Докато умореният свят приветства 2022 г., той не е особено носталгичен за 2021 г., белязана от продължаващата пандемия от Covid-19, нарастващата инфлация и широко разпространеното международно напрежение. Някои обаче имаха по-добра година от други и ето списък на първите трима победители и първите трима губещи през последната година, представени от американският вестник The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса.

Владимир Путин. След като дойде на власт през 1999 г., руският президент постигна значителен напредък. Победната серия на Путин продължи и през 2021 г., тъй като подкрепата на Русия помогна на президента на Беларус Александър Лукашенко да оцелее след западните санкции, силата на Русия се разпространи от Кавказ до Балканите,а в резултат на натрупването на руски войски на изток от Украйна в края на годината, ревизионисткият дневен ред на Москва се оказа в светлината на прожекторите на целия свят. Влошаващите се демографски показатели, нарастващата сила на Китай и продължаващият неуспех да диверсифицира икономиката, разчитайки прекомерно на петрола и газа правят бъдещето на Русия съмнително в дългосрочен план, но засега Путин и страната, която управлява, са във възход.

Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК). За голям ужас на световните борци срещу изменението на климата, 2021 г. беше знакова година за производителите на изкопаеми горива. И идващата година изглежда още по-добрa. През 2021 г. Саудитска Арабия регистрира бюджетен излишък за първи път от 2013 г. В момента саудитците прогнозират 10-процентно увеличение на приходите от петрол през 2022 г., тъй като пандемията отслабва и търсенето на този енергиен ресурс се увеличава. И не става дума само за пари. Недостигът на енергия позволи на големите производители на петрол да накарат великите сили да играят по тяхната свирка. Администрацията на Байдън се надяваше да заеме твърда позиция срещу арабските държави от Персийския залив по въпроси, вариращи от изменението на климата до правата на човека. Вместо това президентът Байдън умолява шейховете да ограничат покачването на цените на петрола, за да ограничат инфлацията в САЩ.

Доналд Тръмп. Той започна 2021 г. като един от най-губещите политици в американската история: президент с един мандат, два пъти изправил се пред импийчмънт, чиято партия загуби контрол над Камарата на представителите на междинните избори и Сената. Неговият безсмислен опит да отмени резултатите от президентските избори доведе до обща подигравка с кампанията за обръщане на резултата от изборите през 2020 г. и повторно преброяване на гласовете и завърши с позор поради събитията от 6 януари. Въпреки това, през 2021 г. посоката на вятъра се промени. Тръмп възстанови хватката си върху републиканската политика и е много вероятен претендент за президентските избори през 2024 г. Администрацията на Байдън до голяма степен следва политиката на Тръмп по отношение на Китай и световната търговия. Дори противоречивата инициатива на Тръмп "Останете си в Мексико“ беше възобновена от съдилищата. Тенденцията на възход в подкрепата за Републиканската партия сред чернокожите и испанските избиратели от работническата класа, привлечени от популизма на Тръмп, продължава. Тъй като коронавирусът все още е извън контрол в Америка и инфлацията в страната расте, Доналд Тръмп планира да прекара 2022 г., питайки избирателите: "Липсвам ли ви вече?“ И мнозина изглежда са готови да отговорят утвърдително.

Губещите:

Делото на демокрацията. Китай продължава да унищожава някога действителната свобода на Хонконг и не среща значителна международна реакция. Световните демокрации само пръхтят и мрънкат, но не създодаха впечатление за интерес, когато Лукашенко стабилизира диктатурата си в Беларус. Нищо, което Западът можеше да направи или да каже, не смекчи политиката на хунтата в Мианмар и демокрацията в Афганистан рухна пред лицето на победата на талибаните и оттеглянето на американците, а обещаващият демократичен преход на Етиопия избледня в ожесточена гражданска война. Виртуалната среща на върха за демокрация, организирана от администрацията на Байдън, нямаше забележимо въздействие върху световните събития, тъй като вълната на глобалната демокрация продължава да затихва.

Си Дзинпин. Управлявайки Китай без всички тези досадни закони и съдилища да връзват ръцете му като на Байдън, Си Дзинпин остава най-могъщият човек на земята. Но дори и силният човек може да има трудна година. Тайван получи силна подкрепа от цял свят тази година, а общественото мнение в Европейския съюз се обърна категорично срещу Китай на Си. Локдауните станаха популярни тестове за китайското правителство и случаят на китайската тенисистка Пенг Шуай привлече вниманието на движението Me Too (феминистко движение срещу сексуалното насилие и тормоз, което придоби популярност в резултат на скандала и обвиненията срещу американския филмов продуцент Харви Уайнстийн – бел.ред. ) към Китай. Глобалното внимание се засили към тежкото положение на уйгурите, а разрастващата се финансова криза породи опасения за бъдещето на жизненоважната индустрия за недвижими имоти в страната. Нито едно от тези събития не заглуши ласкателството на Си от сервилни служители и контролирани медии, но може да се подозира, че той е твърде умен, за да повярва на това ласкателство.

Експертите и технократите. Тази година трябваше да бъде година на препотвърждаване на високата компетентност на учените и здравните служители в челните редици на борбата с пандемията. Но това не се случи. Covid-19 се оказа напълно ново и сложно заболяване и на експертите им отне доста време, за да го разберат. Обществеността обаче се нуждаеше спешно от ежедневни медицински съвети. Технократите и политиците имаха желание да предоставят авторитетна и ясна информация и съвети. За съжаление много от това се оказа погрешно. Да се носят медицински маски или да не се носят? Затваряне на училищата или продължаване на занятията там? Чести или редки ли са новите щамове? Към края на годината, докато привидно безкрайната пандемия продължаваше стабилно, голяма част от населението престана да обръща внимание на препоръките на медицинските и здравните институции. През годината, когато инфлацията заслепи председателя на системата на Федералния резерв и неочаквано бързият колапс на Афганистан зашемети Белия дом, доверието в експерти и специалисти от всякакъв вид продължи да пада.

***

Киев. "Успехът“ на Русия в Казахстан може да влоши позициите на Украйна. В резултат на събитията в Казахстан няма да има "отвличане" на вниманието на Руската федерация от Украйна, пише украинското издание “Главред“

За ситуацията в Казахстан могат да се направят няколко важни извода.

1. Казахските власти удържаха положението, не се стигна до падане на "режима Назарбаев-Токаев", а по-нататък ще наблюдаваме кристализацията на нова квазиавтократична система.

2. Западът глупаво пренебрегна ситуацията и реши да не се меси. Те имат търговски интерес в Казахстан и дестабилизацията би била контрапродуктивна. Следователно ги нямаше очакваните искания за правата на човека, демокрацията и ценностите. Това още веднъж потвърждава, че не ценностните и морални нагласи имат решаващо влияние върху политиката на водещите страни в света.

3. Токаев отстрани Назарбаев под прикритието на "газови бунтове", като по този полатическия преход, започнат през 2019 г. от самия "Елбаши". Именно този сюжет беше решаващ във вчерашните събития и ще бъде основен в по-нататъшното развитие на ситуацията в Казахстан. С премахването на фактическото двувластие започва преразпределение на политическото влияние и финансовите потоци.

4. Влизането на миротворците на ОДКБ по искане на Токаев в краткосрочен и средносрочен план ще укрепи Русия в Централна Азия като гарант за сигурността. И това ще даде на Москва допълнителни аргументи в договарянето със Запада и Китай. Ако обаче Руската федерация започне да използва мисията на ОДКБ, за да оказва натиск върху казахстанските власти по въпроси, които не са свързани с техния мандат (руски език, култура, демография, икономика), тогава в стратегическа гледна точка това ще се обърне срещу тях във взрив на антируския национализъм, който вече нараства в Казахстан.

5. Не се получи "отклоняване на вниманието" на Руската федерация от Украйна в резултат на събитията в Казахстан. Напротив: възможностите за укрепване в резултат на пристигането на войските на ОДКБ и подкрепата на властите ще укрепят преговорните позиции на Руската федерация в украинска посока. С други думи, ситуацията в Казахстан изобщо не засегна Киев и потенциално може дори да влоши позициите му, тъй като Русия циментира имиджа на "гарант на сигурността“ и играч в процесите на регионална стабилизация, за които Путин води диалог с Байдън.

6.Протестите в Казахстан са индикатор за сериозно "заболяване“ в много страни от пост-ковидния свят. Социално-икономическият, "гладен" характер на протестите, липсата на водеща личност, хаосът и недоволството срещу системата, превръщащи ги в погроми, грабежи, убийства и "лумпенизирани" бунтове, които имат потенциала да избухнат в много страни по света и стават все по-разпространен начин за протест срещу системата. Те са едно отчаяно желание да подобрят условията на живота поне за ден. Такива протести са най-разрушителни и лесно манипулируеми. Липсата на ясен дневен ред и лидери улесни правителството да ги ликвидира със сила.

***

Вашингтон. Високопоставени представители на САЩ призовават лидерите на Казахстан да намерят мирни решения на поредицата от протести, много от които насилствени, като същевременно поставят под въпрос мъдростта на решението на авторитарната централноазиатска страна да потърси помощ за сигурност от доминиран от Русия военен съюз, пише Politico.

Протестите, които започнаха заради скока на цените на горивата, но се прераснаха в политически оплаквания и ярост срещу корупцията, също накараха посолството на САЩ в Казахстан да засили мерките за сигурност и да обмисли евакуация.

Казахстан е голяма страна без излаз на море с около 19 милиона души, която граничи с Русия и Китай, което я прави от стратегически интерес за Съединените щати. Американски компании като Chevron и ExxonMobil са инвестирали милиарди в енергийния сектор на страната. Размириците там се добавят към напрежението по границата между Русия и Украйна, където Москва е събрала до 100 000 войници.

Държавният секретар Антони Блинкен разговаря в четвъртък с казахстанския външен министър Мухтар Тилеуберди. Блинкен "потвърди пълната подкрепа на Съединените щати за конституционните институции на Казахстан и свободата на медиите и се застъпи за мирно, зачитащо правата разрешаване на кризата“, според информацията от Държавния департамент.

Блинкен отделно туитира, че е имал "продуктивен разговор“ с Тилеуберди и че и двамата са "отдадени да подкрепят конституционните институции на Казахстан и мирното и дипломатическо разрешаване на споровете“.