Критиците на Еманюел Макрон във Франция, привържениците на твърдата линия на НАТО и украинското ръководство ще бъдат подозрителни към изказванията на френския президент, направени късно в понеделник на пресконференция в Москва. Всички те ще търсят признаци за опитите на Макрон да спечели допълнителни точки за предстоящата му предизборна надпревара, пише британският вестник The Guardian.

От една страна, Макрон, три месеца преди предизборната кампания, се придържа доста твърдо към сценария, внимателно договорен с партньорите от НАТО преди срещата с Владимир Путин. Но от друга страна, мнението му за Русия като за европейска държава, както и високопарните изказвания за нови гаранции за сигурност, не могат да не предизвикат тревога.

Подробностите от петчасовите преговори между лидерите на Русия и Франция и точките на сближаване на мненията не бяха разкрити на пресконференцията. Но това не попречи на Макрон да намекне за определени промени в перспективите на НАТО, въпреки че някои членове на Алианса казват, че това не трябва да се допуска пред лицето на военните заплахи.

Първо, френският президент подчерта, че присъствието на руски войски на украинската граница е неприемливо. Той също така вярно повтори предложенията на НАТО и САЩ за взаимното ограничаване на групировките от сили и средства, за засилване на прозрачността на военните действия и дори за ограничаване на разполагането на ракети с малък и среден обсег. Той каза, че в тези области Москва и Западът имат еднакви искания. Москва вече заяви, че е готова да обсъди тези въпроси, но основното й искане е ангажиментът на НАТО да спре бъдещото си разширяване.

Тук Макрон намекна за необходимостта да се признаят руските опасения. Той заяви: "Няма сигурност за европейците, ако няма сигурност за Русия“. По този начин френският президент изрази своето уважение, но с това изявление даде легитимност на исканията на Москва за нова архитектура за сигурност, базирана на руската концепция за нейната неделимост. Не е ясно какво точно е имал предвид Макрон.

Той каза, че категорично се противопоставя на повтарянето на "грешките от миналото относно сферите на влияние". Но тогава Макрон каза: "Русия е европейска страна. Който вярва в Европа, трябва да може да работи с Русия, да намери начини да изгради европейско бъдеще сред европейците."

Френски официални лица говориха на брифинги за "финландизацията“ на Украйна, тоест за нейния неутралитет. Тази идея е била излагана и преди. Говорейки в Украйна във вторник, Макрон каза, че не е използвал думата пред журналисти или политически лидери.

Финландия, която споделя 1355-километрова граница с Русия, решава през 1947 г. да не се присъединява към НАТО и подписва "договор за приятелство" с Русия. Той съдържа условие за ограничаване на размера на финландската армия и други ограничения върху суверенитета на страната. Въпреки това т. нар. доктрина Паасикиви, по името на тогавашния финландски президент Юхо Кусти Паасикиви, помогна за създаването на политически консенсус във Финландия. Той съществуваше, докато въпросът не беше повдигнат отново от настоящия финландски президент Саули Ниинистьо, който беше загрижен за действията на Русия, които според него представляват заплаха за националния суверенитет на страната му.

Съществуват обаче много важни разлики между Украйна и Финландия. Чужди сили всъщност настояват Украйна да стане неутрална държава. Но предвид бурните й отношения с Русия и продължаващото насилие в източната част на страната, е малко вероятно тя някога да иска да се превърне в нова Финландия. Но има по-мека алтернатива - Украйна да запази правото си да сключва отбранителни пактове по свой избор, но на практика това право да бъде отложено.

Тази формула е в съответствие с изявлението на Макрон на пресконференцията, който каза, че нова архитектура за сигурност в Европа не може да бъде създадена чрез отмяна на правото на държавите да се присъединят към НАТО.

Членството на Украйна в НАТО е мираж, защото тя дори не се е доближила до началото на процеса на присъединяване. Всички дискусии по тази тема затрудняват разбирането на същността на конфликта, която е, че Русия не иска неутралитет за Украйна, а иска да я върне в своята сфера на влияние с мотива, че правителството в Киев е незаконно.

Последното предложение на Макрон е "стриктно и пълно" изпълнение на споразуменията от Минск. Те бяха подписани през 2014-2015 г. и положиха основата за окончателно уреждане на конфликта в източната част на страната в Донбас, който от април 2014 г. е частично контролиран от проруските сепаратисти. Между сепаратистите и Киев има несъгласия относно клаузите на Минските споразумения, особено по отношение на последователността на действията. "Строгото изпълнение“ означава само, че световните сили ще възобновят натиска и върху двете страни да се споразумеят за изтегляне на войските, провеждане на свободни избори и конституционен статут на бунтовническите региони.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба отхвърли възможността за специален статут на сепаратистки райони миналата седмица. Русия, напротив, иска специалният статут да включва правото на вето върху външната политика на страната. Киев смята, че това означава едно: насилствено разчленяване на страната с одобрението на Запада. Но Макрон може поне да се опита да накара украинското правителство да се съгласи с поредица от стъпки, които ще определят как ще се проведат местните избори в Донбас и как ще бъдат изтеглени войските. Но този въпрос осуетява всички дипломатически усилия от 2015 г. насам.

***

Ню Йорк. Губернаторът на Ню Йорк Кати Хочул в сряда ще обяви края на задължителното носене на маски за повечето обществени места на закрито, съобщи The New York Times, ставайки поредния щат, който отменя това изискване за покрития за лице, тъй като натискът от коронавируса отслабва.

Губернаторът, която е от Демократическата партия възнамерява да остави задължителното носене на маски, което беше оспорено в съда, да изтече, вместо да го подновява, пише вестникът, цитирайки три източника, информирани за това развитие.

Остава неясно дали администрацията на Хочул ще поднови или ще отмени отделно задължително правило за носене на маски в държавните училища в Ню Йорк, което трябва да отпадне след две седмици.

Хочул нарече всеобщото задължително носене на маски "временно“, когато го наложи на 31 декември, тъй като силно заразният вариант "Омикрон“ заплашваше да натовари здравните заведения.

Длъжностни лица в няколко други водени от демократите щата - Ню Джърси, Калифорния, Кънектикът, Делауеър и Орегон - обявиха в понеделник, че премахват задължителното носене на маски в училища и други обществени места през следващите седмици.

Във всички тези случаи властите се позовават на отстъпващата вълна от Covid-19, намаления брой хоспитализации и смъртни случаи, подхранвани от "Омикрон“, която започна да обхваща Съединените щати през празничния сезон в края на 2021 г.

Но директорът на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) д-р Рошел Валенски каза пред Reuters във вторник, че тъй като случаите все още са високи в цялата страна, "сега не е моментът“ да се отменя задължителното носене на маски в училища и други обществени места.

Облекчаването на правилата носене на маски сигнализира за склонност на политиците да сложат край на извънредните мерки и да преминат към третиране на вируса като част от ежедневието.

***

Анкара. Турските власти започнаха съдебно разследване срещу шестима души за обидни и провокативни изявления в социалните мрежи срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, след като той обяви, че се е заразил с щама "Омикрон“ на коронавируса. Според турския вестник Yeni Safak 26 души са били освободени в рамките на разследването на случая.

В момента в републиката е в сила закон за обида на президента, според който човек може да бъде подведен под наказателна отговорност. Това нарушение се наказва със затвор от една до четири години.