Лидерът на НАТО каза, че остават значителни различия между Алианса и Русия, но изрази надежда, че Москва ще се съгласи на по-нататъшни преговори. Това изявление дойде след първото заседание на съвместния съвет Русия-НАТО от 2019 г., пише американският вестник The Wall Street Journal

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след дискусиите в сряда, че ще бъде трудно да се преодолеят различията, тъй като Русия увеличава натиска върху Запада да се съгласи с исканията й за широки гаранции за сигурност, а Алиансът отказва да отстъпи.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко също отбеляза наличието на "голям брой различия по фундаментални въпроси“.

Ако ситуацията се влоши, каза Грушко пред репортери, това може да доведе до "най-непредвидимите и ужасни последици за европейската сигурност".

Срещата между руската делегация и представители на 30-те страни членки на Северноатлантическия договор се състоя два дни след руско-американските преговори в Женева, които не дадоха съществени резултати.

Русия е съсредоточила хиляди войници около Украйна и казва, че иска да направи сериозни промени в европейската система за сигурност, при това бързо. Москва настоява НАТО да й предостави правно обвързващи гаранции, че няма да приеме бившите съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от нейната сфера на влияние. От 2008 г. НАТО заявява, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса, но не бърза да им предложи бърз начин за присъединяване.

Русия също така иска Алиансът да намали военната си активност в страните членки, които са били част от Съветския съюз и Варшавския договор. Това включва Полша, Унгария и Чехия, както и балтийските републики.

Съюзниците от НАТО наричат подобни искания неприемливи. Заместник -държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза след края на преговорите, че те нямат шанс за успех и че съюзниците единодушно са ги отхвърлили.

"Няма да сложим край на политиката на отворени врати на НАТО“, каза Шърман пред репортери след среща, която продължи близо четири часа.

НАТО покани Русия да продължи преговорите и да обсъди по-ограничени мерки, които съюзниците се надяват да помогнат за облекчаване на опасенията за сигурността. Столтенберг каза, че мерките включват повишаване на прозрачността на военните учения, предотвратяване на опасни инциденти, намаляване на заплахите в Космоса и киберпространството и контрол на оръжията.

Руската делегация не даде нито положителен, нито отрицателен отговор, като заяви, че тези предложения ще бъдат разгледани в Москва.

Съюзниците от НАТО призоваха Русия да изтегли войските си от Украйна (НАТО признава Крим за част от Украйна-бел.ред.) и от украинските граници.

"Има реален риск от нов конфликт в Европа“, каза Столтенберг. Кремъл заяви, че може да разполага войските си на своя територия, както иска.

Междувременно администрацията на Байдън в сряда подкрепи законопроект за налагане на задължителни санкции срещу руските ръководства, банки и компании, ако Москва ескалира военните действия или нахлуе в Украйна.

Сенаторът демократ Робърт Менендес от Ню Джърси инициира нов законопроект, който предвижда санкции срещу военното и политическото ръководство на Русия. Те са насочени лично срещу руския президент Владимир Путин и неговия близък кръг. В случай на руска инвазия, законопроектът предвижда допълнителни 500 милиона долара военна помощ за Украйна. Той също така поставя изискване към Министерството на отбраната и Държавния департамент да ускорят доставката на оръжия и военно оборудване за Украйна.

Законопроектът включва санкции срещу доставчиците на услуги за финансови съобщения в Русия, като глобалната банкова система SWIFT, и забранява транзакции с руски държавни облигации. Законът също така инструктира администрацията да преразгледа решението си през май да отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2“

"Ние казахме ясно и казахме директно на руснаците днес, че ако Русия продължи с агресията си в Украйна, тя ще трябва да плати висока цена и ще се изправи пред последствия, които ще бъдат много по-сериозни от тези през 2014 г.“, каза Шърман пред репортери в сряда в Брюксел.

Преди разговорите говорител на Кремъл каза, че Путин не поставя никакви ултиматуми, а просто се притеснява от заплахи за руската сигурност.

"Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия“, каза прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери в сряда. "НАТО е инструмент за конфронтация, който представлява заплаха за нас.

Във вторник Русия проведе учения с бойна стрелба близо до украинската граница, в които участваха танкове и личен състав. Песков каза, че нямат нищо общо с преговорите.

Дипломатите се опасяват, че Русия ще използва бавния темп на преговорите като претекст за започване на нова инвазия в Украйна, ако НАТО не изпълни исканията й.

"Нямаме какво да им предложим“, каза европейски дипломат, работещ за НАТО. "Единствената надежда е, че ще успеем да задържим руснаците на масата за преговори."

САЩ силно подчертават единството със своите европейски съюзници, но има разногласия. Американското ръководство заявява готовност да преговаря с Русия за взаимни ограничения на броя и мащаба на военните учения в Европа. Според дипломати никой не е предупредил съюзниците за американските съображения за ограничаване на ученията, докато информацията за това не се появи в медиите. Членовете на НАТО на изток се притесняват, че президентът Байдън може да направи отстъпки пред Путин, което ще предизвика апетита му и руският лидер ще иска още.

***

Анкара. Въпреки всички несправедливости, пред които е изправена Турция от страна на Европейския съюз, присъединяването към 27-членния клуб остава неин стратегически приоритет, каза президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, призовавайки посланиците на ЕС да посъветват своите страни към отварянето на нова страница за връзките между Турция и ЕС , цитира думите му турското англоезично издание Hurriyet Daily News в материал, представен без редакторска намеса.

"Въпреки всички несправедливости, пред които сме изправени, (пълноправното членство в) Европейския съюз остава наш стратегически приоритет. Всъщност ние продължаваме да се стремим в тази посока“, каза Ердоган на среща с посланиците на страните от ЕС на 13 януари в турската столица.



Ердоган припомни, че е наблюдавал всички етапи от процеса на кандидатстване за пълноправно членство на Турция през последните 20 години като премиер и президент, включително "лицемерие, несправедливост и изфабрикувани политически пречки.“

"Надяваме се, че Европейският съюз ще се отърве от стратегическото късогледство през 2022 г. и ще действа по-смело в развитието на отношенията с Турция“, предложи той.

"Като страна кандидатка, ние сме готови да засилим сътрудничеството и диалога си с ЕС. В наш общ интерес е да действаме с дългосрочна стратегическа перспектива, а не с предразсъдъци или страхове“, подчерта Ердоган.

Официалните преговори между Турция и ЕС за присъединяване към блока започнаха през 2005 г., но процесът де факто е спрян от Брюксел поради "неспособността на страната кандидатка да изпълни изискваните критерии за членство.“ Турция казва, че това е политическо решение и призовава ЕС да приеме по-адекватен и честен подход към Анкара.

Ердоган разкритикува ЕС за забавянето на преговорите за модернизирането на митническия съюз и либерализирането на визовия режим за турските граждани, като изрази надеждата си, че може да се постигне напредък по тези въпроси през 2022 г. "Не видяхме отговора, който очаквахме от Е,С въпреки всички стъпки, които предприехме“, каза той, като припомни, че сътрудничеството между Турция и ЕС е ключово за целия регион.

Някои страни в ЕС прекъснаха подобряването на връзките между Турция и ЕС, каза Ердоган, обвинявайки Гърция и Кипър, че се опитват да саботират контактите между Анкара и Брюксел.

"ЕС не трябва да жертва връзките си с Турция в името на солидарността“, каза той.

Кипърският въпрос, който не беше разрешен поради амбициите на кипърските гърци от 60-те години на миналия век, остава пречка пред отношенията Турция-ЕС, подчерта Ердоган, критикувайки Брюксел, че пренебрегва правата на кипърските турци.

"ЕС трябва да изпълни обещанията, които даде на кипърските турци през 2004 г.“, каза той, визирайки думата на Брюксел да започне директна търговия със северната част на острова, която одобри плана на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан.



"Време е ЕС да си направи искрена самокритика. Ако ЕС наистина иска да допринесе за решението, той трябва да изпълни ангажиментите, които пое през 2004 г., да признае съществуването и волята на кипърските турци и да оцени предложението за решение, представено в Женева. В противен случай това ще се разглежда като ново разсейване и няма да означава нищо друго освен загуба на време и енергия“, предупреди Ердоган.

Тези, които могат да гледат на проблемите през обективна леща, ще осъзнаят ключовата роля на Турция за преодоляването на много от заплахите, пред които е изправен ЕС, каза Ердоган, припомняйки как новият миграционен приток към европейския континент е спрян благодарение на турските усилия.

"Без изключителните усилия на Турция Сирия и Европа щяха да се сблъскат с различен пейзаж. Самопожертвователните усилия на Турция попречиха на картината да се задълбочи“, каза той.

"Турция не получи подкрепа от ЕС в борбата си срещу миграционната криза. Реализирахме проектите за презаселване, с които ЕС не можа да се справи сам“, добави той.

Ердоган обясни, че усилията на Турция в сирийската провинция Идлиб спряха нов миграционен приток към нейните граници и Европа, повтаряйки призивите на Турция за повече икономическа и политическа подкрепа от ЕС.

"Очакването ни от ЕС по отношение на миграцията се състои в справедливо споделяне на тежестта и отговорността“, отбеляза той.

Ердоган подчерта, че военните операции на Турция в Североизточна Сирия са попречили на кюрдите да създадат "терористичен коридор“ по южните граници на страната. Ердоган също поиска от ЕС да спре нехуманните и незаконни изтласквания на мигранти, които се извършват от Гърция в Егейско море.

***

Пекин. Съединените щати изпратиха две групировки на самолетоносачи в Южнокитайско море, водени от самолетоносача "Карл Винсън“ и десантния хеликоптероносач "Есекс“, за да участват в учения, пише хонконгския вестник South China Morning Post.

Според изданието и двете групи са влезли в Южнокитайско море във вторник. Самолетоносачът "Карл Винсън“ е ескортиран от ракетен крайцер и пет разрушителя от клас "Арли Бърк“. Корабът "Есекс“ е ескортиран от амфибийния транспортен кораб "Портланд“ и десантния кораб "Пърл Харбър“. Американското командване не разкрива плановете си, но се очаква двете групировки да обединят силите си в съвместно учение.

В края на миналия месец ВМС на Китай проведоха маневри с участието на самолетоносача "Шандон“ в същия район. Корабът проведе учения в Южнокитайско море, след което се върна в пристанището си на домуване Саня в провинция Хайнан.