Ако украинците не се оттеглят от политиката си срещу малцинствата, това много ще ограничи способността на унгарското правителство да предоставя каквато и да е подкрепа, дори в този конфликт, заяви първият дипломат на Будапеща Петер Сиярто в интервю за проправителствения вестник Magyar Nemzet в сряда (26 януари), предава Euractiv.

Будапеща и Киев са в спор за правата на малцинствата, откакто украинският парламент прие през 2017 г. закона "За осигуряване функционирането на украинския език като държавен език“, който според Будапеща потъпква правата на закарпатското етническо малцинство се учи на унгарски.

Броят на етническите унгарци в Украйна, повечето от които живеят в Закарпатската област, се оценява на 140 000 души.

На свой ред Унгария продължи да блокира сътрудничеството на Украйна с НАТО и провеждането на преговорите на Комисията Украйна-НАТО.

Министърът на външните работи Сиярто каза, че "каквито и жестове да сме правили досега, не сме получили почти никакви положителни отзиви в замяна“.

Изброявайки няколко случая на подкрепа на Унгария за Украйна през последните години, Сиярто обвини Украйна, че продължава да лишава от права унгарското етническо малцинство.

"Също така в контекста на ситуацията със сигурността в Източна Европа, казах откровено на нашите колеги от ЕС и НАТО, че ако украинците не отстъпят от тази политика, това много ще ограничи способността на унгарското правителство да предоставя каквато и да е подкрепа на Украйна, дори и в този конфликт“, подчерта първият дипломат на Будапеща.

Попитан по-рано дали има причина за безпокойство относно ескалиращата ситуация със сигурността между Запада и Русия, Сиярто каза, че Унгария не иска да види "завръщане към Студената война и нейната психоза“.

"Виждаме словесната война между Изтока и Запада, виждаме ги да се заплашват един друг и сме загрижени за това. В интерес на нашата национална сигурност е Съединените щати и Русия да говорят помежду си, да се консултират помежду си, защото няма алтернатива на диалога“, каза той.

По-късно Сиярто каза, че външната политика трябва да се води въз основа на националните интереси. По думите му, унгарският интерес очевидно е да поддържа прагматични, нормални отношения с Русия, основани на взаимно уважение..

***

Париж. През декември миналата година украинската криза взе нов обрат и оттогава се наблюдава обезпокоителна разлика във възприятието й от западните страни, пише Le Figaro: докато САЩ и Обединеното кралство са изключително загрижени за настоящата ситуация, в Европа - във Франция, в Украйна - говорят по-сдържано.

От дни президентът Джо Байдън предупреждава за предстояща руска инвазия в Украйна. Той заяви, че при необходимост на помощ на силите на НАТО ще се притекат 8500 американски войници, преведени в състояние на бойна готовност. Освен това държавният глава разпореди семействата на дипломати да бъдат евакуирани от Киев - това решение беше незабавно подхванато в Обединеното кралство и Австралия.

В Париж обаче думите на Байдън предизвикаха известно "недоумение“. "Виждаме същия брой камиони, танкове, военен персонал. Наблюдавахме същите движения, но не можем да заключим от всичко това, че инвазия е неизбежна“, подчерта източник от Елисейския дворец миналата седмица. Той добави, че ако "приятелите от Америка и Великобритания“ имат някакви разузнавателни данни за това, те трябва да ги споделят. В същото време след срещата на дипломатическия съветник на президента Еманюел Бон във Вашингтон със съветника по сигурността на Байдън Джейк Съливан тонът на официалните изявления леко се промени. Сега Елисейският дворец по-скоро посочва "фини различия“ в анализа на настоящата ситуация и настоява, че трябва да се направи всичко възможно, за да не се стигне до "самореализация“ на ситуацията и да не се създава допълнителна неяснота или нестабилност.

Що се отнася до Европа и Украйна, последните решения и все по-острата реторика от Вашингтон ги изненадаха и властите продължават да изчакват. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призова "да не драматизираме“ и да избягваме "паникьорство“. От своя страна Киев смята напускането на семействата на американски дипломати за "преждевременно“ и "прекомерно“ решение. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов не споделя "паниката“, обхванала Запада. Според него няма основание да се смята, че се готви мащабна офанзива срещу Украйна.

Френският вестник смята, че всъщност и двете версии са подходящи за тълкуване на реалността. От ноември все повече и повече признаци сочат предстоящата инвазия в Украйна: натрупването на войски и военна техника по границата надхвърля последния подобен епизод през пролетта на 2021 г. През последните седмици около една трета от тактическите групи на руските въоръжени сили бяха разположени на границата. Западното разузнаване съобщава и за разполагането на мобилни болници и доставката на лодки, които може да са необходими за преминаване на Днепър. Руски войски са разположени в Беларус. Освен това напоследък се увеличи броят на кибератаките, придружени от все по-агресивни изявления на Кремъл. Във вторник в южната част на страната се проведоха нови военни учения. И накрая, Белият дом смята, че исканията на Владимир Путин по време на преговорите в Женева са толкова максималистични и неприемливи, че единствената им цел е, след като бъдат отхвърлени, да послужат като претекст за атака срещу Украйна.

От друга страна, някои дипломати смятат, че нахлуването е малко вероятно, тъй като разузнаването не съобщава за подготовка за тази операция. Освен това 120 000 руски войници, концентрирани в този регион, не са достатъчни за мащабно настъпление. За Кремъл подобна намеса би била твърде рискована от политически, военен и икономически план.

Според изданието обаче основната причина за предпазливост е, че Владимир Путин – поне до днес – не е предупредил предварително, че подготвя военно нахлуване на територията на съседни държави. Освен това, вместо пълно окупиране, което е трудно да се извърши, той предпочита кратки набези. Привържениците на тази гледна точка вярват повече, че всичко, което се случва, е блъф от страна на Путин, целящ да накара западните страни и Украйна да направят отстъпки. Неслучайно в сряда отново ще се водят преговори в Париж в агонизиращия Нормандски формат, създаден за мирно уреждане на конфликта.

Както и да е, Джо Байдън ясно внушава, че твърдостта и повишаването на залозите ще помогнат за възстановяване на по-добрия баланс на силите с Владимир Путин, който в момента е начело. Президентът на САЩ трябва да възобнови сдържането след катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан, неясни, дори противоречиви изявления за кризата в Украйна и знак за слабост, който може да се види в съгласието му да участва в преговорите за европейска сигурност с Русия, но без Европа и Украйна.

Дори и без инвазия, руският президент има всички възможности да постигне целите си: да дестабилизира Украйна, да отслаби НАТО и да контролира бившите съветски републики. Сценариите варират от кратък рейд в Азовско море след няколко седмици, когато напрежението отшуми, до организиране на нови въоръжени сблъсъци в Източна Украйна. Както завършва Le Figaro, само Владимир Путин ще реши кога и какви действия да предприеме.

***

Лондон/Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън обяви, че търси алтернативни източници на енергия за ЕС. Европейските съюзници на САЩ се опасяват, че Москва може да им спре газа, ако реши да "нахлуе в Украйна“, пише Daily Mail.

Русия доставя големи количества синьо гориво за Европа чрез своята тръбопроводна система през Украйна. Този износ може да бъде сериозно засегнат в случай на потенциален конфликт, обяснява изданието.

Американските власти посветиха последните няколко седмици на разработване на глобална стратегия. Те проучват варианти за отклоняване и увеличаване на доставките на газ от цял свят към ЕС, за да уверят съюзниците от НАТО, че Вашингтон няма да ги остави в беда.

Въпреки това, според експерти, идеята на Белия дом е обречена на провал. "Ако Русия напълно спре доставките, тогава няма да можем да ги възстановим. Други доставчици няма да могат да ги възстановят. Това е физически невъзможно“, каза в интервю за изданието Саманта Грос, директор на Инициативата за енергийна сигурност и климат в института Брукингс.

Тя е скептично настроена към инициативата на администрацията на Байдън, смятайки я за недостатъчна. Грос каза, че Европа е "в затруднение“ и няма достатъчно свободен газ в света, за да има реален ефект.

Европейският съюз получава около една трета от доставките на газ от Русия. Въпреки мерките, които се разработват, Белият дом се съмнява, че Путин ще се реши да загуби "надеждна клиентска база и стабилен приток на доходи през период на рекордни печалби“, отбелязва Daily Mail.

Германия остава най-големият купувач на руско гориво в света. Тя може да усети недостиг по-остро от другите членки на ЕС. "Газът от Русия не може да бъде заменен в краткосрочен план“, призна Маркус Креббер, ръководител на германската компания RWEAG, на неотдавнашна енергийна среща на върха.

Проблемът се задълбочава от факта, че запасите от природен газ в Европа са на рекордно ниско ниво. Към 12 януари запасите от синьо гориво на континента паднаха под ключовия общ капацитет от 50% до 49,33%, според последните данни на браншовата асоциация Gas Infrastructure.

Според Европейския център за изследвания на сигурността Джордж Маршал Русия държи 27,5% от световните запаси от природен газ. Тя е следвана от Иран с 15,9% и Катар с 14,9%. Обемите на други държави не надвишават 4%, подчертава изданието.

Според Daily Mail САЩ разчитат на Катар да помогне на Европа с доставките, ако Русия ги спре. Но страната от Близкия изток няма да може да направи това, тъй като произвежда газ на пълен капацитет, а по-голямата част от горивото й се изпраща в Азия по дългосрочни договори, които не може да отмени.

Държавната Qatar Energy продава част от LNG на спотовия пазар, където европейските купувачи могат да купуват горивото. Но тези обеми не са достатъчни, за да повлияят сериозно на състоянието на нещата, смятат експерти.

Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не обсъди с репортери възможни споразумения на САЩ с Катар. Тя каза, че Вашингтон обмисля "много опции и непредвидени ситуации“.

Високопоставени служители на администрацията на Байдън потвърдиха, че водят преговори за увеличаване на доставките на газ за ЕС, но отказаха да дадат подробности. Те казват, че не искат да "уведомяват и информират“ Путин за своите ходове, заключава Daily Mail.

***

Копенхаген. Дания трябва да премахне всички оставащи свързани с COVID-19 ограничения, след като се разбра, че хоспитализациите и смъртните случаи от Омикрон остават на стабилно ниво, а същевременно нивата на ваксинация в скандинавската страна са високи, пише европейската редакция на Politico.

"Тази вечер можем да вдигнем рамене и да намерим усмивката отново. Имаме невероятно добри новини, вече можем да премахнем последните ограничения за коронавирус в Дания“, каза премиерът Мете Фредериксен на пресконференция, след препоръки на епидемичната комисия и с подкрепата на всички основни политически партии. Последните ограничения ще бъдат премахнати на 1 февруари.

Съобщението идва на фона на увеличение на инфекциите, като в сряда са регистрирани 46 000 нови случая на COVID-19.

"Последните седмици се наблюдават много високи нива на заразяване, всъщност най-високите за цялата пандемия“, каза Фредериксен. "Затова може да изглежда странно и парадоксално, че сега сме готови да се откажем от ограниченията“.

Министърът на здравеопазването Магнус Хойнике добави: "Ситуацията в Дания е, че имаме това разделяне между инфекциите и пациентите в интензивно лечение и това се дължи главно на голямата привързаност на датчаните към реваксинацията. Това е причината, поради която сега е безопасно и правилно да го направим“.

Около 82 процента от населението на Дания на възраст 12 и повече години е напълно ваксинирано с две дози, от които 50 процента са подсилени с трета доза, според Датския орган по здравеопазване и лекарства.