Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")
©
Путин също не е в най-удобното положение. Той не предприема решителни стъпки, тъй като резултатът от пълномащабна конфронтация със Запада е невъзможно да се предвиди, както и колко ще струва на Русия. Западът също избягва открити сблъсъци. Има поне две причини за това. Първо, сега Москва, очевидно, има както числено (по посока на възможни военни операции), така и качествено предимство, поне в някои видове оръжия. Например има хиперзвукови ракети, с каквито Западът изобщо не разполага. Освен това Китай чака само западните страни да затънат в конфликт в отдалечен от него район.
Ако САЩ са заети с войната с Русия, всеки, който има зъб на американците или техните съюзници, ще има възможност да си реши проблемите. Такава възможност, която използва Майкъл Корлеоне от безсмъртния роман на Марио Пузо "Кръстникът". В решителния ден той заявява: "Тази вечер искам да платя всички сметки. Не казвай, Карло, че си невинен."
Ясно е, че Китай, Иран, Северна Корея и няколко други страни биха решили да "платят сметките си", като по този начин ще разрушат сегашния и без това крехък баланс. И Русия, и Западът разбират това и разчитат на някакво споразумение, докато хибридните действия, на които сме свидетели, служат само за оценка на реалния баланс на силите. Путин смята, че той се е променил в негова полза и това трябва да се вземе предвид на масата за преговори.
Тук обаче няма нищо ново, защото дори полският крал Ян III Собиески е казал навремето: "Мирът и договорът ще бъдат силни, когато страните първо премерят силата си“. Създава се впечатлението, че Западът, поне Обединеното кралство и САЩ, биха искали да изпробват силата на Русия, използвайки за това Украйна и вероятно Полша. Те изпращат оръжие на украинците, но намаляват собственото си присъствие, дори напускат дипломатическите си мисии.
Особено показателно, следвайки вековна традиция, е Обединеното кралство. Отначало, още през ноември, то започна с войнствени жестове. Появи се информация, че 600 британски специални части са готови да летят за Украйна, а министърът на външните работи на Обединеното кралство (засега) Лиз Тръс във военна униформа се качи на танк в британската военна база в Естония.
Тази проява на решимост, в съответствие с британската стратегия от 19-ти век за "изпреварване на кривата“, не впечатли Путин. В началото на декември, когато наистина миришеше на война, англосаксонците обявиха, че няма да изпращат войски в Украйна. Това обаче не означава, че са спрели да търсят доброволци. Очите им отново паднаха върху Полша и гореспоменатият министър на танка, г-жа Тръс, обяви, че Обединеното кралство обмисля тристранен съюз с участието на Киев и Варшава.
Малко са хората в Полша, които не знаят какви плачевни последици се стовариха върху страната след сключването на съюз с Великобритания през 1939 г. Разчитайки на него, Варшава влезе във войната. В началото британците не оказаха никаква помощ, а по-късно стана само по-зле. През 1943 г. те се съгласиха с загубата на почти половината от полската територия и в допълнение към това на конференцията в Потсдам се опитаха да сведат до минимум компенсациите за поляците.
С такъв съюзник не са необходими врагове. Всеки, който общува с подобни съюзници, си вреди. Слабостта на британската армия, която разполага само с 227 танка (данни от "Военния баланс" за 2021 г.), обаче не позволява на Лондон да се изправи срещу Русия. Още през декември британският министър на отбраната Бен Уолъс призна: "Изключително малко вероятно е някой да изпрати войски, за да предизвика Русия. Не заблуждавайте хората, че ние ще го направим."
Вижда се, че Великобритания отново няма нито желание, нито възможност да се включи в екшъна, но тя, както обикновено, се старае някой друг да измъкне кестените от огъня вместо нея. Всички надмина обаче заместник-министърът на отбраната Джеймс Хипи, който сравни на страниците на изданието The Sun текущата ситуация с 1939 г. и каза, че се гордее с действията на Великобритания. "Да бъдеш британец означава да си готов да помагаш и защитаваш онези, които не могат да се защитят. Ето защо ние се притекохме на помощ на Полша през 1939 г.", пише той.
Както виждаме, британците не губят положителното си отношение и очевидно смятат поляците за последните глупаци, тъй като отново предлагат такъв "съюз". През 1939 г. обаче не за първи път Полша сгреши, разчитайки на Великобритания. Преди това, след Реформацията, Лондон най-често действаше като враг на страната защото беше католическа. Британците подкрепиха Швеция по време на нахлуването на шведите или, като изпратиха военна мисия при гетмана Хмелницки и се опитаха да подтикнат запорожките казаци да унищожат Реч Посполита (старата полска държава-бел.ред.).
През периода на Четиригодишния Сейм беше решено да се реформира държавата и да се защити нейната цялост на базата на съюз с Прусия. Тя от своя страна беше свързана от съюз с Англия. Привърженик на такъв съюз и противник на сближаването с Русия, влиятелен свещеник и учен, и в същото време радикален общественик, якобинът Хуго Колонтай увери в трудовете си, че няма причина поляците да се страхуват от разделянето на страната, защото Англия, "древният гарант на нашата цялост" няма да го позволи. С такъв "гарант" четири години по-късно нищо не остана от Реч Посполита. Има ли наистина политици в Полша, които сега са готови да стъпят на същото гребло?
С течение на времето се оказа, че предложението за създаване на съюз, състоящ се от Великобритания, Полша и Украйна, произлиза от украинския външен министър Дмитро Кулеба (той се похвали с това във "Фейсбук“). Именно в кабинета му виси карта, на която част от полските територии са отбелязани като украински. Кулеба наскоро го демонстрира пред Блинкен. По този особен начин той иска да насърчи Полша да сключи съюз! В споменатия по-горе статус министърът пише за появата му като уредена работа.
Идеята предизвика значителен интерес. Например, известният руски политик и коментатор Сергей Станкевич нарече инициативата "новата Антанта“ и направи паралели със ситуацията в навечерието на Първата световна война. Както виждаме, руснаците все още имат комплекс от Великобритания, с която Русия активно се състезава още през 19 век, водейки "Голямата игра“
.
Междувременно в украинските и руските медии новият съюз доста често се нарича УПА или УПА 2.0 (УПА е украинска националистическа военна групировка, действала в периода около Втората световна война-бел.ред.) от първите букви от имената на членовете му (Украйна-Полша-Англия). Съкращението вече се появи не само в мемове, но и в сериозни публикации. Имаше го на сайта на Радио Свобода*, което се финансира от американските власти. Вече е премахнато, очевидно някой е разбрал, че ако обозначението се вкорени, проектът едва ли ще предизвика разположението на поляците.
Разбира се, в Полша може да има привърженици на такъв съюз. Ромуалд Шеремиев вече се присъедини към техните редици и дори каза, че тези три държави ще бъдат достатъчен противовес за сдържане на Русия и никой друг, например Турция, не трябва да участва. Може би той вярва, че не си струва Полша да споделя славата на победителите в Москва с твърде много участници. Трябва да се обърне внимание и на още една подробност: виждаме, че Обединеното кралство е навлязло в територията, която след избора на Байдън, САЩ в известен смисъл предадоха под управлението на Германия.
За това трябва да се помисли. Какво става? Дали Германия е станала толкова слаба, че Джонсън е избрал да игнорира намеренията на Германия за влияние в Източна и Централна Европа? Това е напълно възможно, нещо подобно видяхме през 2014 г. в Украйна, когато Виктория Нюланд наруши спокойствието с прословутото си "Fuck the EU“. Сега Джонсън сякаш казва: "По дяволите Германия“. Всички виждат, че Германия е слаба и пасивна. Просто дойдоха времената, когато военният потенциал става все по-важен, а германците го нямат. Почти винаги идва момент в международната политика, когато трябва да се използва сила. Това е, както са казвали в древни времена, "последният аргумент на царете“.
***
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон ще предложи на руския президент Владимир Путин мирен план, включващ жестове на Запада към Москва, когато посети Кремъл днес с мисия за облекчаване на напрежението около Украйна, пише британският вестник The Times.
Френският лидер очерта идеите си за "нов ред за сигурност в Европа“, докато Съединените щати засилиха предупрежденията си за предстояща инвазия, заявявайки, че може да бъдат убити до 50 000 цивилни и че правителството в Киев ще падне в рамките на 48 часа.
Опитите на Макрон да посредничи за намиране на дипломатическо решение тревожат САЩ, Великобритания и други по-твърдо настроени срещу Русия страни от НАТО, но са в унисон с мисленето на Германия, чийто канцлер Олаф Шолц е във Вашингтон и ще се опита да обясни позицията на страната си спрямо Украйна, ситуацията около газопровода "Северен поток-2" и отказа за предоставяне на смъртоносни оръжия на Киев.
Излагайки надеждите си за "деескалиране“ на спора, Макрон се дистанцира от мнението на САЩ, че натрупването на войски е прелюдия за инвазия. "Геополитическата цел на Русия днес очевидно не е Украйна, а да се изяснят правилата за съвместно съжителство с НАТО и Европейския съюз“, каза той пред Le Journal du Dimanche. "Неотложно е да се премине към нов ред, от който нашата Европа се нуждае дълбоко и който се основава на основния принцип на суверенното равенство между държавите“, каза той.
Макрон каза, че Европа и НАТО могат да гарантират суверенитета на бившите си членове на съветския блок, като същевременно дават на Москва уверения, че опасенията за сигурността й са били взети предвид.
"Трябва да защитим нашите европейски братя, като предложим нов баланс, който може да запази техния суверенитет и мир. В същото време това трябва да се прави, като се уважава Русия и се разбират нейните искания“, каза той. Сега отговорността на Европа е да "изгради историческо решение“, добави той. "Вярвам, че президентът Путин е на разположение за това.
Русия има право да се стреми да договорни гаранции за сигурност, каза той. "Сигурността и суверенитетът на Украйна или на която и да е друга европейска държава не могат да бъдат обект на компромис, но също така е легитимно Русия да постави въпроса за собствената си сигурност.
Той визира руските искания НАТО да се ангажира никога да не приеме Украйна за член, както и да признае, че руските интереси трябва да бъдат фактор в споразуменията за сигурност на страните от бившия Варшавски договор, които сега са западни съюзници. НАТО отхвърли исканията като недопустими.
Западните правителства отбелязват, че разговорите на Макрон за нов ред за сигурност са близки до езика, използван от Кремъл в исканията му за пълно нулиране на европейската система за сигурност.
В навечерието на пътуването си до Москва френският лидер разговаря по телефона с президента на САЩ Джо Байдън в опит да координира дипломатическия натиск на Запада. Ентусиазмът на Макрон не се споделя от Съединените щати, източноевропейците или консерваторите в Германия, които вчера обвиниха канцлера социалдемократ в слабост пред руската агресия. "Изумен съм колко зле се справя това правителство“, каза 66-годишният Фридрих Мерц, лидер на Християндемократическата опозиция, пред вестник Bild am Sonntag.
***
Будапеща. Тъй като е съвсем нормално "приятелите да имат различни виждания по определени въпроси“, Унгария е готова да си сътрудничи с Германия и през следващите три десетилетия, написа Петер Сиярто, министър на външните работи и търговията на Унгария, във "Фейсбук“, отбелязвайки 30-ата годишнина от договора за приятелство между двете страни. Думите му са цитирани от унгарското англоезично издание Hungary Today.
В писмо, адресирано до германския му колега Аналена Бербок, министърът отбеляза, че премиерът Йожеф Антал и федералният канцлер Хелмут Кол са подписали договора преди 30 години, на 6 февруари.
Позовавайки се на "уникалнитe исторически отношения между двете нации“, Сиярто каза, че единствената паметна плоча, поставена на стената на Райхстага, отбелязва, че Унгария е съборила първата тухла от Берлинската стена, която раздели милиони германски семейства и Европа като цяло.
Развитието на германо-унгарските отношения е поредната история на успеха през последните тридесет години, продължи той.
Министърът заяви, че унгарците и германците трябва да продължат съвместната си мисия, тъй като Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства. Според него има по-належаща от всякога нужда от силен Европейски съюз, каза той.
"Изминахме дълъг и успешен път от отварянето на границите през 1989 г. Нашите възгледи за това как да продължим не винаги съвпадат, но това изобщо не е проблем, тъй като ние сме суверенни нации и Европейският съюз е специален и уникален съюз на суверенни държави“, пише Сиярто.
"Има някои основни проблеми, при които партньорите трябва да се запознаят и да уважават позицията си един на друг и да гарантират съвместното съществуване на различни модели, вместо да се стремят да се победят един друг“, каза Сиярто, имайки предвид миграцията и семейните ценности.
"Унгария не иска да поставя под въпрос правото на която и да е страна да определя своите социални правила и да определя начините за гарантиране на нейните възможности за самосъхранение. Освен това, страната зачита разпоредбите на другите страни, отнасящи се до образованието на децата, подхода към живота и други основни въпроси,“ каза той.
"Ние обаче настояваме, че в тези области не трябва да има опити, дори чрез институциите на ЕС, да се налагат нечии национални регулации на други страни“, каза Сиярто. "Мирното съвместно съществуване на различни социални модели и поддържането на свързаните с това дебати под контрол са от решаващо значение за сближаването на Съюза.“