Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")
© Wikipedia
"Администрацията на [президента на САЩ] Джо Байдън трансформира т. нар. Среща на върха за демокрация в още една малка идеологизирана клика за сдържане на Китай по изключително опасен и провокативен начин“, пише вестникът в статия на първа страница, публикувана в четвъртък. Подчертава се, че това по никакъв начин не се съчетава с опитите на световната общност да установи съвместна работа в следпандемичния период, когато "ще е необходима солидарност повече от всякога, а не използването на т.нар. ценности, които подбуждат конфронтация и разделение“.
Вестникът припомня, че Русия и Китай бяха изключени от списъка на участниците в събитието, както и някои съюзници на САЩ като Сингапур, които се стремят да намерят свой собствен път на развитие, което "поражда съмнения относно естеството на тази среща на върха“.
Global Times цитира мнението на професор Чжу Ин от Югозападния университет по политически науки и право: "Точно както лъч светлина в съд с вода се разделя на различни цветове, така демокрацията не може да бъде боядисана в един прост цвят или определена от един една държава“. Изданието цитира "видни китайски учени“, които смятат, че западните медии и политици се опитват да представят усилията на Китай за укрепване на "централизирано и сплотено ръководство“ като желание за по-голям авторитаризъм.
Това демонстрира "погрешните им схващания и липсата на основно разбиране за Китай“, заключава пекинският вестник.
Вашингтон възнамерява да бъде домакин на Срещата на върха за демокрация, която ще събере лидери на държави, активисти за правата на човека и бизнесмени, на 9-10 декември чрез видеоконферентна връзка. 110 държави и територии бяха поканени да участват в събитието.
***
Ерусалим. Общинският съвет за планиране и застрояване на Ерусалим одобри план за изграждане на 9000 жилищни единици в квартал Атарот на територията на летище "Каландия“, съществувало от 1924 до 2000 г., зад Зелената линия в източната част на Ерусалим, съобщава англоезичното издание The Jerusalem Post.
Според вестника става дума за първоначално одобрение на строителен план за площ от 124 хектара. В Атарот израелските власти възнамеряват да построят жилищни сгради, паркове, улици и инфраструктура. Планът, който трябва да премине през няколко етапа на сложна бюрократична процедура за одобрение, трябва да бъде представен на Ерусалимската областна комисия за планиране на 6 декември, поясняват от редакцията.
Фактът, че Израел е започнал да планира създаването на ново поселение с 9000 апартамента и еднофамилни къщи в Атарот в Източен Ерусалим, беше съобщено за първи път през февруари 2020 г. от организацията за правата на човека "Шалом ахшав“ (Peace Now), която е специализирана в наблюдението на израелската селищна дейност. Активисти за правата на човека отбелязаха тогава, че "планираният квартал на заселване ще се забие в градското пространство между Рамала (сегашният административен център на Палестина) и Източен Ерусалим“, като по този начин "предотвратява създаването на жизнеспособна палестинска държава със столица в Източен Ерусалим“.
В края на октомври Комисията за планиране на израелската гражданска администрация на Западния бряг - за първи път откакто администрацията на президента Джо Байдън дойде на власт в САЩ през януари 2021 г. и полагането на клетва на израелския премиер Нафтали Бенет през юни същата година, одобри планове за изграждане на 3144 жилища в еврейски селища на Западния бряг. На 27 октомври, след заседание на комисията, 2000 апартамента и еднофамилни къщи за заселници получиха окончателно одобрение от властите за започване на строителство, а други 1344 преминаха през различни етапи на израелската многоетапна бюрократична процедура за одобряване на нови жилища на Западния бряг.
Според "Шалом Ахшав“, цивилната администрация на Израел на Западния бряг през 2020 г. е одобрила изграждането на повече от 12 000 жилища в еврейски селища, което е рекорд от 2012 г. насам. Продължаващото изграждане на селища от Израел на Западния бряг и Източен Ерусалим се счита за една от основните пречки за разрешаването на продължилата десетилетия палестинско-израелска конфронтация. През декември 2016 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2334, изискваща Израел незабавно да прекрати дейностите по заселване в окупираните палестински територии. В същия ден Израел обяви, че няма да спазва разпоредбите на този документ.
***
Вашингтон. Американските сенатори Роб Портман (републиканец от Охайо) и Джийн Шахин (демократ от Ню Хемпшир) предлагат да се включи в проектобюджета за отбрана за следващата фискална година (която започна на 1 октомври) разпоредба, която предвижда отпускане на допълнителни 50 милиона долара за Украйна чрез Пентагона, съобщава изданието Politico.
Двамата сенатори искат "увеличение на финансирането от Пентагона за въоръжението на Украйна с още 50 милиона долара като една от разпоредбите на проектобюджета за отбрана, който се обсъжда в Сената“. Както посочва вестникът, все още не е ясно дали тези поправки ще бъдат включени в окончателния текст на документа. Досега съответните споразумения не са постигнати. Възможно е законодателите да нямат време да направят това, тъй като се обсъждат и много други инициативи.
В текста на проектобюджета за отбрана, който преди това беше одобрен от Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, беше отбелязано, че през следващата фискална година Украйна може да получи около 300 милиона долара от САЩ по военната линия. Общата сума е със 100 милиона долара повече от поисканото от американския президент Джо Байдън, отбелязва вестникът. Тези пари ще отидат за оръжия, минималният размер на средствата, отпуснати за оръжия за разрушително действие ще бъдат увеличени от 75 милиона на 125 милиона.
Както отбелязва вестникът, посочената допълнителна помощ за Украйна може да се намери от онези средства, които преди това са били предназначени за афганистанските сили за сигурност. Предвиждаше се тези средства да бъдат отпуснати за нуждите на афганистанските военни преди завземането на контрола в страната от талибаните.
В края на септември Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри проектобюджета за отбрана за следващата фискална година в размер на 778 млрд. долара. Очаква се Сенатът да разгледа своя собствена версия на проектобюджета за отбрана, различна от одобрената в долна камара. След одобрението на документа от сенаторите ще бъде свикана комисия, която да съгласува детайлите по двата проекта. И двете камари ще трябва да гласуват за съгласувания документ, след което той ще бъде изпратен на държавния глава за подпис.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Володимир Зеленски: Путин може да размахва своите "Орешници", за ...
21:38 / 28.11.2024
Израел и Хизбула си размениха обвиненя в нарушение на примирието
21:21 / 28.11.2024
В Грузия започнаха протести срещу решението за спиране на прегово...
20:57 / 28.11.2024
BILD: Напредъкът на бунтовниците в Сирия е резултат от изтеглянет...
19:25 / 28.11.2024
Президентът на Северна Македония отговори на Кос за конституционн...
18:42 / 28.11.2024
Сирийските бунтовници преминаха в настъпление при Алепо
18:24 / 28.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15716) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14106) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8586) | 22% | |