Ние само мечтаем за мир – това изглежда е основният неформален лозунг на 2022 г. Веднага след като кризата в Казахстан изчезна на заден план, две ужасни истории от последните седмици на миналата година заеха мястото си - щамът "Омикрон“, заплашващ да увеличи броя на новите случаи на Сovid-19 до астрономически стойности рязка ескалация на конфронтацията на Русия със Запада, пише руският вестник “Московский Комсомолец“.

Но тук е основната разлика между тези три кризи. Вилнеенето на "Омикрон" е естествена стихия, за чийто бъдещ обхват човек може само да гадае. Процесът на лавинообразен срив на властта в Казахстан също започна неочаквано за по-голямата част от ръководството на републиката. Но в приближаването на отношенията между Москва и Запада към "часа Х" няма нито грам изненада. Засега всичко върви точно по графика, разработен в Кремъл.

Има една такава английска крилата фраза – да преминем през движенията. Това означава извършване на всички необходими действия и движения, но без никаква надежда, че те ще дадат желания резултат. Януарските преговори между Москва и Запада на три места (диалогът Рябков-Шърман в Женева, диалогът с НАТО и диалогът на платформата на ОССЕ) вървят точно по този принцип. В много изявления на руски официални лица има слабо скрито нетърпение. Например, говорихме. Говорихме. Не се получи? Не се получи. Чудесно! Друго не сме и очаквали. Затова нека преминем към това, което всъщност може да проработи – прословутия "План Б“ на Путин.

Веднага трябва да се направи едно уточнение: този план все още не е въведен в действие. Сега сме в средата на поредното забавяне. Руската дипломация очаква точен писмен отговор от Съединените щати на своите предложения, където всичко ще бъде изложено точка по точка: какво се приема (да, в името на разнообразието, теоретично може да се случи), какво се отхвърля директно и какво може да бъде предмет за по-нататъшно обсъждане. Но това забавяне изглежда е чисто техническо. Заемайки позицията преди началото на преговорите "или всички наши искания трябва да бъдат приети, или отивайте по дяволите“ и то "без забавяне“, Москва ясно показа предварително, че не разчита на "добро споразумение“.

"Търпението ни се изчерпа. Много сме търпеливи, знаете, че обмисляме дълго време. Подготвяхме се много дълго време, сега е време да тръгваме. Чакаме кога ще отговорят конкретно на нашите предложения“, каза на пресконференция Сергей Лавров. Преведено от дипломатически: дайте ни вашия лист хартия възможно най-скоро! Не с нетърпение чакаме да направим нещо истинско, а не това твое безкрайно преливане от пусто в празно.

Очакването за това "истинско нещо" наистина е станало болезнено от дълго време. Невъзможно е постоянно да се намирате в състояние на перманентна несигурност и сдържане. Но в същото време чакаме "истинските неща“ без никакво радостно очакване. Постоянното деклариране на тезата "нашата кауза е справедлива“ не е достатъчно за постигане на успех в политиката (няма значение – в международната или вътрешната). Успехът изисква ресурси, съюзници и план, който може да работи. Официална Москва се държи така, сякаш притежава всичко това. Но на какво точно се основава тази вяра?

Със съюзниците в Европа сега отношенията са много оскъдни. На пресконференцията Лавров направи и редица други интересни изявления: "САЩ и НАТО пречат на опитите на Европейския съюз да постигне автономия по въпросите на сигурността“. Да така е, те се намесват. Но не помага ли Русия на САЩ и НАТО в тази задача? Не е ли "загубила търпението си“ твърде бързо?

Още в началото на есента на миналата година не можеше да става дума за съдбоносна конфронтация със Запада заради разширяването на НАТО. Но изведнъж всичко от руска страна се промени по най-радикалния начин. Сега въпросът е поставен така: или нашето или нищо. Такъв решителен и не напълно разбран обрат на сюжета - защо търпението на Кремъл се изчерпа точно сега, а не преди шест години, допринася за изолацията на Русия в Европа.

Ако водолазът се издигне твърде бързо от голяма дълбочина, той може да изпита декомпресия. Сега сме свидетели на политическа декомпресия. По време на миналите сблъсъци с НАТО над военната инфраструктура в стария свят през 70-те и 80-те години, СССР имаше толкова силен съюзник като мощното антивоенно движение в страни, които бяха и все още са съюзници на САЩ. Сега нищо подобно не се наблюдава. Общественото мнение в Европа е консолидирано около антируските позиции. При това самата Русия даде много значителен принос за това консолидиране. По отношение на тласкането на Швеция и Финландия към Северноатлантическия алианс, Москва направи не по-малко от Вашингтон.

Кой друг може да се види сред руските надеждни съюзници? Беларус? Е, добре, самата фраза "Лукашенко е надежден съюзник“ съдържа дълбоко вътрешно противоречие. Казахстан? Сега се говори за "разбирането на важността на съюзничеството в отношенията им с Руската федерация", новият министър на информацията на републиката Аскар Умаров сам по себе си е отговорът на въпроса колко дълбоки са тези отношения. И тези държави не са от този калибър, с цялото ни най-дълбоко уважение към тях.

Единственият потенциален сериозен партньор на Русия по отношение на конфронтацията със Запада е Китай. Като обяви преговорите на Путин в Пекин още в началото на февруари, Лавров направи заявка за много сериозна интрига. Но засега няма признаци, че Русия и Китай изигравайки многоходова игра срещу Запада, действайки "съгласувано“, просто няма доказателства за подобно нещо. Вместо това все още виждаме "полет в паралелни курсове“, съчетан с постоянно изразяване на взаимно уважение и морална подкрепа.

Разбира се, в известен смисъл е добре, че не се вижда какви карти има в ръцете на Путин. Който е предупреден, е въоръжен. Който предупреди - той се обезоръжава. Но ето това, което наистина липсва, е увереността, че наистина Русия имаме силни козове в ръцете си, които могат да гарантират постигането на стратегическите цели на Москва. Самият Путин вдигна залога в играта толкова много, че блъфирането вече не е опция.

***

Москва. В събота руското министерство на отбраната съобщи, че първите два тежки военно-транспортни самолета Ан-124 "Руслан" на Въздушно-космическите сили (ВКС) на Русия са пристигнали от Казахстан на летище Чкаловски край Москва, превозвайки руски военнослужещи от Колективните мироопазващи сили на ОДКБ. Техните оръжия, военно оборудване и имущество също са били върнати с тях. "След кратко тържество личният състав ще замине към пункта на постоянна дислокация“, съобщиха от ведомството, цитирано от “Российская газета“.

По-рано от Руското Министерство на отбраната заявиха, че на 15 януари ще продължи прехвърлянето на техника и миротворци от Казахстан в Русия. В операцията участват десет самолета Ил-76 и три самолета Ан-124 от военнотранспортната авиация на ВКС на Русия. Те ще кацнат на летището в Иваново в Московска област.

От началото на изтеглянето на Колективните мироопазващи сили на ОДКБ руската военнотранспортна авиация вече достави военните контингенти на Армения, Беларус и Таджикистан от Казахстан до пунктовете им за постоянно дислоциране. Миротворците на Киргизстан се завърнаха у дома със собственото си оборудване.

***

Президентът на Русия Владимир Путин иска да върне на страната влиянието от времената на СССР, което "не е демократично решение“, а "връщане към XIX век“, каза евродепутатът Витолд Вашчиковски, който беше външен министър на Полша от 2015 г. - 2018 г., пише "Взгляд“.

Дипломатът смята, че руските власти не искат да решават проблемите чрез взаимодействие с международните организации. Той призова Запада да "се съпротивлява на руската агресия и империализъм“. За целта той предложи въвеждането на нови санкции, например срещу известни личности, които подкрепят Путин.

"Трябва да наложим санкции на известни личности, които подкрепят Путин: бизнесмени, спортисти, художници и учени, които пътуват навсякъде, участват във всякакви събития без никакви последствия. <...> Руското общество трябва да знае цената на империалистическата политика на Путин", каза Ващиковски.