В Брюксел централата на НАТО беше домакин на втората от трите срещи, планирани в рамките на преговорите за сигурност между Руската федерация и Запада. Резултатът от нея: Русия и Северноатлантическият алианс не останаха доволни от предложенията, които си направиха, но страните и не се отказаха и по-нататъшен диалог, пише руският вестник “Независимая газета“.

Срещата в Брюксел, която продължи четири часа, се проведе под формата на заседание на Съвета Русия-НАТО, формат, който не беше използван от две години и половина. Всъщност самият състав на руската делегация беше препратка към времето, когато все още се осъществяваше сътрудничеството на Москва със Северноатлантическия алианс.

Руската делегация беше оглавявана от заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, последният постоянен представител на Руската федерация в НАТО. Вторият ръководител на руската делегация е заместник-министърът на отбраната Александър Фомин, който дълги години отговаря за международното военно сътрудничество. От друга страна, освен генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, преговорите се водеха от постоянните представители на 30-те страни от този алианс. А американската делегация беше оглавена от същия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, която участва в първия етап от преговорите по руските предложения, който се проведе в Женева в понеделник.

"На Съвета НАТО-Русия днес подчертах основните принципи на международната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя собствен път“, написа тя в "Туитър“. На брифинг след разговорите Шърман каза, че съюзниците от НАТО "в пълно единство" подкрепят тази позиция. Просто казано, те решиха да не дават гаранции на Москва, че Алиансът няма да се разшири.

Столтенберг от своя страна каза, че Руската федерация все още не е приела предложения за провеждане на широки консултации по въпросите на сигурността, включително ограниченията върху ракетните оръжия. "Русия не се съгласи веднага (на консултации), но те (представителите на Руската федерация) не отказаха. Те казаха, че им трябва време, за да се върнат в НАТО с отговор “, каза той.

Сред изявленията, направени непосредствено преди разговорите в Брюксел, се откроява изявлението на заместник- държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. На своя брифинг този куратор на европейското, включително украинското, направление на политиката на Държавния департамент повтори казаното от други американски политици преди това в различни версии. Нюланд каза, че Руската федерация не може да има право да налага вето на приемането на която и да е държава в НАТО, нарече самия Алианс чисто отбранителен съюз и за пореден път сплаши Русия с "безпрецедентни санкции“ в случай на нападение на украинска територия. Но в речта й имаше нещо ново: тя каза, че САЩ се опитват да отложат пускането на "Северен поток-2“. Припомняме си, че сега той е заседнал на етапа на сертифициране. "Това, което правим сега, е да работим с германците, с Европейския съюз, за да забавим тяхното разглеждане на пускането на газопровода. Германското правителство предприе значителни стъпки към това“, каза Нюланд. Това е първото признание на служител на администрацията на американския президент Джо Байдън, че пускането на газопровода е отложено под натиска на Белия дом. Нюланд потвърди, че Германия е готова напълно да се откаже от проекта в случай на руска агресия срещу Украйна.

Заплашителното изявление на заместник-държавния секретар, която може би не съвсем заслужено има репутация на човек, способен да налага най-суровите и непопулярни решения на партньорите на САЩ, не е само мярка за психологическо влияние върху руските власти. Нюланд сигнализира на всички американски и европейски привърженици на радикалните мерки срещу Кремъл, че администрацията на Байдън, ако нещо се случи, наистина е готова да не се церемони с Русия.

Като цяло срещата в Брюксел остави същото впечатление като преговорите в Женева: опитът на Запада и Руската федерация да се споразумеят няма да даде съществени резултати. Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада, в интервю за НГ като цяло беше изключително скептичен относно възможността за сключване на каквото и да е дългосрочно споразумение за сигурността сега, след събитията в Казахстан. "Руските предложения бяха представени в средата на декември. Тогава се случи това, което се случи в Казахстан. За Кремъл това очевидно беше изненада. Правно обвързващите договори за сигурност се сключват през период на стабилност. Когато настъпят тектонски промени в тази област, стойността на такива споразумения намалява “, каза експертът.

Действително вълненията в Казахстан, които Владимир Путин определи като използване на "технологии на Майдана“, още веднъж подчертаха проблема с липсата на доверие в отношенията между Руската федерация и Съединените щати. Когато няма доверие, няма гаранция, че някое споразумение с отстъпки към Русия няма да бъде нарушено не от сегашната администрация, а от следващата администрация на Белия дом, особено ако републиканец стане следващият американски президент. Освен това има такъв пример. Изданието припомня, че Доналд Тръмп разруши споразумението за иранската ядрена програма, което беше сключено от неговия предшественик демократ Барак Обама. Между другото, един от тези, които подготвиха "ядрената сделка", беше Уенди Шърман.

***

Москва. Руската страна, в случай на провокации от САЩ, може да извършва дейности по линия на Военноморските сили, каза заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, цитиран от руския вестник “Взгляд“

Заместник-министърът в интервю за руския телевизионен канал RTVI, отговаряйки на въпроса дали се обмисля възможността за разполагане на руска военна инфраструктура във Венецуела или Куба, той каза, че не възнамерява да потвърждава или отхвърля нищо.

"В американската стилистика възможността за избор на външна и военна политика е крайъгълният камък за гарантиране на мощното влияние на тази страна в света. Зависи от действията на нашите американски колеги. Президентът на Русия (Владимир Путин) многократно се е изказвал, включително по тази тема, какви мерки биха могли да бъдат например по линията на руския флот, ако се върви изцяло в посока на провокиране на Русия и допълнително засилване на военния натиск от САЩ върху нас“, добави зам.-министърът.

Заместник-външният министър подчерта, че Москва не желае подобно развитие на събитията, поради което дипломатите на двете страни трябва да се споразумеят.

Рябков също така заяви, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО в никакъв случай не са готови да изпълнят ключовите изисквания на Русия за сигурност.

Той отбеляза, че сега в Конгреса на САЩ цари "тотална антируска истерия“ и там не се подкрепят инициативи за установяване на отношения с Москва.

***

Москва. Евентуалното въвеждане на нови санкции, включително лично срещу руския президент, което беше обявено във Вашингтон, всъщност може да се приравни с прекъсване на отношенията. Но има надежда, че това е просто "дрънкане на оръжия". Това каза прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроси на журналисти, цитиран от “Российская газета“.

"Оценяваме появата на подобни документи и изявления изключително негативно, особено на фона на поредица от преговори, макар и неуспешни“, каза Песков. Съчетаването им във вртемето с консултациите е опит за оказване на натиск върху Москва, "априори безсмислен, тъй като говорим за санкции, които всъщност и като се вземе предвид неизбежният адекватен отговор, могат да бъдат приравнени на прекъсване на отношенията “, подчерта той.

"Затова се отнасяме към това крайно негативно. Те не допринасят за търсенето на взаимно приемливи решения и формирането на конструктивна атмосфера в хода на триетапните преговори“, обобщи Песков. "Отговорът е еднозначен – негативен“, повтори той.

Говорейки за плановете за налагане на санкции на банки във връзка с проекта "Северен поток-2", прессекретарят на президента отбеляза, че Москва все още няма да отговори. "Все още искаме да се надяваме на победата на поне някакъв здрав разум и че това са само изявления," предизвикващи шум за оказване на натиск", - обясни той.

"Северен поток“ е комерсиален проект и свързването му с въпросите на сигурността в Европа е абсурдно“, подчерта Песков. Това показва какво стои зад това - опити за натиск върху Русия, нелоялна икономическа конкуренция и т.н., добави той. "И това още веднъж подчертава нашата коректност, когато говорим за нашите притеснения и че няма къде да продължим и е време да бъдат взети редвид притесненията ни“, каза прессекретарят на президента.

На въпрос дали ще има огледална реакция срещу президента на САЩ, ако Вашингтон приеме тези санкции, Песков каза, че налагането на санкции срещу държавния глава Русия "е възмутителна мярка, която е сравнима с прекъсване на отношенията". "Русия винаги е готова и ще направи това, което е в най-добрия интерес на страната ни“, заключи той.