Само преди няколко седмици британски изтребител F-35B Lightning II се разби в Средиземно море при неуспешен опит да излети от британския самолетоносач Queen Elizabeth, пише The National Interest. В тази връзка западните съюзници се надяват, че останките на самолета могат да бъдат вдигнати преди руските подводници да ги достигнат, за да не бъдат разкрит съвременния ноу-хау за изтребителя от пето поколение.

Според The EurAsian Times, американският бригаден генерал Саймън Доран е казал: "Не сме притеснени, защото в момента работим върху решението на този проблем. Когато самолетът се разби за първи път, имаше причина за безпокойство. Но пилотът е в безопасност и това е най-важното“.

Той и други официални лица обаче отказаха да разкрият подробности за мисията по издигане на самолета.

В момента Обединеното кралство има на въоръжение 21 американски изтребителя F-35B. Те са предназначени основно за използване на двата самолетоносача на страната, Queen Elizabeth и Prince of Wales. Модификацията F-35B е предназначена за кратко излитане и вертикално кацане (STOVL)

Изтребителят, проектиран от Lockheed Martin, е първият самолет, който комбинира стелт технология със свръхзвукова скорост и възможности за кратко излитане и вертикално кацане.

Ще бъде ли възможно да се разкрият новите технологии?

F-35 е страхотен изтребител, но както отбеляза авиационният анализатор Мигел Мирандра от Aviation Geek Club, "Наистина няма много какво да се научи, защото руснаците вече имат технологията“. "F-35B се разби? Руснаците вече много добре знаят на какво е способен“, отбеляза експертът.

"Няма достоверни индикации, че руските подводници се насочват към подводната могила на F-35 в Средиземно море, но твърденията на НАТО, че това е така, могат да съживят истерията от миналото за руските подводници и заплахата, която те предполагат, че представляват“, кзаяви американският политолог от Москва Андрей Корибко.

Инцидентът напомня за времето, когато Съветите се опитаха да достигнат до F-14 Tomcat, който се разби от самолетоносача John F. Kennedy през септември 1976 г.

***

Анкара. Още от избухването на конфликта между Русия и Украйна имаше множество съобщения за възможен военен сценарий. Днес обаче ситуацията е много по-сериозна. Все повече и повече войски както от Русия, така и от Запада се съсредоточават в региона на Донбас. И двата фланга декларират, че заплахата идва от противоположната страна и че евентуална атака ще получи най-суровия отговор, пише турският вестник Haberturk

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва през ноември, за да предупреди руснаците, че нахлуването в Украйна ще подкопае руската икономика и ще унищожи надеждите за сближаване със Запада. Руският президент Владимир Путин обаче само се преструваше, че слуша... В същото време Русия продължи да струпва войски към границата с Украйна, което беше възприето като предизвикателство.

На 1 декември НАТО се събра на среща на външните министри, за да бъдат обсъдени възможните причини за концентрацията на руски войски на границата с Украйна. Алиансът и САЩ предупредиха, че Русия ще плати висока цена за всяка военна агресия срещу Украйна. Путин отговори, че ако НАТО, водено от Съединените щати, разположи ракети в Украйна, способни да достигнат Москва за минути, Русия ще трябва да предприеме действия.

Русия не отстъпва. В близост до границата има около 100 хиляди нейни военни и скоро този брой може да се увеличи. Путин е смел политик. Доста трудно е да бъде разубеден. Със сигурност някои западни страни ще предложат почтено изтегляне на войските. Ако обаче Путин рязко отхвърли тези предложения, тогава нещата ще станат още по-сложни. Въпреки това, факт е, че в момента е доста трудно да се спре Русия в Черно море с подобни политики и действия.

Един руски дипломат е заявил пред журналист на изданието, че ако конфликтът се разпространи до Черно море, това ще засегне и Турция и Европа, което може бързо да се превърне в проблем за НАТО. Преди това Германия, под управлението на Меркел, действаше като сериозен посредник и балансьор между Русия и ЕС. В редиците на новото германско правителство обаче няма политик, който да се придържа към подобен курс.

Междувременно Турция възнамерява да действа като посредник. В петък, 3 декември, президентите на Турция и Русия Ердоган и Путин ще проведат телефонен разговор. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, на въпрос дали украинската тема ще бъде обсъждана в този разговор, отговори: "Ако тази тема е повдигната от президента на Турция, тогава да“. Каква ще бъде позицията на Путин в случай на обсъждане на тази тема, може да се разбере от следните думи на Песков: "Ако г-н Ердоган може по някакъв начин да използва своето влияние и това влияние е абсолютно недвусмислено както в регионални, така и в световните дела в много аспекти , ако той успее да използва влиянието си, за да накара Киев да започне да изпълнява задълженията си по пакета от мерки от Минск, споразуменията от Париж и така нататък, тогава това може само да се приветства“.

Подобна оценка направи и говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя припомни, че Русия не е страна в този конфликт, негови участници са Киев, Донецк и Луганск. "Несъмнено сме благодарни на турската страна, и по-специално на президента на Турция, за желанието да насърчи урегулирането на вътрешно-украинския конфликт. Важна стъпка в тази посока може да бъде приносът на Ердоган да убеди украинските власти да се откажат от агресивните планове срещу Донбас и да започнат да изпълняват Минските споразумения в пряк диалог с представители на Донецк и Луганск “, каза Захарова.

Очевидно администрацията в Москва няма да благоприятства посредничеството на Турция между Русия и Украйна, а ще продължи да следва своя път. В същото време Русия настоява, че това е вътрешен конфликт между украинците.

Въпреки че има някои сфери, по темите, по които Турция осъществява стратегическо сътрудничество с Русия, в региони като Либия, Кавказ, Украйна. Навсякъде обаче става дума за различни лагери. Позицията на Турция, страна-членка на НАТО, спрямо Украйна вероятно ще влезе в противоречие с интересите на Русия. Русия влезе на бойното поле по време на сирийската криза през 2015 г. Но когато става дума за Украйна, всеки риск ще бъде възприет от Москва като основна заплаха. Турция е страната, която трябва да подходи внимателно, тъй като има поуки от Първата световна война. В Черно море никой няма да й се притече на помощ. Тук евентуален конфликт между САЩ и Русия ще бъде още по-сериозен. Защото този път пожарът няма да е в зоната на влияние на Русия, а директно в нейния дом. И Турция не трябва да се озовава в разгара на възможен пожар в Черно море. Ако е необходимо, трябва да излезе на брега навреме.

***

Вашингтон. САЩ твърдо се противопоставят на разширяването на заселническите селища, заяви американският държавен секретар Антони Блинкен на израелския премиер Нафтали Бенет, цитиран от The Jerusalem Post.

Разговорът идва на фона на остри политически разногласия между двамата дългогодишни съюзници относно Иран и Западния бряг.

Съединените щати "изрично подчертаха" възражението си срещу разширяването на израелските селища в разговора на държавния секретар Антони Блинкен с премиера Нафтали Бенет в четвъртък.

Блинкен "силно подчерта, че Израел и палестинската власт трябва да се въздържат от едностранни стъпки, които изострят напрежението и подкопават усилията за постигане на договорено решение за две държави, включително напредване на заселническата дейност", каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс, описвайки разговора.

Двамата са обсъдили Иран, варианта "Омикрон“, системата "Железен купол“ и израелско-палестинския конфликт.

По-специално става въпрос за проект за 9000 нови жилища, които се предвижда да бъдат построени на мястото на бившето летище Каландия в Атарот, което е действало от 1924 до 2000 г.

Според официални лица Израел миналата седмица е казал на САЩ, че няма да напредне в проекта, който е предвиден да бъде обсъден от Районния комитет за планиране на Министерството на вътрешните работи на 6 декември.

***

Тел Авив. Израелските медии разкриха в петък, че САЩ са поискали от Тел Авив да не извършва никакви разузнавателни операции срещу Иран по време на продължаващите преговори между световните сили и Иран относно неговата ядрена програма, пише израелският всекидневник Yediot Ahronoth

Изданието съобщава, че Вашингтон е изпратил съобщения на високо ниво до висши израелски служители по сигурността, че се противопоставя на всякакви тайни операции на израелската разузнавателна служба "Мосад“ срещу Иран, докато се водят преговорите, за да не попречено на шансовете за техния успех.

В него също се казва, че ръководителят на "Мосад“ Давид Барнеа ще съпроводи израелския министър на отбраната Бени Ганц по време на посещението му във Вашингтон следващата седмица, за да координира усилията с американската страна по отношение на Иран.

По-рано в четвъртък Барнеа каза, че "Мосад“ ще предприеме всички необходими действия, за да предотврати притежаването на ядрени оръжия от Иран.

"Иран няма да има ядрени оръжия, нито през следващите години, нито никога. Това е моето обещание, това е обещанието на Мосад", каза Барнеа, цитиран от Yediot Ahronoth.

Барнеа добави, че никоя страна не се нуждае от обогатяване на уран до ниво от 60%, освен за военни цели, по отношение на ядрения капацитет на Техеран.

След петмесечна почивка Иран и световните сили в понеделник започнаха преговори във Виена в последен опит да възстановят ядреното споразумение от 2015 г., от което администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп се оттегли през май 2018 г.