Русия е добре подготвена от икономическа гледна точка, поне ако изпитанията не са много дълги. Руската икономика има висока степен на самодостатъчност, публичният дълг е малък, а резервите се попълват от покачващите се цени на петрола, газа и металите, пише шведския вестник Svenska Dagbladet.

Инфлацията обаче е нейната ахилесова пета и може да се задълбочи много бързо поради строгите санкции, ако конфликтът с Украйна и Запада ескалира.

"Русия е бензиностанция, маскирана като държава“, каза сенаторът републиканец Джон Маккейн в интервю за CNN през 2016 г.

Да се каже това, разбира се, беше грубо опростяване на нещата от страна на покойния американски политик. Но има известна истина в това твърдение. По същество бизнес моделът на Владимир Путин се основава на износа на петрол, газ, метали и други суровини, съчетан с толкова самодостатъчност, колкото да може да осигури необходимото производство на храни.

От геополитическа гледна точка тази стратегия в момента не изглежда като някакво ограничение, по-скоро обратното. Цените на газа, четири пъти над нормалните и най-скъпият петрол от 2014 г. насам, пълнят хазната и помагат да се опази държавният дълг на Русия от около 15 процента от БВП от нарастване.

Огромните приходи от петрол и газ също добавят както към държавните инвестиционни фондове, така и към валутните резерви на централната банка, които сега са близо до най-високата стойност за всички времена от над 630 милиарда долара.

"По този начин Русия е напълно способна да издържи дори много строги санкции за известно време“, казва Пер Хамарлунд, главен стратег за нововъзникващи пазари в голямата шведска банка SEB.

"Русия се справя сравнително добре със своята зависимост от суровини в сравнение с много други зависими от суровини страни“, добавя той.

Същата оценка дава и Наталия Лаврова, главен икономист във финансовата група BCS в Москва.

"Русия е по-добре подготвена за санкции, отколкото през 2014 г.“, каза тя пред агенция Bloomberg.

"Общественият сектор е готов и финансовата възглавница е голяма“, добавя тя.

Но само въз основа на това да се каже, че руският бизнес модел работи наистина добре, би било твърде смело, каза Хамарлунд. Той смята този модел за твърде протекционистки.

"Като намалявате зависимостта си от външния свят, Вие също така значително намалявате потенциала си за растеж. По-трудно Ви е да внасяте високотехнологично оборудване, по-трудно Ви е да внасяте знания, за да увеличите производителността, получавате по-малко инвестиции от чужбина", обяснява той .

Такава политика кара потенциалния растеж на руската икономика да спре на 1,5-2,5 процента годишно, докато в други страни със същото ниво на доходи той е 5-10 процента, според Хамарлунд.

"Перспективите за бъдещето са много мрачни“, казва той.

Русия, в допълнение към преместването на войски до границата с Украйна и големи военни учения със съседна Беларус, в съчетание с непреодолими искания за гаранции за сигурност от страна на НАТО и Съединените щати, наскоро също намали доставките на природен газ за Европа. "Говорим за политически натиск“, казва по-специално ръководителят на енергийния орган на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Фатих Бирол

В същото време, поради факта, че Западът активно консумира бензин и е силно зависим от руския нефт и газ, за него е трудно да наложи мащабни санкции срещу Русия.

"Това дава на Русия известна защита. Западът е принуден да действа внимателно“, казва Хамарлунд.

"Но е ясно, че и двете страни зависят една от друга. Ако Русия спре да изнася енергия за Европа, това ще удари много силно Европа, но руската икономика също ще пострада невероятно", добавя той.

Повече от 80 процента от износа на руски газ е отишъл в Европа миналата година, според Института за международна икономика "Питърсън“ във Вашингтон. Този обем газ от своя страна покрива 35-40 процента от цялото потребление на газ в Европа.

Ключовият играч за Русия в геополитическата борба със Запада е Китай, който благодарение на новия руски газопровод "Силата на Сибир“ успя значително да увеличи вноса на газ от Русия от 2019 г., а в момента се водят и преговори за изграждане на още един газопровод между двете страните.

На среща с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин в петък Путин даде да се разбере, че Русия, която вече е третият по големина доставчик на газ за Китай, може да предложи дори повече – още десет милиарда кубически метра руски газ годишно, над тези 16,5 милиарда, които Китай внася в момента.

Хамарлунд смята, че Китай, който има много търкания със Запада на геополитическо ниво по различни въпроси, включително статута на Тайван, е готов да подкрепи Русия в случай на санкции, както направи Пекин по-рано, когато Западът бойкотира Иран.

"Убеден съм, че ако срещу Русия бъдат наложени санкции, които засягат вноса на нейните енергийни ресурси в Европа, Китай постепенно ще се превърне в основен пазар за руския износ“, казва той.

Но е необходимо много време, за да се пренасочи целият мощен поток от руски газ от Европа към Китай, подчертава той в същото време.

***

Париж. В навечерието на заминаването си за Москва Еманюел Макрон потвърди, че "интензивността на диалога, който имахме с Русия" може да предотврати атака срещу Украйна. Бихме искали да сме сигурни като френския президент. Никой не може да знае какво иска Владимир Путин, който все още може да не е решил какво ще прави, пише френското издание Le Monde в материал, представен без редакторска намеса.

Понякога се казва, че руският президент "играе шах“. Но близо до Европа се играе покер. И в тази игра е фундаментално важно предварително да се предотврати силов удар срещу Украйна.

Украйна: за Запада - обект на интерес, за Русия - най-важният въпрос

Пред това сдържане стоят две трудности. Първата е това, което се нарича "асиметрия на задачите". За Москва съдбата на Украйна по своята същност е критичен въпрос, който засяга бъдещето на руската власт и наследството, което Путин ще остави след себе си. За Запада Украйна е важен въпрос за европейската сигурност, но не е въпрос на живот и смърт, какъвто е за Русия.

Второ, Владимир Путин вярва, че, както казват шахматистите, е в силна позиция. Неговата армия е по-ефективна и по-добре обучена от преди десет години. Той осигури контрол над Беларус, което е от голямо значение за военното обкръжаване на Украйна. И той възстанови валутните си резерви, което му позволява да посрещне вероятните нови санкции, отново в силна позиция - но вече и в икономиката. Същевременно, той вижда западните страни в слаба позиция: САЩ се интересуват главно от Азия, а Европа, особено през зимата, е много зависима от руския газ. Да, и предишните санкции, наложени след анексирането на Крим, за съжаление за европейците, се оказаха доста поносими за Москва, те не хвърлиха Русия в бедност.

Логично е да заплашим Русия

Затова беше логично да се заплаши Русия с налагането на "сериозни“ санкции, както Франция предложи още в средата на ноември. Западните съюзници и партньори отдавна са свикнали да говорят с Русия на този език. Но има един проблем, който е добре познат на стратезите от началото на Студената война. Тогава на агресора наистина беше обещан не само икономически, но и "масиран ядрен отговор“. Но все пак, от днешна гледна точка, подобен подход изглежда не вдъхва увереност за постигане на желания ефект. Би ли повярвала Русия в такъв брутален и омразен удар от наша страна в случай само ограничена атака от нейна страна (срещу Украйна)? Президентът Байдън неловко призна публично на 19 януари, че ако Москва направи "незначителна инвазия“, съюзниците ще бъдат принудени да спорят какво да правят или не. Вярно е, неговият държавен секретар се отдръпна и поясни, че преминаването на границата от поне една руска част ще се счита за нахлуване...

И ако Путин постепенно увеличи натиска?

Но какво ще стане, ако стратегията на Путин се ръководи от добре познатата метафора за жабата в бульона? Ако една жаба се постави в хладна вода, която след това бавно се доведе до кипене, тя няма да усети опасността и спокойно се оставя да заври, но ако жаба бъде хвърлена във вряща вода, тя ще скочи. Например Путин може първо да предприеме кибератаки и след това да въведе неуниформени милиции в Украйна. И след това постепенно, сякаш повишавайки температурата в тенджерата, малко по малко ги допълни с редовни части.

Типичен проблем е как да бъдат дефинирани западните "червени линии". Това изисква деликатна комбинация от твърдост, яснота и секретност - способността да бъде държан врага в неведение относно детайлите на планирания отговор. Става дума за това да не се даде възможност на противника да "изчисли своя риск“, както и да се запази свободата на действие. Това е особено необходимо в настоящата конфронтация (с Русия), когато става въпрос за намиране на консенсус между европейците и други съюзници. Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан отбеляза в интервю за Journal de Dimanche, имайки предвид новото посегателство върху териториалната цялост и суверенитета на Украйна: "За да бъде ефективен принципът на широкомащабните санкции, трябва да има неяснота Подробно описание на мерките би подкопало общата воля на съюзниците за ефективни действия."

Вече e невъзможно ядрено отмъщение. С какво да бъде заменено?

Именно поради тези причини доктрините за "масовото ядрено отмъщение“ в най-простите си форми бяха бързо изоставени още през 60-те години на миналия век. Това, което е необходимо днес, е някаква форма на "гъвкав отговор“.

Както е формулирано от НАТО през 1968 г., този тип доктрина се състои не в продължителна, постепенна, така наречената линейна ескалация, а по-скоро създава набор от възможности за реакция. Целта е да може да се отговори на всяко действие на противника с подходяща реакция, в зависимост от обстоятелствата.

Използван разумно, опитът от Студената война може да помогне за прецизиране на стратегията на Запада и да накара Кремъл да осъзнае, че цената на възможната агресия ще бъде по-висока от ползите, които се надява да извлече от нея. Опитът от Студената война също ще помогне да бъде възпрян руския отговор на действията на западните съюзници. Този отговор може да е икономически и Западът вече се готви за това, в частност, като противодейства на възможността от прекъсвания на доставките на газ за Европа. Но, за съжаление, Русия все още има способността да реагира военно – например може да разположи ядрени оръжия в Беларус.

Подобна стратегия би имала ефект, ако адаптираме разсъжденията си към съвременните стратегически реалности. Ескалацията на конфликта в Украйна вероятно ще бъде "нелинейна". Руските ядрени заплахи могат да бъдат предшествани от слаба кибератака. И в момента, когато се подготвя за атака на руски десантни парашутисти, противникът може да използва така наречените "малки зелени човечета“. Така наричат руските милиции, използвани за организиране на политически действия, насочени към дестабилизиране на западните съюзници. Следователно е необходимо да Западът да се подготви за сложни сценарии. Правителствата на НАТО и неговите съюзници също трябва да се подготвят, като "проиграват“ тези сценарии, за да готови по-добре за реални действия, ако е необходимо. И преди всичко нека Кремъл знае, че ще бъдат готови за неговата атака.

***

Лондон. Симптомите на умора и замайване може да са ранни признаци на инфекция с версията BA.2 на щама на коронавируса "Омикрон“, пише британският вестник Daily Mirror, позовавайки се на Националната здравна система (НЗС) на Великобритания.

"Те (тези симптоми) могат да идват и да си отиват през целия ден. Ако се (появяват) постоянно <...>, трябва да информирате Вашия лекар“, се казва в изявление на организацията.

Според изданието, позовавайки се на председателя на Южноафриканската медицинска асоциация д-р Анджелика Кутзи, сред симптомите на инфекция с новия подвариант на щама "Омикрон“ е и мускулната болка.

Според проучване на датски учени, подвариантът на "Омикрон“ BA.2 е по-заразен и също така е по-вероятно да зарази ваксинираните срещу коронавирус.