Владимир Путин все още не е готов да даде подробен отговор на Вашингтон, но вече знае как да възрази срещу една от основните тези за ненарушимостта на принципа на "отворените врати" на НАТО. Според руския президент Алиансът може да откаже Украйна, позовавайки се на "други международни задължения“. "Сигурността на една страна не може да бъде засилена за сметка на сигурността на други държави“, каза Путин. Той предупреди, че игнорирането на тези опасения и присъединяването на Киев към Северноатлантическия алианс ще създаде заплаха от военен конфликт между Русия и НАТО заради Крим, пише руският вестник “Московский Комсомолец“.

Владимир Путин каза, че анализът на съобщението, получено на 26 януари, продължава. Но вече е ясно, че основните опасения на Русия са пренебрегнати. "Не видяхме адекватно разглеждане на нашите три ключови изисквания относно предотвратяването на разширяването на НАТО, отказът за разполагане на ударни системи близо до руските граници и връщането на военната инфраструктура на блока към състоянието от 1997 г.“, каза Путин.

Руският президент реагира особено остро на тезата, която се появява в съобщението, че "вратите на НАТО остават отворени за всички желаещи“, което според него е дошла от никъде. "Казват: "политика на отворени врати“. И откъде се взе тя? Къде е регистрирана? Никъде“, пита риторично Путин. Според него член 10 от договора от 1949 г. предвижда правото на Алианса, в съгласие с всички участници, да приема други страни в тази организация. Но право не означава задължение. С други думи: НАТО и САЩ могат да благодарят на Украйна за желанието й да се присъедини към Алианса, но да й откажат, като се позовават на "други международни задължения, които вече са поети“, предимно към Русия. "Какво има непонятно или дори обидно за Украйна?“, чуди се Путин. Според него правото на държавите "свободно да избират как да гарантират своята сигурност" е само част от формулата. Във втората част се казва, че "не може да бъде позволено да укрепва сигурността си за сметка на сигурността на другите държави“.

Президентът обясни защо Русия толкова категорично се противопоставя на присъединяването на Украйна към НАТО: това може да предизвика съюзническа война с Москва за Крим. В края на краищата, намерението за връщане на полуострова, включително с военни средства, е директно изписано в украинската доктрина. "Представете си, че Украйна е член на НАТО, натъпкана с оръжие и започва операция в Крим. Трябва ли да се борим срещу блока на НАТО? Някой мислил ли е изобщо за това?" попита Путин. Той изрази мнение, че всъщност Вашингтон не се интересува от сигурността на Украйна. Според него американците просто използват тази страна за сдържане на Русия. Тук са възможни поне два сценария. Първият е да бъде въвлечена Русия в някакъв вид въоръжен конфликт с Украйна и в отговор да й бъдат наложени строги санкции. Второ: да привлече Украйна в НАТО, да насърчи Украйна да реши въпроса с Донбас и Крим с въоръжени средства и така да въвлече Москва във въоръжен конфликт. И тогава да наложи санкции.

***

Вашингтон/Москва. Администрацията на президента на САЩ обяви решение да даде на Катар статут на основен съюзник извън НАТО. Съответната инициатива беше предложена от Джо Байдън след среща във Вашингтон с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани. Дневният ред на тази визита засягаше не само проблемите на Близкия Изток, но и по-глобален въпрос, свързан с осигуряването на енергийна сигурност. Правейки символичен жест към Доха, Вашингтон вероятно ще спечели катарската лоялност за замяната на руския газ на европейския пазар. Американската страна обмисля такъв сценарий в случай, че украинската криза се задълбочи, пише руският вестник “Независимая газета“.

В съобщението на Белия дом за срещата на върха не се споменава Украйна. В него се казва, че президентът на САЩ и емирът на Катар са потвърдили взаимния си интерес за укрепване на сигурността в Персийския залив и по-широко в региона на Близкия Изток. Отделно се отбелязва, че Байдън и емира на Катар са се споразумели за необходимостта от "осигуряване на стабилността на глобалните енергийни доставки“. Това изглежда се отнася до ситуацията с търсенето на алтернативи на руския газ за Европа. Въпреки факта, че катарските износители са насочени основно към азиатския пазар, администрацията на Байдън ги смята за сред приоритетните варианти за замяна на руския газ.

След разговорите Байдън е уведомил госта за желанието си да определи страната му като основен съюзник извън НАТО, "в знак на признание за стратегическото партньорство“ между държавите, "което се задълбочи през последните 50 години“. Уведомлението е изпратено до Конгреса. В документа се посочва, че американският лидер иска да направи тази стъпка в знак на благодарност за "дългогодишния принос на Катар към ръководените от САЩ усилия в областта на отговорността на Централното командване на САЩ (CENTCOM)“. Освен това в съобщението се казва, че "задълбочаването на двустранното сътрудничество с държавата Катар в областта на отбраната и сигурността“ е абсолютно в интерес на Вашингтон.

Така Катар, който е домакин на най-голямата американска военновъздушна база в Близкия Изток, може да се превърне в третата държава в Персийския залив след Бахрейн и Кувейт, която има такъв привилегирован статут. Преходът на ново ниво, разбира се, няма да позволи да се усети пълнотата на възможностите, които имат обикновените членове на Северноатлантическия алианс, но ще разшири пътя към укрепване на военно-техническото сътрудничество между Доха и Вашингтон. "Това наистина отваря цял спектър от възможности: учения, операции и може би също и придобиване на потенциал“, отбеляза говорителят на Пентагона Джон Кърби, коментирайки решението на Байдън.

Инициативата на Белия дом отразява пълната приемственост на линията, очертана от администрацията на предишния президент Доналд Тръмп. През 2020 г. готовността на американските власти да присвоят на Катар статут на основен съюзник извън НАТО беше обявена от тогавашния заместник-помощник-държавен секретар по въпросите на Персийския залив Тимъти Лендеркинг. Вярно е, че по това време американската страна беше по-загрижена не за това как да привлече подкрепата на Катар по въпросите на енергийната сигурност на ЕС, а от това как да намали напрежението между арабските държави: Доха тогава все още беше под икономическа, транспортна и дипломатическа блокада от съседите си.

Служители на администрацията на Байдън, цитирани от The Wall Street Journal, отказаха да кажат дали катарците са дали основни гаранции за енергийна сигурност. Според тях присвояването на нов статут на емирството няма нищо общо с интереса на Вашингтон да замени енергийните ресурси за Европа. Това е просто логично продължение в развитието на двустранните отношения: Доха не само подкрепи Вашингтон в борбата срещу радикалните формирования в Близкия Изток, но и положи значителни усилия за улесняване на процеса на евакуация от Афганистан, който беше на ръба на колапса поради липсата на координация между членовете на чуждестранната коалиция и бързото падане на Кабул.

Много преди ескалацията около Украйна катарското ръководство предупреди, че способността на страната да увеличи доставките на въглеводороди за Европа е ограничена от задължения по дългосрочни договори, главно с азиатски страни. Въпреки това, според Middle East Eye, който е близък до емирството, поисканата от САЩ помощ за енергийна сигурност идва в подходящ момент за Катар, тъй като Доха прокарва плановете си за разширяване на своето Северно поле. Това е мащабен проект за втечнен природен газ в Персийския залив, който Middle East Eye отбелязва, че има за цел да увеличи производството на Катар с 40% до 2026 г. Това засилва интригата около плановете на САЩ.

***

Москва. Руският президент Владимир Путин говори със сдържан оптимизъм за възможността за решаване на проблема с гаранциите за сигурност на Русия, ако има желание от страна на САЩ и НАТО. Това коментира неговият прессекретар Дмитрий Песков, цитиран от "Российская газета“.

"Все пак той говори с много сдържан оптимизъм и надежда за възможността проблемът с гаранциите за сигурност на Русия да бъде решен, ако има такова желание, и, разбира се, чрез дипломатически преговори“, каза Песков.

Ден преди това на пресконференция след разговори с унгарския премиер Виктор Орбан руският лидер оцени хода на преговорите и отговорите на САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Песков отбеляза три основни послания от Путин. Първото е, че навремето Западът е измамил Москва, когато е обещал, че силите на НАТО няма да се разширяват на изток. Президентът на Руската федерация също така обърна внимание на факта, че стратегията за национална сигурност на Украйна директно позволява използването на сила за връщане на територии. Тогава хипотетично може да възникне ситуация, когато тя като бъдещ член на НАТО атакува страната ни, което ще създаде заплаха от война между Русия и НАТО. Третото послание са думите на Владимир Путин за политиката на отворени врати на НАТО, което, според него, не е записано в нито един международен документ. Той обясни, че никъде не е написано, че НАТО ще може да приеме всяка страна, която пожелае да се присъедини към него.