На пръв поглед може да изглежда, че настоящата криза около Украйна не донесе на Русия нищо освен загуби. Първо, това показа уязвимостта на руската икономика спрямо Запада. Така медийната истерия, отприщена от Съединените щати и Великобритания около уж започналата руска инвазия в Украйна, срива руския фондов пазар от ден на ден. И това са само последствията от медийна истерия – Западът дори не е започнал да прилага обещаните икономически санкции, пише доцентът по политология Геворг Мирзаян в руския вестник “Взгляд“.

Второ, тя показа уязвимостта на Русия към украинските провокации. Достатъчно е Киев да атакува Донбас, за да принуди Москва да изпрати войски за защита на ДНР и ЛНР (там живеят стотици хиляди руски граждани) и по този начин отново да започне спиралата на ескалация в руско-западните отношения.

И накрая, трето, преговорният процес между Москва и Вашингтон, изглежда, е спрял. САЩ изпратиха писмен отговор на руските предложения за гаранции за сигурност, който не се хареса на Кремъл. "Що се отнася до съдържанието на документа, там има реакция, която ни позволява да разчитаме на началото на сериозен разговор, но по второстепенни въпроси. Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток“, обясни руският външен министър Сергей Лавров.

От друга страна обаче тази криза донесе положителни резултати и за Русия. Вятърът й отвя и разпръсна редица сламени къщи на западната пропаганда, в които бяха замесени както страни-членки на НАТО, така и техните сателити.

И така, митът за предполагаемото единство на Алианса относно необходимостта от конфликт с Русия беше разрушен. Доскоро представители на НАТО на всеки ъгъл крещяха за необходимостта от защита срещу руската агресия, а страните-членки се състезаваха в антируска реторика. Тези от тях, които не вярваха в тази агресия или просто не искаха да се карат с Москва, предпочитаха да си мълчат - така беше по-безопасно. Но когато въздухът откровено замириса на война с Русия, редица страни членки на НАТО открито заявиха, че няма да участват в нея. И говорим не само за нежеланието за участие във войната в периферията на територията на Украйна, но и за нежеланието да се защитават други държави. Така президентът на Хърватия заяви, че ще върне у дома всички свои военни от страните от Източна Европа. А българските власти предупредиха, че няма да изпращат войници извън националните граници без решение на парламента.

Да, Хърватия и България не са най-значимите членове на Алианса. Подобна позиция обаче заемат и редица други държави – една Унгария, например. Лъвският пай от обвиненията в дезертьорство като цяло пада върху един от най-важните европейски членове на НАТО - Германия, която уж в часа на голяма украинска нужда отказва да доставя на Киев оръжия, произведени в Германия, и забранява на други страни (като Естония например ) за да го направят.

Някои западни медии направо казват, че Берлин вече не може да се счита за съюзник, защото "за Германия евтиният газ... и желанието да запази г-н Путин спокоен изглеждат по-важни от съюзническата демократична солидарност“. Въпросът обаче не е в предателството, а в преливането на чашата на търпението от американската политика. Европейските елити отдавна гледат търпеливо как Вашингтон жертва европейската стабилност в своите антируски игри. Той се оттегли от ключови споразумения в областта на поддържането на европейската сигурност (Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и по-малък обсег на действие (ДРСМО), Договора за открито небе (ДОН)), провокира нестабилност в съседните на Москва държави и дори посочва Русия като основен враг в ключови документи на НАТО.

.Европейските политици нямаха намерение да увеличават военните разходи и да натоварват бюджетите си. Очевидно те смятаха, че всичко това са просто политически игри между Вашингтон и Москва, че нещата няма да стигнат до истински конфликт. Сега, когато този конфликт отчетливо замириса, всички някак рязко изтрезняха и помолиха американския шофьор да намали скоростта.

Очевидно състоянието на трезвост ще се запази и след края на този етап от конфликта, което ще доведе до редица интересни последици за Кремъл. На първо място, отказът на НАТО да се разшири на Изток. Да, според Сергей Лавров, САЩ отказаха да дадат каквито и да било гаранции в това отношение - настоящата криза обаче показа крайното нежелание на редица европейски държави да влязат в конфликт с Русия в името на, както каза хърватският президент, "един от най-корумпираните режими в света". Осъзнавайки, че това ще означава автоматичен билет за война с Русия и след като надуши тази война, Европа няма да гласува за възможното влизане на Украйна в НАТО- и вероятно не една или две държави, а по-голямата част от европейските държави ще заемат такава позиция. Гласуването ще бъде подобно за Молдова и Грузия - европейските държави не са готови да се бият с Москва за Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия.

Освен това този конфликт може да доведе до промяна в подхода на САЩ към Русия – по-специално до намаляване на производителността на американския политически елит. Доскоро САЩ демонстрираха увереност в абсолютното подчинение на европейските политици и служители на ЕС. Президентът Байдън, държавният секретар Блинкен и други уважавани хора на всеки ъгъл казаха, че Западът е единен както никога досега, че всички страни членки на НАТО са готови да накажат Русия със санкции за нарушаване на украинския суверенитет. Сега се оказва, че далеч не всичко (припомняме уговорката на президента на САЩ, че в случай на "малка инвазия“ на Москва в Украйна може да няма санкции, тъй като ще има разногласия между САЩ и съюзниците по тях). Оказва се, че дори аморфната европейска бюрокрация не само не е готова да подкрепи американо-британската медийна истерия, но и й се противопостави (припомняме думите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, че ЕС "не вижда особени причини " да последва Вашингтон и Лондон в изтеглянето на семейства на дипломати от Украйна). И ако САЩ направят трезв анализ на причините за случващото се, те ще разберат, че за всичко е виновна изключително агресивната американска политика спрямо Руската федерация. Тогава може би тя ще бъде модифицирана - освен ако, разбира се, не искат най-накрая да унищожат мита за единството на Запада, както и за целостта на НАТО и готовността на Алианса да отблъсне колективно всички външни заплахи.

И накрая, бихме искали да се надявам, че този конфликт ще доведе до известно отрезвяване на украинското ръководство. През последните няколко години режимът в Киев успешно продава своята агресивна русофобска политика както на Запада, така и на собственото си население. На украинците, които не искаха да влизат във война с Русия, беше обяснено, че големите западни съюзници изобщо не са ги оставили в беда, че НАТО оценява евроатлантическата ориентация на Украйна и няма да я остави насаме с Москва. Настоящите събития показаха, че това не е така. Че Алиансът не само няма да изпраща войски за защита на Киев, но дори се противопоставя на прехвърлянето на оръжия в Украйна. Да, британците го доставят - но само онези видове, които не са в състояние да променят хода на потенциална война в полза на Украйна.

Ако все още има хора, които мислят с главите си в Киев, тогава те ще разберат, че времето на русофобията отминава, че е необходимо да се модифицира политиката спрямо Москва и да се опитат да преговаряме с нея. Нещо повече, това трябва да се направи сега – докато САЩ и Русия не се договорят за Украйна зад гърба на Украйна (възможно е някои предложения по този въпрос да са били направени в прословутия американски отговор – в рамките на "вторичните въпроси“, за които Лавров говори). Или Европа не се съгласи на срещите на върха с Путин, каквато сега се опитват да организират френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц.

Така че кризата означава не само проблеми, но и възможности. Сега основното е страните да ги използват правилно.

***

Новият посланик на САЩ в Турция Джеф Флейк официално встъпи в длъжност. Това идва в критичен момент в отношенията Анкара-Вашингтон, когато администрацията на американския президент Джо Байдън изглежда търси по-голямо участие на Турция в украинския въпрос. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган за пореден път обяви готовността си да окаже посредническа помощ за евентуални разговори между Москва и Киев, но също така подчерта намерението си да запази задълженията си към НАТО в случай на война, пише руският вестник “Независимая газета“.

В официално изявление Джеф Флейк отбеляза, че Турция е незаменим съюзник на САЩ в НАТО и важен партньор в "непрекъснато променящ се регион“. Флейк подчерта, че интересите на двете държави надхвърлят политиката и сигурността.

"САЩ и Турция се възползват от тясно икономическо партньорство, основано на балансирана търговия, инвестиции, иновации и сътрудничество“, каза Флейк по същото време. "В Турция има около 2000 американски компании. Турският бизнес е успешен в САЩ, подчерта той. Изявлението има особен резонанс на фона на икономическата криза, пред която е изправена Анкара.

Медиите в региона обръщат специално внимание на факта, че Флейк започва работа, когато членовете на НАТО обмислят отговор на Москва в случай на въоръжена конфронтация за Украйна. Анкара изгради специални отношения както с Москва, така и с Киев, което й даде шанс да внесе предложение за организиране на среща на президентите Владимир Путин и Владимир Зеленски на нейна територия. Онзи ден по телевизията Ердоган потвърди готовността си "ако и двете страни желаят" да приеме лидерите на двете държави, за да могат те "да продължат пътя на възстановяване на атмосферата на мир". Трудно е обаче да се каже колко сериозно Кремъл приема подобни предложения.

Между другото, Ердоган подчерта, че страната му се застъпва за целостта на Украйна. Ако над Киев надвисне заплахата от въоръжен конфликт, Анкара ще спази задълженията си в рамките на НАТО, каза Ердоган. "Искаме да намерим решение на настоящата криза чрез диалог и дипломация“, каза той. "Продължаваме да призоваваме Русия и Украйна да се държат конструктивно и сдържано. Но Турция ще изпълни изискванията си във връзка с членството си в НАТО. Така той отговори на въпроса на журналист дали републиката ще подкрепи Украйна в случай на въоръжен конфликт. Но какви са изискванията в рамките на военния блок, Ердоган не уточни.

Флейк представляваше Аризона в Сената на САЩ от 2013 до 2019 г. Той има опит в работата в комисията по външни работи на горната камара на Конгреса. Въпреки принадлежността си към републиканския лагер, Флейк често критикува политиката на предишния президент Доналд Тръмп. В навечерието на президентските избори през 2020 г. Флейк излезе в подкрепа на Байдън, като отказа да гласува за преизбирането на своя предшественик. Дипломатът идва от семейство мормонски пионери, което породи спекулации, че дейността му като посланик в Анкара ще бъде отчасти насочена към защита на правата на религиозните малцинства в Турция. Тази версия засега не е потвърдена.

"След като Ердоган номинира Мурат Мерджан за първия в историята политически назначен за поста посланик във Вашингтон през февруари 2021 г., Байдън отвърна с реципрочността, като номинира Джеф Флейк за политически назначен през юли миналата година“, заяви бившия турски депутат и старши директор на турската програма към американската фондация за защита на демокрациите Айкан Ердемир. "Много анализатори прогнозираха, че появата на посланици с преки връзки с техните президенти ще помогне за разрешаване на обтегнатите отношения. А отношенията между Вашингтон и Анкара са засенчени от дипломатически спорове и кризи, припомни той.

"Въпреки факта, че администрацията на Байдън все още смята Ердоган, с неговия нарастващ авторитаризъм, за политически токсична фигура и се въздържа да го покани на срещата на върха на демокрациите миналия декември, предизвикателствата, пред които Вашингтон беше изправен в Афганистан и Украйна, принудиха САЩ да търсят по-прагматични отношения с представители на турския естаблишмънт, участващи в сигурността и политиката“, обясни експертът, като отбеляза, че тези връзки, според Вашингтон, се основават на способността да се извършват "транзакционни сделки“. Тези настроения, каза Ердемир, са отразени не само в изявленията на Флейк, но и в нарастващото нежелание на администрацията на Байдън да обвинява Турция в нарушаване на правата на човека.

"Ердоган се надява, че обстоятелствата и проблемите на сигурността, пред които е изправена администрацията на Байдън, ще принудят Вашингтон да отстъпи от обещанието си да следва линия, фокусирана върху човешките права, в полза на бизнес отношения quid pro quo“, заключи събеседникът на вестника.

***

Москва. Ако зависи от нашата страна, тогава няма да има война – Русия не желае и не е заинтересована от война, но няма да позволи на други държави да атакуват грубо нейните интереси. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос за перспективите за война в контекста на отговора на Запада на руските предложения за гаранции за сигурност. "Няма да позволим нашите интереси да бъдат игнорирани“, подчерта той в интервю за руските радиостанции "Спутник“, "Ехо Москвы“, "Говорит Москва“ и "Комсомолская правда“., цитиран от “Российская газета“.

Външният министър отбеляза още, че не счита преговорите със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност за завършени. По думите му част от получените писмени отговори "хвърлят сянка върху оградата", но все още съдържат "рационални зърна".

В сряда, 26 януари, САЩ и НАТО предадоха на Русия отговори на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Коментирайки ги, руският външен министър отбеляза, че със същността на отговорите на Вашингтон заслужава да бъде информирана обществеността не само в Русия, но и в други страни.

Москва публикува проекти на споразумения със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност в края на 2021 г. Документът, наред с други неща, настоява за отказа на Алианса от по-нататъшно разширяване на изток, включително приемането на Украйна в неговия състав и създаването на военни бази в постсъветските държави. Освен това предложенията съдържат клауза за изтегляне на силите на НАТО в Източна Европа на позициите от 1997 г. и за неразгръщане на оръжията на Алианса близо до руските граници.