Хонконг. Нахлуване на Русия в Украйна би било от полза за Китай, но поощряването на тази позиция би предизвикало реакцията на ЕС, ще добави международна подкрепа за Тайван и ще остави Пекин без поле за маневриране, освен ако Путин не отстъпи, пише хонконгското издание South China Morning Post.

Въпреки че Пекин се намира на 6500 километра от Киев, столицата на Украйна, геополитическите залози на Китай в хода на ескалацията на украинската криза не могат да бъдат по-високи, отбелязва авторътна материала.

По думите му, ако Русия нахлуе в Украйна и провокира продължителен конфликт със Съединените щати и техните западни съюзници (въпреки че пряка военна конфронтация е малко вероятна), Китай очевидно ще спечели.

Америка ще трябва да преразпредели стратегически ресурси за противодействие на Русия, а европейските съюзници ще станат още по-малко внимателни към исканията за присъединяване към нейната антикитайска коалиция.

Но ако президентът на САЩ Джо Байдън предприеме стъпки за облекчаване на кризата, като се съобрази с някои от исканията на руския президент Владимир Путин, Китай вероятно ще се окаже в най-лошото стратегическо положение. Докато Путин жъне наградите от агресивната си дипломация, а Байдън избягва затъване в Източна Европа, Китай ще остане единствената цел на стратегията за национална сигурност на Америка.

Още по-лошо, след като Путин умело използва американската мания за Китай, за да възстанови сферата на влияние на Русия, стратегическата стойност на неговия залог върху Китай може да бъде значително намалена.

За Путин използването на страха на Байдън да не бъде въвлечен в конфликт с второстепенен противник (Русия), за да извлече важни отстъпки за сигурността на Русия е рискован, но разумен ход. Но разпореждането за инвазия в Украйна — и по този начин ефективно доброволно да се превърне в основен геополитически противник на Америка, поне в краткосрочен до средносрочен план — едва ли е в интерес на Кремъл.

Новите парализиращи западни санкции и високите разходи за потушаване на протестите в Украйна почти сигурно значително ще отслабят Русия и ще намалят популярността на Путин у дома, правейки го по-зависим от китайския президент Си Дзинпин.

Любопитното е, че въпреки високите залози за Китай в украинската криза, китайското правителство е изключително предпазливо при предприемането на каквито и да било стъпки в тази посока, пише SCMP.

Докато напрежението се покачва в заглавията в западните медии, в официалната китайска преса почти отсъства темата за Украйна. Забележително е, че също няма редакционни статии или коментари, изразяващи подкрепата на Китай за Русия.

Още по-интригуващо е, че в доклад за срещата Путин-Си, публикуван от Кремъл, се твърди, че Си подкрепя искането на Путин за западни гаранции за сигурност, за да се изключи по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, но китайската версия, публикувана от правителствената информационна агенция Синхуа, не съдържа такава информация.

Вместо открито да подкрепя позицията на Путин, изявлението на Си беше неясно и пълно с празни думи за "предоставяне на твърда взаимна подкрепа по въпроси, които засягат основните интереси на другия“.

Тази стратегия продължи на 27 януари по време на разговорите между китайския външен министър Ван И и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Западните медии характеризираха изявлението на китайския министър за Украйна като израз на подкрепа към Путин. Всъщност обаче Ван говори само за дипломатическите залози на Китай и в подкрепа на Путин само косвено отбеляза, че "разумните опасения за сигурността на Русия трябва да бъдат взети сериозно и да бъдат разгледани“.

Сдържаността на Китай спрямо Украйна означава, че Си иска да се презастрахова. Разбира се, агресивната дипломация на Путин обслужва интересите на Китай, поне засега. Ако той реши да нахлуе в Украйна и да отклони стратегическото внимание на САЩ от Китай, това ще е от полза само за Пекин.

Но ако приемем, че Си не знае истинските намерения на Кремъл за Украйна (съмнително е, че Путин ги е споделил с китайския си колега), той също е разумен да държи картите си скрити. Всяко изразяване на безусловната подкрепа на Китай за исканията на Путин може да остави на Пекин малко място за маневри.

В най-лошия случай, подтикването на Путин към война може да се тълкува в някои дипломатически кръгове в Москва като дяволски китайски заговор да използва Русия като стратегическа пешка в китайско-американската студена война. Обратно, ако Путин реши да извлече някаква печалба в името на спасяването на престижа си и да се опита да избегне потенциална катастрофа, Китай ще изглежда глупав в подкрепа на невъзможните искания на Кремъл.

Ако оставим настрана стратегическата неопределеност, китайските служители знаят, че явната подкрепа за Путин почти сигурно ще предизвика вражда с Европейския съюз, сега вторият по големина търговски партньор на Китай. В стратегическите изчисления на китайските политици е жизненоважно да се попречи на САЩ да вербуват ЕС в своята антикитайска коалиция.

Независимостта и сигурността на Украйна са от решаващо значение за ЕС, а усилията на Китай да помогне на Путин ще имат обратен ефект в Европа. Най-малкото, ЕС може да накара Китай да плати висока цена, ако ограничи трансфера на технологии и покаже повече дипломатическа подкрепа за Тайван.

По-специално, източноевропейските членки на ЕС, които имат по-малко търговски връзки с Китай, но са най-застрашени от агресивната позиция на Русия, са в много по-добра позиция от по-големите държави членки, за да изиграят успешно тайванската карта в отмъщение. Вероятно малцина от китайското ръководство ще смятат този риск за оправдан.

Китайските лидери са реалисти и знаят, че могат да направят малко, за да повлияят на изхода на кризата в Украйна, дори ако решат да се намесят публично. Тъй като Путин държи повечето карти в това противопоставяне, откритата дипломатическа подкрепа на Китай едва ли ще промени стратегическите изчисления на основните играчи във Вашингтон, Брюксел или дори Москва.

Влиянието на Пекин ще нарасне рязко само ако Путин реши да нахлуе в Украйна, защото тогава ще се нуждае от пълната икономическа подкрепа на Китай, за да смекчи въздействието на западните санкции.

Но засега за президента Си всичко това е само хипотетично. Въпреки факта, че Китай е суперсила, сега той временно се превърна във външен наблюдател, който с тревога и надежда следи развитието на украинската криза.

***

Будапеща. Унгария блокира присъединяването на Украйна към Съвместния център за върхови постижения в кибернетичната отбрана на НАТО (CCDCOE) - това е заявил Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, цитиран от украинското издание "Европейская правда“.

"Има една институция, наречена Кибер-НАТО. И миналото лято ние подадохме съответните документи там, преминахме всички проверки. И там, точно както в НАТО, решенията се вземат с консенсус. И така: една от европейските държави отказа да допусне участие на нашата страна в този уважаван институт“, каза Данилов, цитиран от УНИАН.

Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана подчерта, че това се е случило въпреки факта, че в Украйна тече война и непрекъснато се извършват кибератаки.

"Това е държава от Европейския съюз, това са нашите съседи. Отказаха ни... Една държава от всички членове на този Алианс е против. И тези партньори в кавички ли са или са партньори, които както се казва , са искрени?“- допълни секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана.

Събеседник на "Европейская правда“, който е участвал в процеса, потвърди, че именно унгарското правителство говори за блокиране на влизането на Украйна.

Процедурата за одобрение на украинската молба започна през октомври и, ако беше успешна, Украйна щеше да стане член на центъра още на 1 януари 2022 г. След известно време обаче Унгария обяви, че блокира влизането на Киев.

Унгария все още не е обявила публично своята позиция по този въпрос.

Както е известно, след приемането на образователния закон в Украйна през 2017 г. Унгария обяви, че ще блокира заседанията на Комисията Украйна-НАТО на политическо ниво и процедурата за влизане на Украйна в Алианса.

Съвместният център на НАТО за върхови постижения за киберотбрана формално не е структура на Северноатлантическия алианс.

Центърът оказва голямо влияние върху действията на Северноатлантическия алианс в областта на киберзащитата. Тя е основана от седем държави, а днес има 20 членки - 17 членки на НАТО и три държави партньори.

Уникалността на центъра е, че там работят заедно военни, цивилни и представители на правителствата. Работата на центъра е фокусирана в три основни направления: научни изследвания, обучение и образование.

През януари унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че Будапеща е недоволна от ситуацията с правата на етническите унгарци в Украйна и затова ще продължи да блокира евроатлантическите стремежи на Киев.

***

Вашингтон. Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси (Д-Калифорния) в четвъртък предупреди американските спортисти, участващи в Зимните олимпийски игри в Пекин, да не рискуват да разгневят "безмилостното“ китайско правителство, пише The Hill.

Говорейки на изслушване на Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай, Пелоси каза, че САЩ имат "неотложно морално задължение да хвърлят ярка светлина“ върху нарушенията на човешките права в Китай, включително тези спрямо уйгурското етническо малцинство в Синдзян.

"Сега МОК, подпомаган от корпоративни спонсори, отново си затваря очите за зимните Олимпийски игри през 2022 г., само за да подсили крайния резултат“, каза Пелоси, имайки предвид Международния олимпийски комитет. "Ако не говорим срещу нарушенията на правата на човека в Китай, поради търговски интереси, губим всякакъв морален авторитет да говорим срещу нарушенията на правата на човека навсякъде,“ продължи тя.

Но Пелоси призова спортистите да се съсредоточат върху състезанията, вместо да говорят.

"Не рискувайте да си навлечете гнева на китайското правителство, защото то е безмилостно“, каза Пелоси.

В понеделник законодателите казаха на американските олимпийски служители да се подготвят да защитават американските спортисти от китайско отмъщение, ако решат да говорят срещу нарушенията на човешките права в Китай.

Това идва, след като САЩ и шепа други държави обявиха дипломатически бойкот на предстоящите Игри в Пекин поради опасения относно продължаващите нарушения на правата на човека в Китай.