Руският външен министър Сергей Лавров нарече изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за готовността му да приеме Финландия и Швеция в Алианса като безцеремонен опит за оказване на натиск върху политиката на държави, приятелски настроени към Русия, цитира думите му “Российская газета“.

"Убедени сме, че в сегашните бурни времена извънблоковият статут е най-ефективният начин държавите да гарантират своята сигурност“, каза министърът.

Лавров за пореден път подчерта, че дневният ред на преговорите между Москва и НАТО за гаранции за сигурност е формулиран много ясно и се гради около три ключови елемента: отхвърляне на разширяването на НАТО, неразполагане на ударни оръжейни системи близо до руските граници, връщане на блока към конфигурацията към момента на подписването на основополагащия Акт Русия-НАТО от 1997 г. Според външния министър един от стълбовете на инициативата на Руската федерация е изтеглянето на чужди сили, техника и въоръжение от територията на страни, които не са били членки на НАТО към посочената дата. Те включват и България и Румъния.

***

Разговорите в Женева между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Антони Блинкен продължиха само час и половина. Както каза в края им ръководителят на руското външно министерство, през следващата седмица ще бъдат предоставени писмени отговори на руските предложения за сигурност, пише руският вестник “Независимая газета“.

Защо "полезният и откровен разговор“ (както го нарече Лавров на пресконференцията си след разговорите) продължи толкова малко, външният министър обясни просто: основното вече беше казано на срещите съответно в Женева и Брюксел на 10 януари и 12. В Швейцария, да припомним, имаше руско-американски преговори на ниво заместник-министри на външните работи, а в Белгия - Съветът Русия-НАТО.

Между другото, в края на преговорите и двамата политици проведоха не съвместни, а отделни пресконференции. Ръководителите на делегации действаха по подобен начин на последната среща в Женева и на Съвета Русия-НАТО.

Както в частта от разговорите, отворена за журналисти, така и на пресконференцията си след тях Лавров подчерта, че новата среща в Женева е по инициатива на американска страна. На американците им е било необходимо да зададат уточняващи въпроси, които според руския министър "ще помогнат на американската страна да подготви писмена реакция на нашите писмени проекти на договор със САЩ и споразумение с НАТО“. Тези въпроси всъщност са били зададени на преговорите в Женева, ако се съди по думите на Лавров и Блинкен.

Интересно според изданието е, че не е сигурно, че американските отговори ще бъдат публикувани. Според Лавров това зависи от американците ще ги публикуват или не. "Днес чухме известно повторение на аргументи за свободата на избор, свободата на избор на съюзи, военни съюзи, но цитирахме редица документи, в които тази свобода на избор на съюзи е обусловена от необходимостта да се избягват каквито и да било стъпки, които ще засилят сигурността на една държава в ущърб на сигурността на други държави", каза той.

Съдейки по думите на двамата висши дипломати, преговорите между Русия и САЩ ще продължат. Освен това е възможно да се състои нова среща между Владимир Путин и Джо Байдън.

"На първо време това ще бъдат консултации на ниво външно министерство и ако този диалог е полезен и конструктивен, защо не?“, отговори Блинкен на съответния въпрос.

Що се отнася до диалога с НАТО, ако той продължи, той ще бъде откровено второстепенен, поне за Русия. Лавров например спомена "русофобското малцинство" в ЕС - балтийските държави и Полша, което, твърди той, дава тон на източната политика на ЕС. Става ясно, че поне тези страни не се разглеждат в Москва като партньори в преговорите.

Причината за недоволството на Кремъл бе дадена от "малцинството" буквално в навечерието на преговорите между Лавров и Блинкен. Съединените щати позволиха на балтийските страни да доставят съществуващите си американски оръжия на Украйна. И американците също ще въоръжат украинската армия. Блинкен също потвърди това.

Частта от пресконференциите, в която и двамата министри повториха позициите на своите страни по въпросите на Украйна и сигурността, остави усещането, че все още може да се постигне поне частичен компромис. Има обаче и достатъчно теми, по които САЩ и Русия едва ли ще се споразумеят. Например по отношение на Украйна Лавров ясно повтори, че от гледна точка на Москва кризата около тази страна трябва да разглежда от момента на "антиконституционния преврат“ от февруари 2014 г. Блинкен от своя страна също толкова ясно отбеляза, че основното за Запада е именно присъединяването на Крим към Русия и войната в Донбас. На пресконференцията, може да се каже, той продължи своето обръщение към руснаците, което каза и преди това, като посочи, че не НАТО влошава сигурността на Русия, а действията на самата Русия.

"През 2014 г. нивото на симпатия на украинците (към Русия) беше два пъти по-високо от сега. Тогава 25% от украинците подкрепяха влизането на страната в НАТО, сега 60% подкрепят това влизане. Бяхме прекарали много години преди това, убеждавайки нашите съюзници да харчат пари за отбрана. Сега те наистина харчат повече за своята защита“, каза той.

Блинкен сметна за необходимо още веднъж да предупреди, че страната му е "готова за всяко развитие на събитията“, включително за твърди действия срещу Русия – тоест за нови санкции. Но какво ще направи Русия в случай на провал на преговорите, остава неясно. Според Лавров обаче предложеното разполагане на руски въоръжени сили и инфраструктура в страните от Латинска Америка (това беше споменато по-рано от руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков) не е било обсъждано на разговорите с Блинкен. Така че заплахата конфликтът между двете страни да се развие по сценария на карибската криза все още е само хипотетична.

***

Букурещ. Румънското външно министерство отговори на искането за изтегляне на войските на НАТО от територията на страната, както и от България, което преди това беше изразено от Русия, пише руският вестник “Московский Комсомолец“.

"Външно министерство (на Румъния) отхвърля като неуместни и необосновани изявленията на руското външно министерство за съюзническото военно присъствие на източния фланг на НАТО“, се казва в изявление на румънското външно министерство.

Присъствието на НАТО в различни страни е резултат от решения, взети от лидерите на тези страни, свързано е с отбранителна реакция на все по-агресивното поведение на Русия, казаха румънски представители. Те добавиха, че приветстват изявленията на САЩ и Франция за плановете за разполагане на войски в Румъния като част от защитата на съюзниците. Румънската страна също изрази надежда, че преговорите между Русия и Запада ще доведат до деескалация на ситуацията.

По-рано руското външно министерство поиска изтеглянето на силите на НАТО от България и Румъния. Това се подразбира в едно от предложенията на Русия за гаранции за сигурност.

Както е уточнено, става дума за изтегляне на чужди сили, техника и оръжия от страни, които не са били членки на Северноатлантическия алианс през 1997 г.