Тъй като кризата в Украйна се задълбочава, е уместно да се замислим какви биха могли да бъдат реалните последици от войната. Въоръженият конфликт с конвенционални оръжия би бил ужасна хуманитарна катастрофа, пише нобеловият лауреат за мир Айра Хелфанд на страниците на американското списание The Nation

Миналата седмица правителствени служители на САЩ изчислиха, че между 25 000 и 50 000 цивилни, между 5 000 и 25 000 украински войници и между 3 000 и 10 000 руски войници могат да загинат в резултат на боевете. Броят на бежанците може да бъде от 1 до 5 милиона.

Тези прогнози се основават на предположението, че ще бъдат използвани само конвенционални оръжия. Ако обаче конфликтът се разпространи извън границите на Украйна, НАТО ще влезе в бойните действия и ще избухне голяма война с участието на ядрени сили и реалната опасност от използването на ядрено оръжие. Въпреки това, сред населението като цяло никой не обсъжда тази ужасяваща заплаха.

В такъв конфликт и двете страни, разбира се, биха започнали с използването на конвенционални неядрени оръжия. Но благодарение на напредъка в технологиите и огневата мощ през последните десетилетия, съвременните оръжия имат много по-голям обхват и разрушителност от по-ранните модели, което им позволява да поразяват ключови цели далеч зад предните линии: въздушни бази, радарни станции, командни центрове, логистични центрове и т.н. Тъй като жертвите се увеличават и от двете страни и ако една от тях е изправена пред перспективата за неизбежно поражение, нейните лидери може да почувстват необходимостта да използват тактически ядрени оръжия, за да предотвратят подобен резултат. И американските, и руските военни доктрини позволяват такова използване при такива обстоятелства.

Въпреки намаляването на ядрените сили, извършено през последните няколко десетилетия, Русия все още разполага с 1900 тактически и 1600 стратегически ядрени оръжия. Що се отнася до НАТО, Франция има 280 ядрени оръжия, а Обединеното кралство 120. Освен това САЩ разполагат със 100 тактически бомби B61, разположени в бази на НАТО в Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция, както и 1650 готови за употреба стратегически бойни глави.

Ако едно-единствено 100-килотоново ядрено оръжие експлодира над Кремъл, то може да убие четвърт милион души и да рани милион, като напълно лиши руската столица от способности за реагиране при извънредни ситуации. Взривяването на една бомба от 100 килотона над Капитолия на САЩ ще убие повече от 170 000 души и ще рани близо 400 000.

Изключително малко вероятно е ескалацията на ядрения конфликт между САЩ и Русия да се ограничи до единични експлозии над двете столици. Най-вероятно ще бъдат включени голям брой ядрени оръжия, много по-мощни от 100 килотона и ще бъдат насочени срещу много градове. Например руските ракети SS-18 M6 с 460 термоядрени заряда имат мощност от 500 до 800 килотона, докато бойната глава W88, монтирана на американските подводници Trident, е 455 килотона.

Доклад от 2002 г. показва, че ако Русия взриви дори 300 от своите 1600 стратегически бойни глави над американските големи градове, 78 милиона души ще загинат през първия половин час. Освен това ще бъде унищожена цялата икономическа инфраструктура на страната: електрическата мрежа, интернет, хранителната система, транспортната мрежа и здравната система. Всичко необходимо за поддържане на живота ще изчезне и в рамките на няколко месеца след атаката огромното мнозинство от населението на САЩ ще умре от глад, лъчева болест и епидемични заболявания. Атаката на САЩ срещу Русия би имала подобни последици. И ако НАТО се включи, същата съдба ще сполети по-голямата част от Канада и Европа.

И това са само последствията от широкомащабното използване на ядрени оръжия от НАТО и Русия. Глобалното изменение на климата ще бъде още по-катастрофално. Последните проучвания потвърдиха хипотезите, изтъкнати през 80-те години на миналия век, че широкомащабното използване на ядрени оръжия ще доведе до рязко охлаждане. Една война, включваща всеобхватните американски и руски арсенали, може да освободи до 150 тераграма (150 милиона метрични тона) сажди в горните слоеве на атмосферата, като понижи средните глобални температури до -8 градуса по Целзий. Във вътрешността на Северна Америка и Евразия температурите ще паднат с 45-50 градуса до нива, невиждани от последния ледников период, а това ще доведе до катастрофално намаляване на производството на храна и до глад, който може да убие по-голямата част от човечеството. Дори по-ограничен военен конфликт, включващ само 250 100 килотонни бойни глави, може да намали средните глобални температури с 10 градуса, достатъчно, за да провокира безпрецедентен глад, който почти сигурно ще означава край на съвременната цивилизация.

Огромният риск, присъщ на настоящия психологически дуел между САЩ и Русия, изисква фундаментална промяна в отношенията помежду им, както и в също толкова напрегнатите отношения на САЩ с Китай. Великите сили вече не могат да играят игра с нокаут, за да видят кой ще се окаже по-силен. Напълно възможно е някой от тях да се издигне до върха - до върха на огромна купчина пепел.

Ядрените оръжия представляват отделна заплаха, създадена от човека за оцеляването на нашия вид. Премахването му може да бъде постигнато в рамките на десетилетие, ако лидерите на ядрените държави вземат съответното решение. А процесът на договаряне на обективен и осъществим график за демонтажа на тези оръжия ще създаде нова парадигма на сътрудничество в международните отношения, която ще позволи на страните да се изправят срещу друга, по-сериозна екзистенциална заплаха - глобалното затопляне. Премахването на ядрените оръжия не е някаква фантазия, то е абсолютна необходимост за продължаващото оцеляване на човечеството. Ние оцеляхме в ядрената ера не поради мъдро ръководство, здрава военна доктрина или надеждна технология. Както отбеляза Робърт Макнамара, "късметът предотврати ядрена война“. Да разчиташ отново на него в сферата на сигурността е безумие. Решителността за премахване на ядрените оръжия е политика, основана на съвременните реалности и предлага единствения приемлив начин на действие.

От съществено значение е настоящата криза да се разреши чрез дипломатически средства. Също толкова важно е държавите, притежаващи ядрено оръжие, да се поучат от настоящата нестабилна ситуация и да предприемат действия за трайно премахване на ядрената заплаха чрез ускоряване на преговорите за пълното премахване на ядрените оръжия, както призовава кампанията "Завръщане от ръба“, която има за цел да поддържа Договора за забрана на ядрените оръжия.

***

Брюксел/Москва. Великобритания поиска Русия да изтегли войските си от границите на Украйна, предупреждавайки, че кризата е достигнала "най-опасния си момент“, пише британският вестник The Times.

В Москва външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс каза, че Русия отрича да планира да нахлуе в Украйна, "но трябва да видим тези думи, последвани от действия“.

"Трябва да видим как войските и оборудването, които са разположени на границата с Украйна, се преместват другаде, защото в момента те са в много заплашителна позиция“, каза тя.

От своя страна британският премиер Борис Джонсън предупреди, че кризата е достигнала критичен момент и че е важно да се използват следващите няколко дни, тъй като разузнавателните данни за движението на руските войски по границата с Украйна продължават да предизвикват тревога.

"Честно казано, не мисля, че все още е взето решение (от Москва). Но това не означава, че е невъзможно нещо абсолютно катастрофално да се случи много скоро наистина. Страхувам се да кажа, че данните от нашето разузнаване остават мрачни“, каза Джонсън на съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Брюксел.

"Това е може би най-опасният момент, бих казал, през следващите няколко дни, в най-голямата криза в областта на сигурността, пред която е изправена Европа от десетилетия, и ние трябва да я разрешим. И мисля, че комбинацията от санкции и военна решимост, плюс дипломация е това, което трябва да се направи."

Срещата на Джонсън в Брюксел беше част от координиран дипломатически натиск от страна на Великобритания за Украйна, докато външния министър на страната се намира в Москва за разговори с руския й колега, Бен Уолъс, министър на отбраната на Обединеното кралство трябва да бъде там утре.

На пресконференция с руския външен министър Сергей Лавров, Тръс постави въпроса защо Русия е натрупала войски на границата с Украйна, ако целта й е да покаже притесненията си към НАТО чрез дипломатически процес.

"Не виждам друга причина, по която 100 хиляди войници да бъдат разположени на украинската граница, освен да заплашват Украйна, и ако Русия е сериозна по отношение на дипломацията, тя трябва да премести тези войски и да се откаже от заплахите“, каза тя и призова Русия да поеме по дипломатически път, който да избегне "конфликти и кръвопролития“.

Лавров от своя страна обвини Тръс, че е дошла"неподготвена“ и предположи, че разговорът им е бил безплоден. "Беше като ням човек да говори с глух човек“, коментира иронично той. Ситуацията "изглежда като комедия, но това е драма“, добави той. Той отхвърли призива на Тръс руските войски да се оттеглят, заявявайки, че ще го направят, когато приключат всички военни учения.

След днешните разговори с НАТО Джонсън ще се отправи към Полша, за да предложи подкрепа на източноевропейските съюзници.

В статия в американския вестник The Wall Street Journal британският премиер каза, че Великобритания няма да третира Украйна като пешка на шахматната дъска, за да бъде търгувана и пожертвана като част от "голяма сделка“.

Той написа: "Ние няма да сключим голяма сделка, без да обръщаме внимание на нашите съюзници в Централна Европа. Ние няма да се отнасяме към нациите в сърцето на нашия континент като към пешки на шахматна дъска, за да се изтъргуват или да бъдат жертвани. Всяка независима държава, включително Украйна, има суверенно право да решава собствената си външна политика и да търси свои собствени съюзи.

Уолъс, министърът на отбраната, трябва да се срещне с руския си колега утре.

Днес Уолъс предупреди, че Русия се готви за "пълномащабна инвазия“ в Украйна и каза, че "посоката на пътуване е грешна“.

Министърът на отбраната заяви, че британското правителството е видяло доказателства, че Русия планира операции под "фалшив флаг“ като прелюдия към инвазия. "Всички те са част от учебника; бихме очаквали всички те да бъдат изиграни преди всяка пълномащабна инвазия. Виждаме, че това се случва в момента.

"Въпреки приказките, посоката на движение е грешна. Например руснаците все още увеличават своите батальонни тактически групи на границата, увеличиха числеността им в Беларус и планират скоро да започнат стратегически ядрени учения.

Москва отправи преди посещенията на Тръс и Уолъс поредица от предупреждения към Великобритания заради нейната реторика към Русия.

"Заплашването на Русия със санкции е безсмислено, заявиха от руското посолство в Лондон. "Ако това е основната цел на посещенията им в Москва, тогава разговорът ще бъде кратък. Може и да са придържат към "Туитър“ за това."

Британските посещения идват, след като Обединеното кралство изглежда до голяма степен отсъства от вълната на дипломация на високо ниво по отношение на Украйна, в която френският президент Макрон се срещна с президента Путин тази седмица, а германският канцлер Олаф Шолц проведе разговори с президента Байдън във Вашингтон.

Пътуването на Джонсън до централата на НАТО с лидера на лейбъристите Кийр Стармър беше замислено като демонстрация на британското единство с Алианса, чиито членове изглеждат разделени относно това как да реагират на кризата. Това се случи въпреки седмици на ожесточена вражда заради скандала около партитата на Даунинг стрийт.

Джонсън ще отиде в Полша, за да се срещне с президента Анджей Дуда, както и с британските войски, разположени там като част от силите на НАТО. Около 350 кралски морски пехотинци започват разполагане в Полша като част от засилването на подкрепата на Обединеното кралство за страната, което бе обявено тази седмица.

***

Берлин. В германската столица Берлин започна срещата в "Нормандския формат“ на ниво политически съветници на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция, пише украинското издание “Главред“

Украинската делегация се оглавява от ръководителя на кабинета на президента Андрий Ермак. Руската делегация на преговорите се оглавява от Дмитрий Козак, заместник-ръководител на администрацията на президента на Русия. Немската – от съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер, френската – от президентския съветник Еманюел Бон.

За украинската страна приоритетните въпроси на срещата са сигурността и изпълнението на Минските споразумения.

Очаква се срещата да деблокира работата на Тристранната контактна група за Донбас и да продължи работата в "Нормандския формат“, като се планират и нови срещи.

Украинският представител Андрий Ермак заяви:

"Кацнахме с украинската делегация за Берлин. Скоро тази година ще започне втората среща на политически съветници на лидерите в "Нормандския формат", написа ръководителят на кабинета на президента.

По думите му, освен самите преговори, днес в Берлин първият вицепремиер на Украйна – министър на икономиката Юлия Свириденко ще проведе срещи с министри и бизнесмени.

На 26 януари в Париж се проведоха преговори за Донбас с участието на политическите съветници на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция. Киев беше представен в дискусията от ръководителя на кабинета на президента Андрий Ермак. От Москва на срещата присъства заместник-ръководителят на президентската администрация Дмитрий Козак.

Както каза тогава Ермак, страните са обсъдили ситуацията с изпълнението на споразуменията от Минск, договорили са се да възстановят прекратяването на огъня без предварителни условия, а също така са изразили намерението си да продължат диалога, за да намерят варианти за рестартиране на изпълнението на Минските споразумения.

Също така представители на Киев, Москва, Париж и Берлин се споразумяха за съвместно окончателно изявление за преговорите.