Газопроводът "Северен поток 2“ е напълно готов за експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на руския енергиен гигант "Газпром“ Алексей Милер по време на среща с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, пише вестник "Ведомости“.

"Днес, в 12:58 часа московско време, "Газпром“ завърши пълненето на второто разклонение на газопровода "Северен поток 2“ с природен газ. И сега и първата, и втората нишка на тръбопровода са напълно готови за експлоатация“, увери Милер в ефира на телевизионния канал "Россия 24“.

По думите на Путин стартирането на доставките на газ по този маршрут ще окаже влияние върху цените на синьото гориво в Европа.

"Сега, разбира се, всичко зависи от нашите партньори, потребители в Европа, във Федералната република Германия. Веднага щом решат да започнат работа, големи допълнителни обеми руски газ веднага ще започнат да постъпват към Европа“, каза Путин.

На 16 ноември Федералната мрежова агенция на Германия обяви временното спиране на сертифицирането на оператора на газопровода Nord Stream 2 AG. Обяснявайки решението си, регулаторът се позова на германското законодателство, според което операторът може да бъде сертифициран, само когато е "организиран в правна форма в съответствие с германското законодателство“. Официален Берлин поясни, че докато централата на Nord Stream 2 AG се намира в град Цуг, Швейцария, следователно, за да управлява частта от газопровода, разположена на германска територия, операторът трябва да създаде дъщерно дружество в страната.

"Северен поток 2“ е с капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно и преминава от Русия към Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки балтийските държави, Полша и Украйна. Последните, заедно със САЩ, се противопоставят на газопровода, наричайки го "политически“ проект. Русия, от друга страна, многократно е подчертавала неговия търговски характер.

***

Анкара. Турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез каза, че Анкара трябва да се съсредоточи върху производството на собствен природен газ, пише руското издание "Експерт“. Според него това ще намали влиянието на колебанията в световните цени на енергията. В същото време той отбеляза, че природният газ, намиращ се в Черно море, е с високо качество.

"Ако имахме петрол, природен газ и въглища, сега нямаше да сме изправени пред спекулативни и ирационални цени“, каза Донмез по време на среща с репортери в Истанбул.

Министърът отбеляза, че глобалните енергийни инвестиции са се забавили по време на пандемията, а когато имаше бързо възстановяване, имаше недостиг на доставки, като добави, че запасите от природен газ в газовото находище Сакария в Черно море са 540 милиарда кубически метра.

"Искаме да свържем това (производство на газ) с нашата (енергийна) система през първото тримесечие на 2023 г.“, каза Донмез. "През първата година ще бъдат произведени около 3-4 милиарда кубически метра (газ). Ще достигнем максималното ниво от 15-20 милиарда кубически метра през 2026 година. Това ще покрие нуждите от природен газ на всички жилищни сгради в Турция за около 25 години. Тъй като получава собствен газ, делът на скъпия газ (в енергийния баланс на Турция) ще намалее“.

Донмез уточни също, че черноморският природен газ е така нареченият "сладък“ газ и процесът на отделянето му най-вероятно няма да бъде скъп.

Очаква се общата сметка за електроенергия на Турция да достигне 55 милиарда долара тази година, спрямо 10-годишната средна сума от 45 милиарда долара. "Не мисля, че (сметката) ще падне през следващата година“, каза министърът, отбелязвайки рязкото покачване на цените на природния газ, особено в Европа.

През последните години Турция внася около 45 милиарда кубически метра природен газ годишно, което струва на страната около 12 милиарда долара. Русия, Азербайджан и Иран доставят газ за Турция по тръбопроводи. В същото време Катар, Нигерия, Алжир и САЩ задоволяват почти една трета от нуждите на страната от газ чрез доставките на втечнен природен газ.

Общото потребление на природен газ в Турция се очаква да достигне 60 милиарда кубически метра тази година.

Миналата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви с големи фанфари, че Анкара е открила в района Кийкьой, турски град, намиращ се близо до границата с България, т.е. в териториалните му води, огромно газово находище. В същото време беше обявено, че това е най-голямата находка на турските геолози и че запасите й възлизат на една трета от трилион кубически метра (320 милиарда кубични метра).

Ердоган подчерта, че черноморският газ ще засили енергийната сигурност на Турция. Той също така изрази надежда, че находището Туна-1 ще произведе първите кубически метри синьо гориво през 2023 г. Тези думи на турския лидер предизвикаха големи съмнения сред специалистите, защото разработването на големи находища, намиращи се в морето, отнема много време и струва милиарди долари.

***

Варшава. Германският град Цитау може да се окаже под земята заради решението на Полша да развива добив на въглища в мини, включително в "Туров“, пише руският вестник "Известия“, като се позовава на медийни доклади.

В мината "Туров“, която се намира на границата с Германия и Чешката република и Полша, годишният добив на въглища възлиза на 27 млн. тона. Полша, за разлика от Германия, не може да си позволи т.н. наречен преход към зелена енергия от чисто финансова точка. "В края на краищата страната е абсолютен лидер в Европейския съюз в добива на въглища. През 2020 г. местните миньори са добили 56 милиона тона въглища, което е 96% от цялото европейско производство“, отбелязва изданието.

Работници във въгледобивните компании, включително Полската минна група (PGG), организират мащабни протести с искане за създаване на ясна програма за развитие на въгледобивната индустрия в страната и по-високи заплати за преработката им.

В същото време, Варшава отхвърля изискванията на Прага и Берлин за декарбонизация на енергийния сектор, въпреки факта, че подкрепя подобни инициативи, идващи от другите държави. По-специално, през март 2020 г. производството на въглища в "Туров“ беше удължено до 2044 г., което предизвика протести в Чешката република и Германия.

Според геолозите продължаващото развитие на мината ще доведе до опасни промени в местната геоложка структура. Германските градове може да пострадат, докато Цитау вече малко по малко потъва. В същото време Брюксел поиска от Полша да плаща по 500 хиляди евро на ден заради отказа да затвори "Туров“. Берлин добави, че ако мината продължи да функционира, тогава може да настъпят необратими промени в геоложката структурана региона.

Протестите са насочени към вземане на определени решения от Варшава. Миньорите настояват властите да проведат среща с тях, в противен случай доставките на гориво ще бъдат спрени, което ще провокира енергиен срив в страната.

Припомня се, че през септември 2020 г. полските миньори също започнаха подземен протест. Според синдикатите, национален енергиен план за намаляване на използването на въглища и намаляване на емисиите във въздуха е неприемлив, тъй като ще доведе до "елиминирането на повечето индустрии в Силезия и загубата на стотици хиляди работни места“.

***