Според ново проучване на Wall Street Journal подкрепата на испаноговорящите избиратели в САЩ е равномерно разделена между демократи и републиканци, пише The Hill.

Макар анкетата да е проведена сред необичайно малък размер на извадката от 165 регистрирани избиратели, за да стигне до своите заключения и има граница на грешка от 7,6 процентни пункта, това е най-новата порция данни в тревожна тенденция за демократите. Партията през годините стана зависима от латиноамериканския вот, за да печели национални и местни избори и призна, че слабото й представяне сред гласуващия блок е отчасти виновно за пораженията през 2020 г. в ключови щати като Тексас и Флорида.

Според Wall Street Journal 44% от испаноговорящите биха гласували за президента Байдън, ако президентските избори през 2024 г. се проведат днес, а 43% биха гласували за бившия президент Тръмп.

Разбивката за подкрепата на латиноамериканците преди междинните избори за Конгрес през 2022 година показва подобно равенство, като подкрепата за демократите и Републиканската партия е равна на 37 процента всяка.

В съответствие с повечето анкети на испаноговорящите избиратели, проучването на WSJ установи по-голяма подкрепа за републиканците и Тръмп сред латиноамериканските мъже, отколкото сред латиноамериканските жени.

Но проучването на WSJ е показателно в заключенията си относно цялостната подкрепа за Републиканската партия, дори отчитайки широката граница на грешка.

В доклада на WSJ се отбелязва, че статистическото равенство между латиноамериканските гласоподаватели би било кардинална промяна от изборите през 2020 г., когато Байдън получи 63 процента от гласовете на латиноамериканците, с близо 30 процентни пункта повече от Тръмп.

Малкият размер на извадката и липсата на културна компетентност в социологическите проучвания отдавна са проблем сред латиноамериканските политически консултанти, които казват, че анкетите на латиноамериканците често са направени сред англоговорящите, по-богати испаноговорящи избиратели.

Допитването на WSJ беше проведено от ALG Research и Fabrizio, Lee & Associates, две добре известни социологически агенции, които по-рано тази година подписаха договор с вестника за изграждане на вътрешна структура преди междинните избори през 2022 г.

Анкетата е проведена между 16 и 22 ноември сред известни, регистрирани гласоподаватели, половината от мобилните си телефони, една четвърт на стационарни телефони и една четвърт чрез интернет проучване.

Пълната анкета включваше 1500 регистрирани избиратели с отчетена граница на грешка от плюс минус 2,5 процентни пункта.

***

Ню Йорк. През последните месеци цяла Европа бие тревога за натрупването на руски войски по границата с Украйна. Има опасения, че руският президент Владимир Путин обмисля повторение на 2014 г., когато руските войски анексираха Кримския полуостров и подкрепиха промосковските сепаратистки бунтовници в Донбас в Източна Украйна. Москва отрече каквито и да било планове за инвазия, но американски служители смятат, че подобен ход е напълно възможен, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса.

Президентът Байдън обсъди нарастващото напрежение във видео разговор с Путин във вторник. Според Белия дом президентът е предупредил руския лидер срещу всякаква инвазия, заявявайки, че военна ескалация в Украйна ще доведе до икономически и други мерки от страна на Съединените щати.

Не е ясно дали Русия иска да си върне контрола над бившата съветска република или да попречи на Съединените щати и НАТО да развият по-тесни връзки с Украйна и да я запазят като буфер между Москва и Запада.

Какво се случва на границата между Русия и Украйна?

Русия не разкрива подробностите и мащаба на разполагането на войските на границата с Украйна. Американски служители обаче казват, че Путин събира до 175 000 войници. Както се очаква, благодарение на това се очаква той да може да издаде заповед за инвазия до началото на 2022 г. Позовавайки се на нови разузнавателни доклади и шпионски сателитни изображения, служители казват, че руските военни приготовления са различни от това, което видяхме тази пролет. Според тях с приключването на маневрите руското присъствие в региона вероятно ще се удвои. Освен това Русия започна бързо да мобилизира резервисти.

"Ако Русия реши да продължи конфронтацията, ще има сериозни последици“, каза държавният секретар Антъни Блинкен миналата седмица преди срещата си с руския си колега Сергей Лавров в Стокхолм.

Какво е заложено на карта за Русия?

В съветско време Украйна е била ценен ресурс – житница и ковачница. Нейните богати земеделски земи хранеха целия бивш СССР с пшеница, а самата тя беше важен индустриален център. Освен това обширните украински равнини служеха като един вид буфер между европейските сили и руския хинтерланд. Тесни исторически, културни и езикови връзки между страните са съществували много преди възхода на Руската империя през XVIII век. С падането на желязната завеса Москва продължава да разглежда Украйна като ключово геополитическо пространство и наблюдава със загриженост нарастващите прозападни настроения там.

След като народни протести в Киев и други градове свалиха проруския президент, Русия анексира Крим, където е базиран нейният черноморски флот, и разположи подкрепа за проруските милиции в Източна Украйна, въпреки че категорично отрича изпращането на войски и оборудване на бунтовници.

Оттогава повече от 14 000 души са загинали в Донбас и перспективите за политическо решение са мътни, въпреки мирното споразумение, сключено с посредничеството на Германия и Франция. Нарушенията на прекратяването на огъня ескалираха тази година, а привличането на руски войски допълнително изостри ситуацията.

Как реагира Украйна?

Украинският президент Владимир Зеленски определи прехвърлянето на руски войски катои "много опасен“ сигнал и увери, че украинските сили са готови да отблъснат всяка инвазия. Зеленски обяви миналия месец, че правителството му е разкрило заговор, включващ руски граждани, без обаче да предостави никакви подробности. Москва отхвърли обвиненията.

Русия ще нападне ли Украйна?

Официални лица от САЩ казват, че американските разузнавателни агенции все още не са определили дали Москва ще изпълни плановете си за нахлуване, но директорът на ЦРУ Уилям Бърнс каза в понеделник, че натрупването на сили ще позволи на Русия да "действа много радикално“. Съединените щати многократно информираха съюзниците си, че подобен ход е възможен, а Блинкен предупреди миналата седмица, че в този случай на Русия ще бъдат наложени икономически санкции. Междувременно Белият дом преценява вариантите за отговор на всяка руска офанзива, от засилена военна подкрепа за Украйна до по-нататъшни дипломатически усилия за деескалация на потенциален конфликт. Очаква се Байдън да подчертае рисковете, ако Русия предприеме по-нататъшни стъпки за изостряне на ситуацията.

В понеделник Байдън разговаря с лидерите на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, ключови членове на НАТО. Те се съгласиха да призоват Русия да предприеме стъпки за разрешаване на сепаратисткия конфликт в Източна Украйна.

Какво иска Русия?

Русия отрича, че се готви да нахлуе в по-малкия си съсед и обвини НАТО, че предоставя на Украйна модерни оръжия, подклаждайки напрежението и дестабилизирайки региона.

В същото време руски представители заявиха, че Москва не търси конфликт, а иска да осигури баланс на интересите в региона. Освен това Кремъл изисква гаранции, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток или да разгръща оръжия близо до руска територия. Някои анализатори по сигурността смятат, че основната цел на Москва е да попречи на Запада да засили връзките си с администрацията на Зеленски.

Москва също оказва значително влияние върху съюзниците на САЩ в Европа чрез доставките на газ. На Русия се падат почти половината от вноса на газ в Европа, а цените се повишиха в целия континент заради енергийната криза.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери преди разговорите на Путин с Байдън, че руският президент е готов да изрази опасенията си пред американския си колега, да изслуша неговите и да му даде всички обяснения.

***

Токио. Япония не възнамерява да изпраща членове на правителството и други държавни служители на Олимпиадата в Пекин, като по този начин ще подкрепи обявения от САЩ дипломатически бойкот на игрите. Това съобщи местният вестник Sankei, позовавайки се на източници.

В същото време, според предварителния план, в японската делегация в Пекин ще бъдат включени председателят на спортния отдел Коджи Мирофуси и ръководителят на японския олимпийски комитет Ясухиро Ямашита. Те не са държавни служители, което би позволило на Япония да подкрепи дипломатически бойкот от страна на САЩ. Токио ще вземе окончателно решение по този въпрос на по-късен етап, като вземе предвид действията на партньорите от Г-7 и реакцията на китайската страна.

По-рано премиерът Фумио Кишида заяви, че Япония ще изхожда от собствените си национални интереси по отношение на евентуален дипломатически бойкот на Игрите в Пекин.

На 6 декември САЩ обявиха дипломатически бойкот на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., което означава отказ от изпращане на официални лица за Игрите. По-късно Вашингтон уведоми за това своите съюзници и партньори в чужбина, като им остави правото самостоятелно да вземат решения относно участие или неучастие в Китай, свързани с Олимпиадата. Призивите за бойкот на Зимните игри, които преди това бяха отправени от политици от Канада, Норвегия, САЩ, както и представители на почти 200 правозащитни организации от различни страни, са свързани с твърденията за масовите репресии, приписвани на КНР в Синдзян-Уйгурския автономен район. Китай отговори, като нарече решението на САЩ политическа манипулация, в противоречие с Олимпийската харта, и обеща да предприеме контрамерки.

Австралийският премиер Скот Морисън обяви подобно решение за бойкот по-рано през деня.

XXIV Зимни олимпийски игри ще се проведат в Пекин от 4 до 20 февруари 2022 г. Пекин бе избран за домакин на Олимпиадата на сесията на Международния олимпийски комитет в Куала Лумпур на 31 юли 2015 г.