Вечерта на 10 декември Владимир Зеленски даде телевизионно интервю, което се превърна в първата му изчерпателна реакция на преговорите на Байдън с Путин. И най-важното - на обаждането от американския президент до Киев след резултатите от тези преговори, пише украинският вестник “Страна“

Още в началото на интервюто Зеленски "свали гарда", когато не отговори на директно зададен въпрос за автономията на Донбас.

Президентът беше помолен да коментира информацията на американските медии, че САЩ след преговори с Путин са взели решение да се съгласят на специален статут на региона и да окажат натиск върху Киев да го приложи.

Ако Байдън беше отрекъл тези разговори или изобщо не ги засегне, Зеленски вероятно щеше да го каже. Но мълчанието на президента говори, че темата е била повдигната по време на телефонния разговор

Косвено потвърждение за това беше заплахата за провеждане на референдум, ако Украйна се наложи да спазва Минските споразумения.

"Не изключвам референдум за Донбас като цяло. Това може да е за Донбас, Крим, за края на войната. Възможно е някоя страна да ни предложи някакви условия. Но ако има такова предизвикателство, аз определено ще се консултирам с нашето общество“, каза Зеленски.

Под "някаква държава“ ясно се има предвид Съединените щати, а не Русия, чиито претенции бяха отхвърляни в Киев в продължение на шест години без никакви референдуми. В такъв случай едно общонародно допитване може да има двойна цел.

1. Да покаже на Запада, че "Украйна е против капитулацията", след което не трябва да се изпълняват никакви Мински споразумения.

2. Или да се оправдае пред "партията на войната“, че украинците просто са готови да изпълнят политическата част от Минските споразумения. Тоест да легализира западните нагласи в референдума и да затвори устата на радикалите.

Засега всичко върви по-скоро към първия вариант. Най-малкото властите при Зеленски правят почти всичко, за да саботират Минския процес. И най-вероятно референдумът ще е необходим, за да продължи същата политика - да се преборят с исканията на САЩ.

Дори по време на това интервю Зеленски увери, че няма да има преки преговори с ДНР и ЛНР, което е точно това, което въпросните съглашения предвиждат. Вместо това Украйна планира да се вклини в диалога между САЩ и Русия. Зеленски допусна създаването на паралелен на "Нормандския" формат Украйна-Русия-САЩ.

Все още обаче не е известно какво мисли Москва за това. Там не искат да се срещат със Зеленски нито лично, нито в рамките на Нормандската четворка. Не е ясно защо ще искат да направят това в новия формат.

Тоест украинският президент заяви тук желанието си, а не реално споразумение с Байдън.

Като цяло за същността на разговора с американския президент може да се съди по доста унилите коментари на Зеленски в края на интервюто. Той отново припомни, че НАТО поставя бариера пред Украйна, нарече Европа "цинична“ за желанието си да търгува с Русия и призова страната "да разчита само на себе си и на своята армия“.

Това означава, че Зеленски не е чул нищо хубаво нито за санкциите, нито за военната помощ от американския си колега. И това като цяло съвпада с информацията на американските медии, които вече пишат, че пътят към Алианса за Украйна е блокиран отдавна.

Той също така не спомена никакви подробности относно компенсациите на Украйна за "Северен поток-2", за който Конгресът най-накрая отмени санкциите след срещата между Путин и Байдън. Очевидно Байдън като цяло мълчи по тази тема, въпреки че Зеленски, според неговите съобщения за пресата, я е повдигнал.

И така, изданието завършва: Байдън най-вероятно е започнал да говори за изпълнението на политическата част от Минските споразумения, включително специалния статут на Донбас. В същото време на Зеленски не се предлагат никакви осезаеми бонуси за това (приближаване на перспективите за влизане в НАТО, пари, оръжия).

Това обяснява доста раздразненото и унило състояние на Зеленски, който попадна в капана на собствената си политика – със залог на отхвърляне на окупираните територии и продължаване на войната. Той все още можеше да обърне този механизъм в другата посока в началото, на гребена на популярността - но сега ще бъде много по-трудно това да се направи , завършва материалът.

***

Ню Йорк. Почти две години след началото на пандемията от Covid-19, светът остава "опасно неподготвен“ за следващата голяма пандемия, според нов доклад, цитиран от американския вестник The New York Times.

Публикуван в сряда, Глобалният индекс за здравна сигурност за 2021 г. класира 195 държави според способността им да реагират на бъдещи епидемии и пандемии. От първата версия на индекса, публикувана само месеци преди да бъдат открити първите случаи на Covid-19, беше ясно, че никоя страна не е готова за подобна криза.

Като цяло днес светът не е по-добре подготвен, според доклада за 2021 г., иницииран от организацията с нестопанска цел в областта на глобалната сигурност "Инициатива за намаляване на ядрената заплаха“ и Центъра за здравна сигурност към Училището по обществено здраве “Блумбърг" в университета "Джонс Хопкинс“.

"Бих описал този доклад като показателен“, каза д-р Рик Брайт, изпълнителен директор на Института за превенция на пандемията на Фондация "Рокфелер“, който не е участвал в създаването на индекса. "Светът не е готов."

Повече от 90% от страните нямат план за спешна ваксина и разпространение на лекарства, а 70% нямат капацитет на болници, клиники и здравни центрове, се казва в доклада. По целия свят политическите рискове и заплахите за сигурността се увеличават, а общественото доверие в правителствата намалява.

Въпреки факта, че много страни са разпределили ресурси за преодоляване на острата криза, причинена от настоящата пандемия, само няколко са направили целенасочени инвестиции за подобряване на цялостната готовност за извънредни ситуации, според доклада.

"Официално документирахме къде има реално подобрение“, каза Дженифър Нузо, епидемиолог в училището "Блумбърг“ и един от двамата водещи автори на доклада.

Въпреки това тя вярва, че ако политическите лидери "не предотвратят унищожаването на всичко, върху което сме работили толкова упорито“ след края на пандемията, ситуацията ще се плъзне към началната точка, ако не и по-ниско.

Авторите на изследването оценяват всяка страна по отношение на различни фактори, включително здравни системи, заетост, лаборатории, вериги за доставки, инфраструктура, доверие в правителството и др. Всяка страна получи оценка по 100-точкова скала.

Средният резултат е 38,9, което е приблизително същото като средното за 2019 г. - 40,2, но нито една страна не е достигнала най-високото ниво на готовност, което започва от 80,1.

Съединените щати, които се класираха на първо място в индекса за 2019 г., запазиха лидерството с резултат от 75,9, следвани от Австралия, Финландия, Канада и Тайланд.

Първите пет изненадаха редица експерти, защото мнозина поставят под въпрос мерките, предприети от тези страни за борба с пандемията.

"Наистина ли САЩ са на първо място?“, каза д-р Езекиел Емануел, специалист по биоетика от Университета на Пенсилвания и член на Консултативния съвет за Covid-19, създаден от Джо Байдън по време на преходния период между неговата и предишаната администрация. "Не мисля, че тази оценка може да се счита за достоверна.“

Но както отбелязва д-р Нуцо, индексът е разработен, за да се оцени средствата и ресурсите, с които разполага страната, а не да се прогнозира ефективността на използването им при спешни случаи.

"Съществуването на нещо на хартия не означава, че функционира“, каза тя.

Докладът отбелязва, че Съединените щати имат най-ниско обществено доверие в правителството. Други уязвимости включват финансови бариери пред здравеопазването и по-малко болнични легла на глава от населението в сравнение с други страни с високи доходи, което може да дискредитира способността на Съединените щати да реагират на бъдещи извънредни ситуации. "Липсата на някой от ключовите елементи може да бъде опасна“, каза д-р Нуцо.

Ребека Кац, директор на Центъра за наука и сигурност в глобалното здравеопазване в Медицинския център на университета в Джорджтаун, каза, че е съгласна с оценката за неподготвеността на света за нова пандемия. Като се има предвид това, липсата на подобрения от 2019 г. изобщо не я изненада.

"Пандемията е в разгара си“, каза д-р Кац. - Целият свят гори. В същото време нямаше значително дългосрочно натрупване на стратегически потенциал".

Авторите на доклада препоръчват на държавите да включат в националните си бюджети позиция за финансиране на мерки за осигуряване на санитарна и епидемиологична безопасност, да анализират показателите в настоящата пандемия, да проучат натрупания опит и да направят изводи.

Предвид събитията от последните две години също е разумно да се съсредоточим върху онези елементи на готовността за пандемия, които надхвърлят техническите ресурси и възможности, каза д-р Нахид Бхаделия, директор и основател на Центъра за политики.

Киев. Целта на Украйна в Донбас е проста: мир чрез сила, според статия на украинския външен министър Дмитро Кулеба в американското списание Foreign Affairs.

"В този момент Съединените щати и техните европейски съюзници трябва да говорят с Путин, за да спечелят време, като същевременно укрепят Украйна до точката, в която Русия просто няма да има реална военна способност да нахлуе. В този момент ще бъде възможно да се постигне справедливо мирно уреждане в Донбас и най-накрая да се интегрира Украйна в ЕС и НАТО“, пише той.

Той призова Вашингтон и неговите европейски съюзници да форсират "усилията за сдържане на Русия“. Според Кулеба Киев, заедно с партньори, вече разработва "всеобхватен план за сдържане на Русия"

.

"Първият компонент е изпращането на ясни политически сигнали до Москва. Това означава, че е необходимо да се изясни, че Украйна е част от Запада и бъдеща членка на ЕС и НАТО, и че суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не подлежат на обсъждане", пише външният министър.

Втората част на плана, добави той, предвижда строги санкции в случай на руска инвазия в Украйна.

"Третата и последна част от плана е да се увеличи военната помощ за Украйна“, каза Кулеба.