Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция "Фокус")
©
"Посъветвахме се по този въпрос и стигнахме до разбирането, че не можем да оставим хората на милостта на режима в Киев. В тази връзка апелираме към ръководството на страната ни да окаже помощ на ЛНР и ДНР под формата на доставки на военна продукция, необходима за възпиране на агресията, както и да предприеме всички необходими мерки за гарантиране на безопасността на гражданите, заяви Василиев в ефира на телевизия "Россия 24".
Заместник-председателят на Съвета на федерацията Андрей Турчак обоснова необходимостта от доставка на оръжия на непризнатите републики със ситуацията, която се е развила около тях: "Броят на обстрелите в районите на Луганск и Донецк се е увеличил многократно, цивилни загиват, а по това време западните куратори подтикват украинската хунта към директно нахлуване в Донбас, въоръжават националисти, за които героите са Бандера и Хитлер, а свастиката е техен уважаван знак.“
Преди това, на 19 януари, 11 депутати от Държавната дума от Комунистическата партия на Руската федерация, включително ръководителят на фракцията Генадий Зюганов, внесоха проект на апел до президента Владимир Путин за признаване на ДНР и ЛНР. Според комунистите формированията в Донбас трябва да бъдат признати, за да се осигурят гаранции за "сигурността и защитата на техните народи от външни заплахи“. До 30 януари трябва да се проведат консултации с лидерите на фракциите по инициатива на Комунистическата партия на Руската федерация, а след това инициативата ще бъде разгледана от Съвета на Държавната дума.
***
Киев. Партията "Отечество" на Юлия Тимошенко се обърна към Владимир Зеленски с искане за създаване на правителство на националното единство. "Ако президентът не започне незабавно консултации по тази тема, тогава страната няма да излезе от кризата“, предупреди Тимошенко. Украинските власти не смятат ситуацията за криза, но в същото време се обръщат към международни организации с оплакване от "военен шантаж“ от страна на Русия, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса.
Във вторник пленарните заседания във Върховната Рада бяха подновени след 38-дневна пауза. Един от първите въпроси в дневния ред беше обръщение към ООН, Европейския парламент, международни организации, парламентарни асамблеи, правителства и парламенти на страните по света.
Украинските депутати обявиха "неприемливостта на военния шантаж срещу Украйна от страна на Руската федерация, който се извършва с цел предотвратяване на изпълнението на европейските и евроатлантическите стремежи на Украйна“. В изказванията прозвуча тезата, че Русия оказва натиск върху Украйна със заплаха от война заради външната политика на Киев, фокусирана върху членството в ЕС и НАТО. Украинската страна разглежда този натиск като посегателство върху суверенитета и независимостта, затова депутатите се обърнаха за подкрепа към световната общност.
"Волята на украинския народ да избира съюзи и съюзници не може да бъде предмет на договаряне“, обясни Богдан Яременко, член на управляващата партия "Слуга на народа“. Според него западните партньори на Украйна няма и не трябва да се бият за Украйна, но могат да окажат необходимата помощ. Членът на партията "Европейска солидарност“ на Порошенко, Николай Княжицки, каза от трибуната: "Украйна трябва да каже категорично "не“ на всички престъпни искания на Путин. Всички оратори заявиха необходимостта от консолидиране на усилията и координиране на действията със западните партньори и международни организации.
В резултат на това 282 депутати гласуваха за обръщението, трима гласуваха против. Не гласува само фракцията "Опозиционна платформа - За живот". Нейният представител Александър Колтунович, говорейки от трибуната, напомни на депутатите, че преди два месеца президентът Владимир Зеленски в парламента е обявил необходимостта от преговори с Русия: "Как това е в съответствие с тази резолюция?“ Политикът отбеляза, че данните на Държавната статистическа служба показват, че днес Русия остава "основният външноикономически и един от основните търговски партньори" за Украйна. Това според Колтунович означава, че Украйна трябва да влезе в преговори с Русия за нормализиране на отношенията.
Един от лидерите на "Опозиционна платформа - За живот", Юрий Бойко, в речта си отбеляза, че за първи път през всичките години на независимост Украйна е изправена пред толкова много предизвикателства и проблеми: "Военният конфликт на изток, енергийни проблеми, покачващите се цени, борбата срещу епидемията... Основното е, че имаме абсолютно неадекватна власт, произволни и непрофесионални хора на власт, които живеят собствения си живот в собствените си фантазии и са напълно откъснати от нуждите на обществото. Бойко припомни, че екипът на Зеленски отиде на изборите през 2019 г. с обещание да сложи край на войната, но все още няма мир. "Нашата фракция регистрира проект за резолюция на Върховната Рада за незабавното изпълнение на Минските споразумения и прекратяване на военните действия. Това е отговорна политическа стъпка, която незабавно ще намали напрежението както в страната, така и във външната политика", каза той.
Инициативите на "Опозиционна платформа - За живот" не намират подкрепа във Върховната Рада, тъй като тази политическа сила в Украйна се определя като проруска. Депутатите не харесаха и призива на Бойко за провеждане на предсрочни парламентарни избори, в случай че настоящият състав не предприеме политически стъпки, насочени към установяване на мир. По същия начин идеята на Юлия Тимошенко за формиране на ново правителство на националното единство не получи подкрепа. "Докато имаме хаос вътре в страната, ще ни бъде трудно да защитим границите си“, каза Тимошенко, предлагайки на екипа на Зеленски помощта си за решаването на натрупаните проблеми.
Съдейки по резултатите от заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана, проведено в понеделник вечерта, украинските власти са убедени, че контролират ситуацията. И че ако обикновените украинци не се поддадат на паника, тогава няма да има криза. Във вторник сутринта министърът на отбраната Алексей Резников се срещна с лидерите на парламентарните фракции, за да ги убеди, че въоръжените сили на Украйна са готови да отблъснат агресията, но няма доказателства за "заплаха от руска инвазия“ в близко бъдеще. Юлия Тимошенко отбеляза: "Чухме успокоителни думи, но това не означава нищо. Страната не може да разчита на случайността. Трябва да се подготвим във всички области – как да се защитим." Партиите "Отечество" и "Европейска солидарност" настояват за увеличаване на финансирането на армията. В понеделник Петро Порошенко обяви необходимостта от организиране на закрита среща между президента Зеленски и ръководството на Върховната Рада, но управляващата партия не подкрепи тази идея.
Партията "Слуга на народа“ прилага свой собствен план за действие, който не винаги е ясен за другите фракции. Например, в началото на тази седмица правителството оттегли от Върховната Рада проект за "Основите на преходния период". Този документ описва алгоритъма на действията на украинската страна във всички райони "след деокупацията“ на неконтролираните райони на Донецка и Луганска области, както и на Крим. Руският външен министър Сергей Лавров каза по-рано, че ако този закон бъде приет в Киев, то по този начин Украйна ще се оттегли от Минските споразумения. Сега се носят слухове, че документът е изтеглен по искане на руската страна - в подготовка за насрочените за сряда разговори на съветниците на държавните глави в "Нормандския формат“. Ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрий Йермак каза в ефира на канала ICTV, че слуховете не са верни: "Ние като управляващи приемаме само исканията на украинския народ. И основното изискване на украинското общество днес е да направи всичко, за да предотврати ескалация, върху която работим..." Представители на партията "Слуга на народа" твърдят, че решението е взето поради необходимостта от сериозни уточнения и изменения в законопроекта. .
Сега Киев очаква решението на руската страна за признаване или непризнаване на ДНР/ЛНР. Външният министър Дмитрий Кулеба каза по ICTV, че внасянето на съответния законопроект в Държавната дума е "част от голяма игра за подкопаване на ситуацията. Абсолютно сигурно – 100%, ако това решение бъде взето, това ще бъде де юре оттеглянето на Русия от Минските споразумения“. Министърът на отбраната Резников, говорейки в кулоарите на Върховната Рада с журналисти, призна, че решението няма да бъде взето: "Чуха се призиви за признаване на незаконните терористични групи, които се намират на територията на временно окупираните Луганска и Донецка области преди повече от ден. Това е стара песен между другото, както и твърдения, че там няма руснаци. Нека ви напомня: 2000 щатни офицери от руските въоръжени сили присъстват постоянно в определени райони на Донецка и Луганска области. Те упражняват командването и контрола на първи и втори армейски корпус, формирани от наемници и друга измет."
Съдейки по тона на изявленията, отношението на официален Киев към ДНР и ЛНР, както и оценката за ролята на Русия в конфликта не са се променили. Оттеглянето на преходния законопроект е тактически ход. Украинската страна оформя стратегията заедно със западните партньори. Оттук и следващият призив към световната общност. Един от нейните автори, депутатът от "Отечество“ Григорий Немиря, отбеляза, че от 2014 г. насам Върховната Рада е гласувала около четири дузини подобни резолюции. И какво разбират сега в Киев: "Никой от партньорите не е готов да изпрати своите военни части в случай на по-лошо развитие на ситуацията“. Той призова украинците да бъдат готови сами да отблъснат агресията. В същото време опозицията се съмнява в способността на властите да издържат на удара.
***
Москва. Москва ще предприеме необходимите ответни мерки, ако не получи конструктивен отговор от САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в изказване в Държавната дума на страната, цитиран от “Российская газета“.
"Няма да позволим нашите проекти да бъдат замотани в безкрайни дискусии, а такава линия е ясно видима, няма да позволим нашата инициатива да бъде замотана“, каза руският външен министър.
Той също така припомни, че държавният секретар на САЩ Антони Блинкен е обещал на срещата в Женева тази седмица да даде на Русия "отговори член по член“ на нейните предложения за сигурност. В зависимост от съдържанието на този отговор Министерството на външните работи и други ведомства ще изготвят предложения за по-нататъшни стъпки за руския президент, добави Лавров.
На 17 декември 2021 г. руското външно министерство публикува руски проекти на споразумения със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност. Документът, наред с други неща, предполага отказа на НАТО да се разширява на изток, включително приемането на Украйна в него. По-рано говорителят на руското външно министерство Мария Захарова подчерта, че Москва чака писмен отговор на всяко руско предложение за гаранции за сигурност.
В същото време говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви, че САЩ не възнамеряват да правят отстъпки на Москва по въпросите на сигурността.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Володимир Зеленски: Путин може да размахва своите "Орешници", за ...
21:38 / 28.11.2024
Израел и Хизбула си размениха обвиненя в нарушение на примирието
21:21 / 28.11.2024
В Грузия започнаха протести срещу решението за спиране на прегово...
20:57 / 28.11.2024
BILD: Напредъкът на бунтовниците в Сирия е резултат от изтеглянет...
19:25 / 28.11.2024
Президентът на Северна Македония отговори на Кос за конституционн...
18:42 / 28.11.2024
Сирийските бунтовници преминаха в настъпление при Алепо
18:24 / 28.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15716) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14106) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8586) | 22% | |