Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън разговаряха в петък вечерта в продължение на 50 минути по телефона. В разговора, организиран по искане на Путин, лидерите обсъдиха дневния ред както на двустранните преговори между Руската федерация и САЩ, насрочени за 10-13 януари, така и на контактите на Москва с НАТО и ОССЕ, пише руският вестник “Независимая газета“.

Агенция Reuters, позовавайки се на високопоставен служител на американската администрация, каза, че Путин и Байдън "са видели области за напредък в предстоящите дипломатически преговори, както и области, в които споразумението може да е невъзможно". По-специално Вашингтон не промени мнението си, че решенията за присъединяване към НАТО трябва да се вземат от "самите суверенни страни, след консултация с Алианса, а не някой друг".

Според събеседника на агенцията тонът на разговора между двамата лидери е бил сериозен, а самият разговор смислен. "Съединените щати ще продължат да наблюдават много внимателно натрупването на руски военни по границата с Украйна и движението на тези войски“, добави източникът.

В изявлението на Кремъл, разпространено след разговора на президентите, се отбелязва, че "руската страна е дала изчерпателен отговор на варианта, споменат отново от Джо Байдън, за приемане на "мащабни“ санкции срещу Русия в случай на ескалация на ситуацията около Украйна." "По-специално се казва, че това би било сериозна грешка, всъщност заплашваща с пълно прекъсване на руско-американските отношения“, се подчертава в документа.

В същото време в руското изявление се отбелязва, че по време на разговора Байдън е подчертал, че "Вашингтон няма намерения да разгръща нападателни ударни оръжия на територията на Украйна“. Въпреки че в изявлението на Белия дом след преговорите не се споменава подобно обещание.

Прессекретарят на президента на САЩ Джен Псаки отбеляза, че Байдън е призовал Русия да деескалира напрежението с Украйна. "Той обясни, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще дадат решителен отговор, ако Русия отново нахлуе в Украйна“, каза Псаки. От думите й следва, че Байдън е изразил пред Путин условие за постигане на напредък на януарските преговори: "Президентът Байдън потвърди, че значителен напредък в тези диалози може да се случи само в условия на деескалация, а не на ескалация“.

Представител на Белия дом, говорейки пред репортери при условие на анонимност, добави към изявлението на Псаки, че Байдън също е говорил за укрепване на източния фланг на НАТО и за подпомагане на Украйна. Байдън е очертал два пътя, включително дипломация, каза той. "Другият път е този, който е по-скоро за сдържане, включително сериозни разходи и последици, ако Русия реши да продължи инвазията си в Украйна. Тези възможности включват мерки, които ефективно ще откъснат Русия от световната икономическа и финансова система.

На свой ред помощникът на руския президент Юрий Ушаков каза по време на подобен брифинг, че разговорът на президентите се е оказал сериозен. Според него Путин е казал на Байдън, че преговорите за руските гаранции за сигурност "не трябва да се израждат в бърборене“ и че Москва очаква конкретни резултати от тях и то бързо. "Да видим как ще вървят преговорите – ден-два, три рунда. Тогава ще направим изводи“, цитира Ушаков РИА Новости.

Той не разкри конкретните планове на Москва за Украйна, но говори за кубинската ракетна криза, когато САЩ заплашиха с военни действия в отговор на разполагането на съветски ракети в Куба. "Нашият президент подчерта, че в тази ситуация - доста сложна - ще се държим по начина, по който биха се държали Съединените щати, ако нападателните оръжия бяха разположени близо до американските граници", каза той.

Президентите говориха за втори път в рамките на един месец. На 7 декември те разговаряха два часа чрез видеоконферентна връзка. Тогава Байдън предупреди Путин, че Западът ще предприеме "строги икономически и други мерки", ако Русия нахлуе в Украйна. В отговор Путин поиска гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. На Запад исканията на Русия бяха възприети като неприемлив ултиматум.

***

Москва. След среднощния разговор между президентите на Русия и САЩ не станаха известни много подробности, но това, което стана ясно е достатъчно, за да добави малко оптимизъм към настоящата ситуация, заяви заместник-председателят на Съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов, цитиран от “Российская газета“.

"И за да стане разбираем оптимизмът, предлагам да погледнем на случилото се през очите на песимиста, който винаги е готов за най-лошото," заявява Косачов.

"В крайна сметка можеше разговорът просто да не се проведе. Например, позовавайки се на факта, че "първо трябва да се срещнат експертите“... Но имаше разговор и той се оказа добре подготвен и от двете страни, а следователно и по същество.

Възможно беше също така графикът за предстоящото обсъждане на известните руски предложения да бъде сведен от американците само до удобния за тях формат на НАТО на 12 януари, без руско-американски преговори на 10 януари и консултации в рамките на ОССЕ на 13 януари. Не, президентите се споразумяха за сложната последователност от 10-12-13 (януари), а това също е много важно.

И накрая, в хода на среднощния разговор, Байдън теоретично вече можеше да идентифицира онези части от руските предложения, които Вашингтон по принцип отказва дори да обсъжда. Това не е така, дневният ред остава общообхватен. Това, разбира се, не предрешава изхода от преговорите, но не ги обезсмисля априори. Освен това бяха направени много важни изявления за Украйна (на първо място, отказът от разполагане на нападателни ударни оръжия).

Като цяло, ако използваме новогодишната терминология, чашата за шампанско е по-вероятно наполовина пълна, отколкото наполовина празна. И остава надеждата, че 2021 г. ще остане в историята като кулминацията на всички лоши неща, които биха могли да се случат - поне в сферата на сигурността. Това, което следва, ще бъде по-добро. А там виждаме, ще победим коронавируса с общи усилия.

Така че пожелавам на всички хубави празници и всичко най-добро с настъпващата Нова 2022 година! Специално за преговарящите на 10 януари, защото до 12 и 13 много (макар и не всичко, разбира се!) вече ще бъде предрешено," завършва Косачов.

***

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжия за Украйна заради възможна военна ескалация. Думите й се цитират от пресслужбата на германското външнополитическо ведомство, пише руският вестник “Известия“.

Според министъра сега международната общност е изправена пред важна задача, която е да предотврати по-нататъшна ескалация. В интервю за агенция DPA тя подчерта, че "по-нататъшната военна ескалация няма да донесе допълнително за сигурността на Украйна".

Ръководителят на ведомството припомни и позицията на страните от Г-7 и Европейския съюз, според които по-нататъшното влошаване на ситуацията на границата с Украйна ще доведе до "огромни политически и икономически последици за Русия“.

По-рано, на 29 декември, руският посланик в Германия Сергей Нечаев разкритикува дискусиите за доставката на оръжие за Украйна. Според него "военното развитие на Украйна е абсолютно вредно и неподходящо“. Той посочи контрапродуктивността на подобни стъпки. Руската страна, във връзка със западните разсъждения за доставките на оръжие за Украйна, изисква гаранции за сигурност във формата, която е заложена в международното право, каза Нечаев.