Срещата на върха на ЕС беше открита в четвъртък. Няма съмнение, че на тази среща, последната през 2021 г., руско-украинските теми ще бъдат обсъдени като цяло по същия начин, както и на предишните. Участниците на срещата ще изразят обща подкрепа за Украйна, ще й дадат пари, но не и обещание за ранно присъединяване към ЕС. Разбира се, няма да има и намек за евентуално приемане на някакви правно обвързващи документи, ускоряващи украинската европейска интеграция. Без обсъждане лидерите на ЕС ще удължат антикремълските санкции, но приемането на нови – ефективни и сериозни – за които медиите от известно време тръбят, няма да се обсъжда, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса.

Този път ситуацията може да е коренно различна от предишните срещи на върха, защото обсъждането на руско-украинския дневен ред ще разкрие противоречия между "двете Европи“ . Първата е "стара“ Европа, обвързана с Кремъл от общи икономически и политически интереси, но нямаща общи ценности с днешна Русия, деликатно казано. Втората е "нова“ Европа - балтийските страни, Полша, а сега, след смяната на правителството и напускането на Андрей Бабиш, който подкрепяше Москва, вероятно и Чехия. Там нямат достатъчно общи интереси с Кремъл, а с общите ценности, въпреки целия евроскептицизъм на полските власти и жаждата им за авторитарни методи, нещата също не са много добре. Москва отдавна се опитва да изгради отношенията си с ЕС така, че бившите братя от социалистическия лагер с техните комплекси, амбиции и неразрешимост, ако е възможно, да бъдат извадени от скобите.

И така разговорът между Владимир Путин и Джо Байдън, който се проведе миналата седмица, както изглежда сега, отваря страница в отношенията между Руската федерация и Европейския съюз, в която няма абсолютно никакво място за "нова“ Европа. Не ЕС и НАТО като цяло ще обсъждат бъдещата архитектура на сигурността с Русия, а четири или пет държави, които съставляват тези организации – Германия, Франция, Италия, Великобритания. И САЩ, разбира се.

Сега американската дипломация ще бъде заета, освен всичко друго, да обяснява на източноевропейските си съюзници защо всичко това не е победа за Кремъл, а само изпълнение на условие за диалог с него. В бъдеще, ако диалогът не върви по начина, по който Кремъл би искал, обяснения няма да са необходими - така или иначе всичко ще бъде ясно.

Още през 2009 г. Русия предложи на ЕС всеобхватен договор за европейска сигурност. Това е много любопитен и в същото време и витиеват документ. Целта му е да се увери, че действията на подписалите го страни, които една от тях смята за заплашителни за себе си, попадат под ограниченията. Всъщност всичко - от разполагането на ракети и танкове до някаква университетска лекция за ползите от демокрацията, дадена от американски служител. Ако Западът се съгласи да приеме този договор, преговорите по него с Русия щяха да се проточат с много години. От което в общи линии имаше нужда Кремъл. Докато текат преговорите, НАТО няма да се разширява. И те можеха да продължат наистина дълго време. Путин, за разлика от напускащите и идващите западни лидери, може да си позволи дългосрочни комбинации.

Тогава, преди 12 години, не беше особено прикрито, че споразумението беше предложено с чисто утилитарна цел. Юлия Тимошенко и Виктор Янукович се бориха за президентството на Украйна. Ако Тимошенко победи, въпросът за присъединяването на страната към ЕС и НАТО можеше да остане поне в светлината на прожекторите. Тогава щеше да е необходим начин за затваряне на този въпрос. Победата на Янукович на президентските избори успешно "погреба“ идеята за договор. Сега е възможно именно на базата на предишния документ Москва да предложи на Запада да преговаря.

Вярно е, че сега ситуацията се промени, в смисъл, че Западът също е готов да играе в дългосрочен план. През 2009 г. нямаше конфликт между САЩ и Китай. Сега има такъв и всичко останало преди него избледнява на заден план, поне за Вашингтон. Те се съгласяват да изключат Русия от скобите, стига тя да не пречи на основния геополитически фронт. Това не означава, че Вашингтон и европейските столици изведнъж са решили да забравят веднъж завинаги за идеята за разширяване на ЕС и НАТО, подкрепа на гражданското общество и други неща, които дразнят Кремъл. Настъпва пауза. Кремъл, разбира се, ще се погрижи тя да продължи по-дълго. Но дали ще се получи - времето ще покаже.

***

Москва/Вашингтон. Националната администрация на архивите на САЩ публикува нов набор от документи за разследването на убийството на 35-ия президент на САЩ Джон Фицджералд Кенеди (JFK). Става ясно, че сред хилядите разсекретени документи на ЦРУ, ФБР и Държавния департамент, публикувани в публичното пространство, отново нямаше сензации или нови отговори на основния въпрос: кой всъщност стои зад разстрела на JFK в Далас на 22 ноември 1963г. Но историци и изследователи се добраха до любопитни материали за формите и методите на работа на американските специални служби срещу социалистическите страни в разгара на Студената война, пише руският вестник “Российская газета“.

Сред тях са част от телеграмите и докладите на ЦРУ, публикувани в публичното пространство, в полезрението на които американецът Лий Харви Осуалд - извършителят на убийството на Кенеди - попада повече от месец преди престъплението. От шпионски документи следва, че станцията на ЦРУ в мексиканската столица е записвала всички обаждания и посещения на Осуалд в съветското и кубинското посолство в тази страна. Това стана възможно, тъй като дипломатическите мисии на СССР и Куба в Мексико Сити бяха "под наблюдение“ – по телефонните линии са били монтирани подслушващи устройства, по периметъра на посолствата са били поставени скрити камери, а американска група за наблюдение е дежуряла наблизо.

Всички прихванати съобщения са били незабавно дешифрирани и изпратени във Вашингтон, а посетителите в дипломатическите мисии на социалистическите страни са били внимателно наблюдавани и са се опитвали да ги идентифицират. От обнародваните телеграми на ЦРУ следва, че Осуалд, който е влезал в Мексико с кола в края на септември 1963 г., няколко дни натрапчиво е звънял на съветското посолство в тази страна и "на развален руски“ е питал дали ще му бъде издадена входна виза за отново СССР (както е известно, преди това американецът е успял да емигрира в Съветския съюз, да живее около две години в съветската реалност и напълно разочарован от нея да се върне обратно в Съединените щати).

Но всъщност Осуалд просто е бил отпратен, като му е заявено, че консулството на СССР във Вашингтон се занимава с неговите документи и той трябва да направи справки там. Осуалд също е започнал да тормози кубинското посолство в Мексико с молба да му издаде кубинска транзитна виза. Но кубинците решават първо да направят справка и установяват, че този американец едва ли някога отново ще бъде приет в СССР. След като е бил отхвърлен от тези дипломатически мисии, бъдещият убиец на Кенеди се завръща в Съединените щати в началото на октомври, където два месеца по-късно произведе смъртоносни изстрели по JFK.

В края на краищата публикуваните от Националния архив на САЩ документи не съдържат никаква информация, очаквана от много привърженици на конспиративните теории за връзката на СССР с това престъпление. Напротив, един доклад предполага, че в ЦРУ са разглеждали като "чудак" човека, който се е обадил в посолството на САЩ в Австралия и е разказал за заговора на "страните от Желязната завеса" за убийството на американския президент. Други се занимават с рутинни заявки за получаване на данни за местонахождението на руската съпруга на Осуалд и други маловажни подробности.

Друго нещо е изненадващо: с всички огромни технически възможности на ЦРУ, което много преди трагичните събития в Далас е обърнало внимание на Осуалд, записало е всичките му контакти в Мексико и е информирало ФБР за това, американските специални служби не са направили нищо, за да предотвратят убийството на Кенеди. Но защо? Този въпрос все още остава основната тайна, върху която по някаква причина американските власти не успяват да хвърлят светлина всеки път. Въпреки факта, че през 1992 г. Конгресът прие "Сборник от материали за убийството на Джон Ф. Кенеди“. Оттогава повече от 250 000 документа, свързани с разследването на престъплението, са били отворени за обществеността, но около 10 процента от всички материали и до днес остават класифицирани като "строго секретни“.

Секретността върху тези документи трябваше да бъде премахната през 2017 г., но тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп отказа да го направи по "съображения за национална сигурност“. Неговият наследник Джо Байдън направи същото през октомври 2021 г., като отново измести графика за разсекретяване. "Забавянето е необходимо, за да се предпази от щети по отбраната, разузнавателните операции или външнополитическите отношения, които са толкова тежки, че надделяват над обществения интерес незабавното им оповестяване“, обясни Байдън. Както отбелязва Националното обществено радио (NPR) в това отношение, "не е ясно какви съображения за национална сигурност или други причини може да продължат да съществуват почти шест десетилетия след убийството на Кенеди."

***

Москва. Спот цената на газа в Европа в четвъртък, 16 декември, достигна най-високите си стойности от 6 октомври, според данни на лондонската борса ICE Futures, пише руският вестник “Ведомости“.

Цената на фючърсен договор за газ за доставка през януари в холандския хъб TTF към 19:05 московско време (18:05 българско време) беше 1705 долара за 1000 кубически метра. До 19:15 московско време котировките паднаха до 53 за хиляда кубически метра. На 15 декември цените на газа в Европа се покачиха до 1550 долара за 1000 кубически метра. м.

През втората половина на пролетта започна осезаемо покачване на цените на газа в Европа. На 6 октомври фючърсният пазар постави исторически рекорд - почти 2000 долара за хиляда кубически метра - на фона на ниската запълненост на европейските подземни хранилища преди отоплителния сезон и голямото търсене на втечнен природен газ в Азия. На 13 декември цените на газа се покачиха до 1380 долара за 1000 кубически метра, което показва рекорден ръст от 5 октомври, след като германското външно министерство обяви, че няма основания за пускане на руския газопровод "Северен поток-2“ в близко бъдеще поради несъответствието му с изискванията на европейското законодателство.