може да е твърде късно. Централна и Източна Европа от няколко години призовават Вашингтон да заеме по-твърда позиция по газопровода, което би накарало Русия да удвои преките си доставки на газ за Европа. Но вместо това Байдън даде зелена светлина както на проекта, така и на Русия миналата година.

"Вярваме, че решението на (американската) администрация през май да се откаже от задължителните санкции срещу "Северен поток 2“ укрепи увереността на (на Русия), че тя може да разшири агресията си ()срещу Украйна) безнаказано“, написа в "Туитър“ в сряда ръководителят на украинската държавна енергетика компания "Нафтогаз“, Юрий Витренко. Европа вече е в хватката на енергийна криза, а прекомерните цени на газа вдигат цените на тока до рекордно високи нива. "При тези условия, след като газопроводът започне да функционира, ще бъде още по-трудно от политическа гледна точка да се наложат санкции срещу него. Тогава на европейските потребители ще трябва да се каже защо са останали без отопление посред зима поради някакъв вид санкции“, каза Витренко за Foreign Policy.

Разправиите между администрацията на Байдън и републиканците в Конгреса във вторник станаха публични, когато сенаторът републиканец Тед Крус разкритикува Нюланд, заявявайки, че решението на САЩ да отменят санкциите срещу "Северен поток-2“ е окуражило руснаците.

Въпреки увеличението на бюджетните кредити в закона за разходите за отбрана, администрацията на Байдън не удовлетвори напълно молбата на Киев за доставка на оръжия, в която украинците включиха противовъздушна отбрана, военноморска отбрана и защита срещу електронни атаки, които със сигурност биха придружавали руска сухопътна инвазия. Вместо това Съединените щати искат да доставят "по-отбранително военно оборудване от това, което вече сме им дали“, каза Нюланд пред депутатите. Пентагонът заяви в сряда, че ще завърши доставката на леки оръжия и боеприпаси като част от пакета за военна помощ от 60 милиона долара, одобрен за Украйна през септември.

Байдън каза в сряда, че Съединените щати няма да изпращат войски за защита на Украйна, защото тя не е член на НАТО. Въпреки това Foreign Policy съобщи в понеделник, че администрацията обмисля изпращането на допълнителни инструктори за обучение и че Украйна е поискала от Пентагона да изпрати служещи в Националната гвардия на САЩ, които да провеждат военно обучение, по-близо до фронтовата линия.

Досега администрацията на Байдън се фокусира главно върху икономическите заплахи. Тя обмисля да изключи Русия от банковата платежна система SWIFT, която се смята за гръбнака на световните финанси, в случай че руският лидер реши да извърши нова инвазия.

Докато служители на западното разузнаване се опасяват, че Путин ще се възползва от възможността да вкара войските си дълбоко в украинска територия, руските дисиденти (и някои американски служители) си спомнят за цинковите ковчези, с които завърши злополучното съветско нахлуване в Афганистан. Путин публично съжали за разпадането на Съветския съюз по време на неотдавнашните си изказвания, предизвиквайки тревога сред американските официални лица, но те посочват несигурното икономическо възстановяване и негативните последици от ареста на дисидента Алексей Навални, виждайки това като признаци на политическа нервност.

"Ето до какво доведе политиката на Путин и той трябва да го разбере“, каза Нюланд в речта си в Конгреса във вторник. - Гражданите на Русия нямат нужда от война с Украйна. Те не искат у дома да се завръщат ковчези."

***

Торонто. Налице е конфликт с Русия, вече добре познат противник. Тя беше главният враг на Запада по време на Първата Студена война. Но за разлика от конфликта, за който се твърди, че е бил заради комунизма, тази нова студена война не претендира да има някаква връзка с идеологията, пише излизащият в Торонто канадски вестник The Star.

Днес всичко това е само политика на великите сили.

Подобно на Първата Студена война, днешната война обръща Америка срещу Русия. Тя се води на много фронтове, от Сирия до Венецуела, но в центъра й се намира Европа – особено Украйна.

За руския президент Владимир Путин Украйна не е просто място на картата. Това е ключова част от историческата Русия.

Освен това за много руски националисти не може да има Русия без Украйна. Украйна, отбелязват те, е люлката на руския език, култура и история.

Когато Екатерина II завладява Кримския полуостров в края на 18 век, практическият резултат е разширяването на границите на земите, които по-късно ще станат известни като Украйна.

Но за руските националисти анексирането на Крим беше много по-значимо събитие. Екатерина разшири границите на Свята Русия като такава.

През 2014 г., когато Путин официално (и незаконно) отне Крим от Украйна, той напомни на света за тази история.

За Запада обаче тънкостите на руския и украинския национализъм не представляват голям интерес. Украйна се смята за още една държава там в Източна Европа, макар и със сложна история.

Понякога е била част от Полша. Някога е бил част от Австрийската империя. През по-голямата част от 20-ти век тя е част от бившия Съветски съюз. Преди разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век само няколко държави третираха Украйна като отделна нация.

И все пак за много украинци, особено тези в западната част на страната, Украйна беше точно това: нация, която призовава да бъде чута.

Крайният резултат е държава, изградена върху два алтернативни, конкуриращи се национални мита. За някои това е родното място на опасна форма на свиреп антируски национализъм. За други това е люлката на самата Русия.

Така че не е изненада, че членството на тази страна в НАТО е толкова чувствителна тема.

В Канада НАТО не предизвиква особени спорове. Алиансът е създаден през 1949 г., за да защити Западна Европа от Съветския съюз с всякакви средства, включително с ядрени оръжия.

Сега на Запад НАТО се третира като един вид джентълменски клуб – теоретично мощен, но на практика предимно безполезен и остарял.

Но в Русия образът на НАТО е много по-зловещ. Това е ядрено въоръжен съюз, насочен точно към сърцето на Русия.

Разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз разтревожи мнозина в Русия. Държави, традиционно враждебни към Русия, като Полша и балтийските държави, вече са пълноправни членове на НАТО.

Но се смята, че всичко това е несравнимо с предполагаемата заплаха от Украйна. През 2008 г. НАТО се съгласи да позволи на Украйна да стане член на Алианса някога в бъдеще. Това решение все още е в сила.

И сега започва нова студена война. Русия увеличава броя на войските си близо до границата с Украйна.

Америка заплашва с последствия, ако тези войски нахлуят в Украйна.

Руснаците казват, че конфликтът може да бъде избегнат, ако НАТО се съгласи да не приема Украйна. Но Алиансът отказва да бъде обвързан с подобни задължения.

Президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере тази седмица, че ако Русия нахлуе в Украйна, Америка няма да отвърне.

Но според някои съобщения той е казал на руския лидер по време на видеоразговор, че всичко останало е възможно.

Накратко, всичко е готово за нова "нагорещена" Студена война.

И се смята, че Канада ще вземе участие в нея.