Китай и Русия имат "негативно“ съгласие, пишат в статия за Le Monde политологът Франсоа Годман и бившият дипломат Мишел Дюклоа. Те обясняват: Москва и Пекин съвместно налагат вето върху резолюциите на ООН и не харесват "цветните революции“. Според авторите на статията, въпреки че имат голям търговски оборот, това не пречи на Русия да не се доверява на Китай, а той да се отнася с известна арогантност към бившия си по-голям брат. Китай ще използва армията си само точечно, а Русия ще използва армията си навсякъде от Грузия до Сирия, се отбелязва в статията.

Но точно както западните санкции след Крим направиха Путин по-зависим от Пекин, така и Китай може да се тревожи от нарастващата дипломатическа изолация, тъй като САЩ, както обеща Барак Обама, се преориентира към Азия. За Китай изглежда примамливо както трансформирането на общ дипломатически фронт с Русия в съюз, така и ситуация, в която САЩ и техните съюзници биха били изправени пред риск от два конфликта наведнъж: например в Украйна и Тайван. "За първи път от много време Китай вероятно се нуждае от Русия толкова, колкото Русия се нуждае от Китай“, пишат авторите на статията.

Путин, заедно със Си Дзинпин, проведоха виртуална среща, след която всяка страна говори за подкрепата на другата. Така в китайското комюнике се казва, че Русия защитава позицията на Китай по въпроса за Тайван, а също така се противопоставя на групировки в азиатския регион, базирани на Съединените щати. А руски служител отбеляза, че Си е предложил подкрепа на Путин по въпроса за гаранциите за сигурност от Запада. Авторите на статията обаче отбелязват, че тези изявления биха били по-убедителни, ако бяха направени в рамките на едно съвместно комюнике.

Според авторите на статията тонът на комюникето също показва, че Китай не харесва триъгълника от него Москва и Вашингтон. Те отбелязват, че Китай често се опитва да пропусне руските военни инициативи. А в руската позиция те виждат страха, че Русия ще бъде поставена на второ място след двете суперсили на XXI век: САЩ и Китай.

И накрая, един от ключовите фактори в отношенията между Москва и Пекин е пропастта в техните стратегически календари. Китай очевидно няма да започне настъпление срещу Тайван утре: рисковете са твърде високи, а стратегическата стойност на острова за САЩ и техните съюзници е много по-висока от стойността на Киев, пишат авторите на статията. Те предполагат, че в течение на няколко години Китай ще натрупа сили, за да бъде по-способен да устои на САЩ.

За Путин, напротив, използването на военна сила вече е станало навик, пишат авторите на статията. А Путин, казват те, не иска да оставя замразени конфликти, докато Си, напротив, има достатъчно време.

Путин разчита на подкрепата на Китай в критичен момент, докато понякога усещането, че надценява позициите си, вдига летвата толкова високо, че изглежда, че няма друг изход освен конфликт. Си разчита на покачване на напрежението в Европа. Руските маневри разсейват Вашингтон и колкото по-войнствена става Русия, толкова по-изолирана става, което означава, че става все по-зависима от Китай.

Но главният губещ в този процес за авторите на статията е Европа. "Украйна е първата криза на новата Студена война“, казват те, и тази криза е в Стария свят, докато бъдещето принадлежи на Азия.

Но все пак Европа има своите козове, смятат експертите. В случая с Москва Европа има по-голяма тежест в санкциите и търговските отношения. В случая с Пекин значението на европейския пазар за него трябва да доведе до диалог. В същото време нито Русия, нито Китай смятат ЕС за пречка за своите цели.

Така че в краткосрочен план, за да играе голяма роля в новата Студена война, Европа трябва да поднови отношенията си със САЩ. А авторите на статията в Le Monde са сигурни, че отношенията между Русия и Китай никога няма да достигнат силата, присъща на трансатлантическия съюз.

***

Берлин/Вашингтон. Белият дом "направи крачка напред“ към германското правителство в спора за газопровода "Северен поток 2“. В четвъртък в Сената на САЩ демократите блокираха републикански законопроект за незабавни санкции срещу тръбопровода. Група демократи, водена от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес, представи алтернативен, "много по-мек“ законопроект, който ще упълномощи Белия дом само да обмисли санкции по газопровода в случай на "руска инвазия в Украйна“, съобщава Süddeutsche Zeitung.

Администрацията на Джо Байдън се противопоставя на пускането на газопровода "Северен поток 2“ в Балтийско море. Вашингтон смята газопровода за "опасен геостратегически проект на Москва, който й дава възможност да доставя газ на Запад, заобикаляйки Украйна и по този начин получава средство за политически натиск върху Киев и Европа“. Но в същото време Байдън цени отношенията с Германия и не иска да ги увреди със санкции срещу немски компании, участващи в проекта, особено на фона на текущите преговори с Москва, предназначени да "предотвратят руска атака срещу Украйна“. Затова досега Байдън блокира санкциите.

Републиканците не искат да се съобразяват с чувствата на Берлин. Сенаторът републиканец от Тексас Тед Круз представи законопроект, задължаващ президента на САЩ да наложи санкции на всички компании, участващи в руско-германския проект, в рамките на 15 дни след приемането му. В четвъртък обаче Круз беше победен - инициативата на сенатора не успя да спечели необходимите 60 гласа за одобрение на документа.

Тъй като много сенатори от демократите изразиха загриженост относно "заплахите от Москва“ и "присъствието на руски войски близо до границата с Украйна“, Белият дом се опасява, че "тежкият законопроект“ на Круз може да получи необходимото мнозинство. Въпреки факта, че поддръжниците на Байдън активно лобираха срещу законопроекта, броят на потенциалните дисиденти в демократическата група остава доста висок. Одобряването на законопроекта на Круз не само би влошило сериозно отношенията на Вашингтон с новото германско правителство, но и би се превърнало в "досадно поражение“ за Байдън.

За да осигури алтернатива на потенциалните "отстъпници“ от линията на Байдън, сенатор Менендес, с подкрепата на Белия дом, изготви отделен законопроект. "Удачен ход“: само петима демократи подкрепиха законопроекта на Круз. Това не е достатъчно за приемането на документа, пише авторът на статията.

Законопроектът на Менендес предвижда, че в случай на "руска инвазия в Украйна“, администрацията е длъжна само да "обмисли“ всички необходими мерки, за да предотврати пускането на "Северен поток 2“. Документът предвижда санкции срещу Русия в случай на ескалация. Те засягат руското ръководство, включително президента Владимир Путин, и руския финансов сектор, пише Süddeutsche Zeitung.

***

Лондон. Принц Андрю ще загуби военните си звания и кралските си титли, тъй като е изправен пред перспективата за граждански процес за сексуално посегателство в Съединените щати, потвърди Бъкингамският дворец в четвъртък.

Както припомня европейската редакция на Politico, Виктория Джуфре обвини британския принц в сексуално посегателство, когато е била на 17, твърдения, които принц Андрю многократно е отричал. Съдия в Ню Йорк в сряда отхвърли предложението на втория син на кралицата за спиране на делото.

Джуфре каза, че е била жертва на сексуален трафик и малтретиране от Джефри Епщайн, милиардер финансист, който беше намерен мъртъв мъртъв в затворническа килия в Манхатън през август 2019 г., като разследването реши, че той се е самоубил.

В изявление, публикувано в четвъртък, Бъкингамският дворец каза: "С одобрението и съгласието на кралицата военните звания и кралските титли на херцога на Йорк са върнати на кралицата“.

Дворецът добави: "Херцогът на Йорк ще продължи да не поема никакви обществени задължения и ще се защитава в този случай като частен гражданин“.

И ITV News, и Guardian, позовавайки се на кралски източници, съобщиха, че принцът повече няма да използва "Негово кралско височество“ в каквато и да е официална титла след този ход.

Адвокатите на принца твърдят, че делото трябва да бъде прекратено, позовавайки се на споразумение, което Джуфре сключи през 2009 г. с Епщайн. Принц Андрю каза пред Би Би Си през 2019 г., че не си спомня да се е срещал с Джуфре.

***

Варшава. "Изглежда, че рискът от война в зоната на ОССЕ сега е по-голям от всякога през последните 30 години“, каза в четвъртък по време на последния кръг от преговори с Русия полският външен министър Збигнев Рау, който в момента председателства базираното във Виена междуправителствено тяло, пише EU Observer.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков каза същия ден, че Русия не вижда причина за по-нататъшни преговори с НАТО, тъй като исканията й се игнорират.