Повечето проучвания на общественото мнение показват, че борбата между Виктор Орбан и обединената опозиция на съдбовните за бъдещето на Унгария парламентарни избори през пролетта ще бъде много оспорвана, пише електронното издание Hungary Today.

Въпреки това близките до премиера Виктор Орбан институти, съобщават за нарастваща и безспорна преднина за управляващия алианс. Шансовете както на крайнодесния "Ми Хазанк“ (Нашата родина), така и на сатиричната партия "Кучетата с две опашки“ (MKKP) да прескочат парламентарния праг са все още живи. Приблизително четири месеца преди изборите, ето преглед на последните констатации на социолозите.

Republikon и Publicus: опозиционният съюз води

В края на декември Republikon (воден от бившия либерален политик от SZDSZ Габор Хорн) установи, че опозиционният алианс е очевидно на върха. Предимството на шестпартийната коалиция възлиза на 3% сред имащото право на глас население (33% срещу 36%) и 5% сред редовно гласуващите (43% срещу 48%).

По същия начин ляво-ориентираният Publicus дава предимство на опозицията, с 36% срещу само 32% сред цялото население с право на глас. От мозъчния тръст обаче признават, че опозицията е загубила няколко процентни пункта след пика, измерен по време на и малко след първичните избори.

Други либерални институти: двата основни блока са наравно

Ляво-либералният "Завеч“ установи, че "Фидес“ и опозиционният алианс са наравно: и двете ще съберат 37% от общия електорат. Същото важи и за сравнението им, направено сред решилите избиратели: и двете основни партии имат 47%, докато "Ми Хазанк“ събира 3% и MKKP 2% в този аспект.

Либералната IDEA също ъустановява, че въпреки че опозицията е загубила инерцията си към края на годината, те все още имат причини да останат оптимисти. В рамките на общия електорат опозицията и управляващият алианс са наравно (38-38%), докато "Фидес“ води с 1% сред твърдите избиратели. "Ми Хазанк“ има 3% и в двата аспекта, докато MKKP събра съответно 2% и 3%.

Медиан: гласоподавателите на опозицията не са толкова уверени

В последното си допитване, либерално ориентираната Медиан, обикновено сред най-надеждните социологически агенции, установи, че управляващият алианс води с 5% в избираемото население, което означава, че те ще имат около 39%, докато опозицията ще остане само с 34%. . Това обаче не беше така сред твърдите избиратели, където опозицията води 45% на 44%.

В друга интересна характеристика на тяхното проучване Медиан установи, че едва един от всеки двама гласоподаватели на опозицията вярва в успеха на опозиционния алианс, една трета от тях очакват тези, които са на власт, да бъдат преизбрани. Освен това почти две трети от общото население с право на глас очакват Виктор Орбан да остане на власт.

Проправителствените агенции: "Фидес“ набира сили, Марки-Зай отстъпва

Ако общите избори се проведат тази неделя, управляващата партия "Фидес“ ще спечели 50% от гласовете, докато опозицията ще събере 43% - 6% спад от резултатите си през 2018 г., според ново проучване на Института Незопонт, което показва още, че управляващите партии са спечелили 3% сред всички активни избиратели, живеещи в Унгария от 2018 г. От 43%, които биха подкрепили опозиционния алианс, около 33% се считат за твърди избиратели.

Незопонт очаква избирателната активност да бъде близо 70%.

Другият основен социолог, свързан с Фидес, Сазадвег, от друга страна, се фокусира върху кандидата за министър-председател на опозиционния алианс. 36% от респондентите са имали положително мнение за Петер Марки-Зай, а 56% са изразили отрицателно мнение в последното проучване, което отразява значителна загуба на популярност за опозиционния политик през последните два месеца, посочва Сазадвег.

***

Лондон. Франция ще окаже натиск върху Брюксел да сключи споразумения с Обединеното кралство за предоставяне на убежище на мигранти и да се опита да попречи на нелегалните мигранти да пресичат Ламанша, пише The Guardian. Френското правителство, което миналата седмица пое председателството на Съвета на ЕС за шест месеца, иска решителни действия от целия блок, въпреки предупрежденията, че други държави-членки нямат намерение да сключат споразумение за миграция с Обединеното кралство.

Според висш френски служител договорът има за цел да създаде единна правна рамка с Обединеното кралство, така че хората да могат законно да търсят убежище в тази страна. "Очевидно това означава реципрочност“ на споразумението, подчертава източникът: предполага се, че британските служители ще могат да изпращат хора, на които е отказано убежище, обратно в европейските страни, откъдето са дошли. Служителят отбелязва, че Париж ще бъде готов за подобни случаи, а основната цел е в крайна сметка всички мигранти да бъдат настанени.

Остава неясно дали Лондон ще се съгласи на подобна оферта, пише британският вестник. По време на преговорите за Брекзит правителството се отказа от договора, който съществуваше по време на членството на страната в ЕС, и позволи на хората, на които е било отказано убежище, да бъдат върнати в ЕС. Дълго време обаче правителството не позволяваше на хората да кандидатстват извън страната, опасявайки се, че това ще доведе до увеличаване на броя на фалшивите заявления.

Междувременно европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон каза пред The Guardian миналия месец, че други държави-членки на ЕС не са склонни да подпишат такова споразумение с Обединеното кралство във връзка със спора за Северноирландския протокол след Брекзит. В отговор френски източник възрази, че мигрантите са "много важен въпрос не само за французите, но и за всички европейци“. Франция, Белгия и Нидерландия са "изправени пред голям проблем“, защото хиляди хора наводняват тези страни, опитвайки се да стигнат до Обединеното кралство, каза той.

Както припомня вестникът, миналата година отношенията между Париж и Лондон бяха в дълбока дипломатическа криза, след като 27 мигранти се удавиха в Ламанша в опит да стигнат до Обединеното кралство. Френското правителство смята, че мекото законодателство за заетостта на Обединеното кралство е привлекателно за нелегалните имигранти. От своя страна британската страна обвинява еврозоната без граници за сегашната ситуация: миналата година вътрешният министър Прити Пател посочи, че "реалният проблем с потоците от нелегални мигранти е липсата на каквато и да било защита на границите в ЕС“.

В статията се отбелязва, че договореното споразумение с Обединеното кралство е част от обширна програма за действие, чрез която Франция иска да засили контрола върху свободното движение на хора. Президентът Макрон възнамерява да реформира Шенгенското пространство без паспорти и да продължи напред в приемането на отдавна отлагания закон за разпределението на бежанците между страните в блока, пише The Guardian.

***

Брюксел. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли почина във вторник през нощта на 65-годишна възраст в родината си в Италия, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Говорителят на Сасоли Роберто Куйо каза в понеделник, че Сасоли е бил хоспитализиран на 26 декември с "усложнения, свързани с тежка форма на дисфункция на имунната система“.

Много политици вече изразиха своите съболезнования. "Сбогом, Давид, приятелю за цял живот“, туитира италианският министър на културата Дарио Франческини.

Сасоли беше член на лявоцентристката Демократическа партия. В понеделник неговият говорител каза, че Сасоли, настанен за лечение в онкологичния център в италианския град Авиано и е отменил всички официални събития, планирани с негово участие.

През октомври Сасоли вече пропусна заседание на Европейския парламент заради висока температура. Преди това е страдал от тежка пневмония. Говорителят му каза, че датата и мястото на погребението ще бъдат обявени в следващите няколко часа.

Сасоли оглави Европейския парламент след изборите през 2019 г. Като председател на Европейския парламент той замени своя сънародник Антонио Таяни от консервативната партия "Напред Италия“. От 2014 до 2019 г. Сасоли беше заместник-председател на Европейския парламент.

Преди политическата си кариера Сасоли е работил като журналист. Професионалната му кариера започва в малки ежедневници. През 1985 г. се присъединява към редакционния съвет на римския вестник Il Giorno. По-късно Сасоли става водещ на новинарската програма TG1 на италианския обществен телевизионен канал Rai 1, пише Frankfurter Allgemeine.

***

Брюксел. ЕС е бил неуспешен в усилията си за насърчаване на реформите на върховенството на закона в Западните Балкани, отбелязват одиторите на ЕС в доклад, публикуван в понеделник, пише европейската редакция на Politico.

Блокът похарчи около 700 милиона евро между 2014 и 2020 г., за да помогне на Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово да постигнат напредък в реформите в области като независимостта на съдебната система. Но Европейската сметна палата заключи в своя доклад, че тази инвестиция е имала слабо въздействие върху региона.

"Подкрепата на ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани очевидно не е успяла да доведе до големи промени“, каза Юхан Партс, член на съда, отговорен за доклада.

Много правителства на ЕС смятат, че установяването на високи демократични стандарти в съседните на ЕС Западни Балкани е важно за стабилността и сигурността на самия блок, особено след като всичките шест държави в региона се стремят да се присъединят един ден към ЕС.

"Скромният напредък, постигнат през последните 20 години, заплашва цялостната устойчивост на подкрепата от ЕС, предоставена в рамките на процеса на присъединяване“, каза Партс. "Постоянните реформи губят доверие, ако не дадат осезаеми резултати“.

Одиторите посочват липсата на политическа воля в региона, както и недостатъците в собствения подход на Европейската комисия към проектите в Западните Балкани, като основни фактори за неуспеха да се постигне напредък.

"Нашият одит на включените в извадката проекти показва, че когато компонентите на проекта се фокусират върху техническа помощ, повишаване на капацитета и институционална ефективност, политическата подкрепа беше силна и тези дейности като цяло протичат по план“, пишат одиторите.

"Когато компонентите са насочени например към изменения на законодателната рамка с цел укрепване на независимостта и отчетността... тогава политическият ангажимент често е бил по-слаб“, посочват одиторите.

Те също така отбелязаха, че "подкрепата на ЕС в страните за действията на гражданското общество в областта на върховенството на закона е недостатъчна“ и изразиха опасения, че подкрепяните от ЕС проекти може да не са финансово устойчиви след края на европейската подкрепа.

Освен това финансирането, отпуснато за региона по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA) за периода 2014-2020 г., според одиторите, не е имало строги клаузи, които да свързват закъсалите реформи с финансирането.

Делегациите на ЕС "рядко се възползваха от възможността за спиране на финансовата подкрепа по IPA, ако реформите не напредват задоволително“, отбеляза Сметната палата.

Предвид тези предизвикателства, одиторите сега се застъпват за набор от промени в начина, по който блокът подхожда към реформите на върховенството на закона в Западните Балкани. Сметната палата е издала препоръки, включително установяване на показатели за въздействие по въпроси като свободата на изразяване, заедно с основни етапи за наблюдение на напредъка по тях.

Друга препоръка е Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност, крилото на външните служби на блока, да се засили подкрепата за независимото гражданско общество и журналистите в региона, както и да се свържат по-тясно изплащането на нови средства с напредъка по отношение на върховенството на законови критерии.

Говорител на Европейската комисия заяви, че приветства доклада на одиторите, като го нарече "полезен принос“.

"Върховенството на закона остава крайъгълният камък на процеса на присъединяване и ще определи общия темп на напредък на партньорите по разширяването по пътя им към ЕС“, каза говорителят в имейл, добавяйки, че "макар че беше отбелязан важен напредък, особено в някои [западнобалкански] партньори, предизвикателствата пред върховенството на закона в региона продължават и са необходими по-нататъшни усилия в тази основна област на политиката на разширяване на ЕС“.

Говорителят отбеляза също, че ЕС актуализира подхода си към разширяване през 2020 г. и сега има "по-силен фокус върху върховенството на закона в Западните Балкани“.