Бивши високопоставени служители на Пентагона призоваха САЩ и техните съюзници от НАТО да предложат на Владимир Путин "път за отстъпление“ в ситуацията на границата с Украйна по време на преговорите за кризата в Женева, пише The Times.

Очаква се представители на САЩ и Русия да се срещнат в Женева на 9 и 10 януари, надявайки се да разрешат ситуацията, преди да ескалира в пълномащабен военен конфликт. След това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведе среща на представители на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Както отбелязва вестникът, Русия е разположила около 100 хиляди войници близо до украинската граница, за да принуди НАТО да се съгласи с гаранциите за сигурност, предлагани от Кремъл. В същото време, по време на разговорите чрез видеовръзка, проведени през декември, президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере на Путин, че САЩ могат да наложат антируски санкции и да увеличат военното си присъствие в Европа, ако Русия "предприеме по-нататъшни стъпки“ към Украйна.

Според експерти всяка сериозна отстъпка от страна на НАТО може да се разглежда в Москва като "признак на слабост“ на Алианса, който може да се използва в бъдеще. В тази връзка Байдън и колегите му трябва "да намерят формула, която звучи като отстъпка, без да предлага нищо реално по същество“.

По-специално предложението за изтегляне на войските от Полша или балтийските страни или отказът да се признае правото на Украйна да се присъедини към НАТО е твърде значителна отстъпка. Байдън обаче, с одобрението на целия Северноатлантически алианс, може да предложи на Путин разширение на преговорите за разширяване на алианса в замяна на намаляване на руските войски на границата с Украйна или дори малки съвместни учения като "демонстрация на добра воля“.

Според експерта по сигурността при трима министри на отбраната на САЩ Андрю Крепиневич, НАТО не трябва да прави големи отстъпки на Русия, тъй като това би увеличило "геостратегическото позиционно предимство“ на Москва. Той обаче също така смята изпращането на войски в помощ на Украйна за лоша идея.

"На мястото на Байдън бих казал на Путин, че ако той атакува Украйна, НАТО ще направи много, без да изпраща войски, които да помогнат на Киев, например, да предостави разузнавателно оборудване, евентуално да участва в кибер дейности и също така да въведе строги икономически мерки. Но и да намери възможност да предложи на Путин изход, без той да губи достойнството си“, каза Крепиневич.

Според заместник-секретаря на отбраната по политическите въпроси администрацията на бившия президент Джордж Буш-младши Ерик Еделман, твърденията на Русия се основават на фалшива предпоставка, "че НАТО по някакъв начин заплашва“ страната.



Според The Times Еделман смята, че по този начин руският лидер се опитва да "оправда агресивната си политика пред все по-разтревожената руска общественост, която е уморена от икономическата стагнация и корупцията на клептократичния режим на Путин“.

***

Париж. В редакционна статия Le Monde изтъкна три региона с най-голям потенциал за война през 2022 г. Това са Украйна, Иран и Тайван.

Според автора на статията Владимир Путин налага играта си в Европа. Журналистът описва ситуацията по следния начин: след анексирането на част от Украйна и организирането на отделянето на Донбас руският президент е готов да тръгне направо срещу Киев и да подчини цялата страна. И преди това той показа колко е нараснала силата на страната му: ракети от последно поколение, възможности за унищожаване в космоса, маневри на границата с Украйна. А украинските генерали признаха, че ще могат да се противопоставят на руската армия максимум четири дни, а след това ще бъде само партизанска война.

Русия заяви директно своите амбиции, когато представи изискванията за сигурност на САЩ. Путин иска по същество да се върне в руската зона на влияние от съветската епоха. Но, разбира се, разговорът е само между големите военни сили: Москва категорично изключи ЕС от тази дискусия.

Авторът на статията отбелязва, че това трудно могат да се нарекат "преговори“: Кремъл е маркирал червените си линии предварително, сякаш си е вързал ръцете, за да му бъде по-трудно да направи каквито и да е отстъпки. И няма значение дали Русия е права и дали самата тя вярва в обвиненията си срещу Запада, пише журналистът. Русия се постави в положение, в което ще трябва да действа, ако не получи удовлетворение по червените си линии. И тази ситуация доближава света до война.

Що се отнася до Иран, той поднови преговорите със Съединените щати с посредничеството на европейците. Тяхната цел е да гарантират, че Техеран никога няма да получи ядрени оръжия. Както припомня авторът на статията, те успяха да постигнат малък напредък, но пространството за компромис става все по-малко.

Иранците не са забравили предишния президент Доналд Тръмп, който едностранно се оттегли от договора, като същевременно наложи санкции на Иран. Така че сега те поставят две условия. Те искат Съединените щати да се ангажират да не се оттеглят отново от договора и също така да изискват отмяна на санкциите от тях дори преди обсъжданията.

В момента Иран достига ниво на обогатяване на уран от 60%, докато по споразумението е разрешено само 3,7%. От 60% до 90% - нивото, необходимо за използването на уран за военни цели, според експерти, това отнема само един месец. И това тласка Израел и Съединените щати да се насочат към иранския ядрен комплекс. Но такъв удар няма да остане без отговор. Отговорът на Израел може да дойде например от територията на Ливан или дори Сирия. И тогава Близкият изток ще пламне отново.

От своя страна Китай също извършва маневри, които според Вашингтон могат да доведат до интервенция в Тайван. Въпреки че Съединените щати се придържат към концепцията за обединен Китай, те се ангажираха още през 1979 г. да доставят на острова средства за отбрана. Това не задължава Съединените щати да се намесят в ситуацията, но Джо Байдън остава двусмислен по този въпрос. И е малко вероятно Китай да проведе операцията си точно сега: през есента на 2022 г. се планира партиен конгрес, който трябва да избере Си Дзинпин за нов мандат.

Оказва се, че САЩ, Китай и Русия се придържат към схващането, че войната все още е възможна в баланса на силите между държавите, войната остава един от инструментите в арсенала на големите държави. Единственият силен блок, който не позволява това за себе си, е Европейският съюз, но това се дължи повече на импотентност, отколкото на неговата философия, смята журналистът на Le Monde.

***

Берлин/Вашингтон. На 6 януари 2021 г. тълпа от радикални поддръжници на Доналд Тръмп превзе Капитолия на САЩ. Победеният бивш президент постави под въпрос победата на Джо Байдън на президентските избори. Година след драматичните събития американското общество все още е дълбоко разделено. Проучване на Axios и Momentive установи, че повече от 40% от американците не вярват в легитимността на изборната победа на Байдън, съобщава Der Spiegel.

Според анкетата само 55% от анкетираните предполагат, че кандидатът на демократите е дошъл на власт законно. Axios направи подобно проучване преди година. Оттогава стойностите остават практически непроменени. Малко преди превземането на Капитолия 58% от анкетираните заявиха, че признават Байдън за легитимен победител в президентските избори.

Въпреки встъпването в длъжност на Байдън, щурмуването на Капитолия и множеството разследвания, разобличаващи екс-президента, анкетата показа, че сред американските граждани остават сериозни съмнения. "За съжаление , можем да видим, че шокиращото събитие, на което всички бяхме свидетели миналата година, не промени възприятията на хората“, каза Лора Вронски, изпълнителен директор на Momentive Center.

Проучването показа, че повечето граждани на САЩ очакват събития като щурмуването на Капитолия да се повторят през следващите години. Тълпа от радикални привърженици на Тръмп нахлуха в Капитолия преди година, когато трябваше да бъдат потвърдени резултатите от президентските избори през ноември 2020 г.

Точно преди това Тръмп отново обвини демократите в изборни измами и призова поддръжниците си да се отправят към Капитолия. Щурмът на сградата на Конгреса, който завърши със смъртта на петима души, "шокира целия свят“. 6 януари се смята за "черен ден“ в историята на американската демокрация.

Около 37% от анкетираните казват, че са загубили вяра в американската демокрация, а 10% подчертават, че никога не са вярвали в системата. За проучването, което е проведено от 1 до 5 януари тази година, са интервюирани около 2700 души, пише Der Spiegel.

***

Вашингтон. Високопоставени представители на САЩ призовават лидерите на Казахстан да намерят мирни решения на поредицата от протести, много от които насилствени, като същевременно поставят под въпрос мъдростта на решението на авторитарната централноазиатска страна да потърси помощ за сигурност от доминиран от Русия военен съюз, пише Politico.

Протестите, които започнаха заради скока на цените на горивата, но се прераснаха в политически оплаквания и ярост срещу корупцията, също накараха посолството на САЩ в Казахстан да засили мерките за сигурност и да обмисли евакуация.

Казахстан е голяма страна без излаз на море с около 19 милиона души, която граничи с Русия и Китай, което я прави от стратегически интерес за Съединените щати. Американски компании като Chevron и ExxonMobil са инвестирали милиарди в енергийния сектор на страната. Размириците там се добавят към напрежението по границата между Русия и Украйна, където Москва е събрала до 100 000 войници.

Държавният секретар Антони Блинкен разговаря в четвъртък с казахстанския външен министър Мухтар Тилеуберди. Блинкен "потвърди пълната подкрепа на Съединените щати за конституционните институции на Казахстан и свободата на медиите и се застъпи за мирно, зачитащо правата разрешаване на кризата“, според информацията от Държавния департамент.

Блинкен отделно туитира, че е имал "продуктивен разговор“ с Тилеуберди и че и двамата са "отдадени да подкрепят конституционните институции на Казахстан и мирното и дипломатическо разрешаване на споровете“.