Броят на починалите от COVID-19 в най-засегната от пандемията държава в света – САЩ, надхвърли 800 000 души. Това показват последните данни от Университета "Джон Хопкинс“, цитирани от френския вестник Le Figaro. Отбелязва се, че жертвите на коронавируса в страната са повече, отколкото наброява населението на цели американски щати – като Северна Дакота или Аляска например. Прагът от 700 000 починали беше прекрачен на 2 октомври, припомня изданието.

Около 450 000 смъртни случая са регистрирани в страната през 2021 г., въпреки че ваксините започнаха да се прилагат от декември 2020 г. и станаха широко достъпни през пролетта на настоящата година. В момента САЩ регистрират средно 1150 смъртни случая от COVID-19 на ден, според данни от Центъра за превенция и контрол на заболяванията (CDC). По-голямата част от тях са неваксинирани хора. Около 72% от населението на САЩ е получило поне една доза от ваксина срещу коронавируса, по-малко от много страни, включително от Франция.

"Докато преминаваме символичния крайъгълен камък на 800 000 американци, починали от COVID-19, ние си спомняме всеки човек, живота, който е живял, и се молим за техните близки“, каза президентът на САЩ Джо Байдън в изявление. "Знам какво е да имаш празен стол около кухненската маса, особено през празничния сезон, и сърцето ми се къса за всяко семейство, което преминава през тази болка“, добави той.

Във вторник вечерта (местно време) членовете на Конгреса почетеха с минута мълчание загубените животи. "Ще помним, че 800 000 любими хора не са стигнали дотук: изгубен баща или дядо, майка или баба, приятел, познато лице в квартала“, каза лидерът на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър в прессъобщение. "Всички познаваме някой, който е починал от тази болест“.

***

Берлин. Депутатът от фракцията на "Алтернатива за Германия“ (AзГ) Мартин Хес може да оглави комисията на Бундестага по вътрешни работи, която наблюдава работата на специалните служби на ФРГ, съобщава националният ежедневник Die Zeit.

50-годишният полицай от федералната провинция Баден-Вюртемберг е номиниран за поста от членове на неговата партия. Редакцията допълва, че инженер-икономистът Йорг Шнайдер ще стане председател на комисията по здравеопазване в Бундестага, а инженерът Дитмар Фридхоф ще оглави тази за икономическо сътрудничество и развитие. "Осъзнавам огромната отговорност, която поемам при встъпването в длъжност и ще върша [работата] честно, обективно и безпристрастно“, увери Хес. По този начин той отхвърли всякакви опасения относно целесъобразността на назначението му.

Възможното заемане на тези постове от членове на АзГ предизвика остри критики в Германия, включително от полицейския синдикат, членове на Християнсоциалния съюз (ХСС) и партията "Левица“. Подчертава се, че новата трипартийна коалиция във ФРГ от ГСДП, "Зелени“ и СвДП предадоха ключовата комисия в Бундестага в ръцете на дясната АзГ, самата която е под надзора на спецслужбите. Освен това вълна от недоволство беше предизвикана и от факта, че в условия на пандемия здравната комисия ще се оглавява от член на партия, която се противопоставя на задължителната ваксинация срещу коронавирус.

На 3 март Федералната служба за защита на конституцията на Федерална република Германия (контраразузнаване) съобщи, че подозира AзГ в десни екстремистки дейности, което й даде възможност да следи тайно членовете й. Основа за решението стана доклад на вътрешното контраразузнаване, който събира предполагаеми доказателства за нарушения от страна на AзГ на демократичния ред. Впоследствие административният съд в Кьолн постанови, че гореспоменатият отдел временно няма право да счита дейността на партията за свързана с десен екстремизъм и не може да шпионира нейните членове.

На изборите за Бундестаг на 26 септември социалдемократите (ГСПД) спечелиха с 25,7%, Съюзът (ХДС/ХСС) - 24,1%. Свободната демократическа партия събра 11,5% от гласовете, "Зелените“ - 14,8%, "Алтернатива за Германия“ - 10,3%. Благодарение на три директни мандата, "Левицата“ спечели и места в Бундестага с едва 4,9%.

***

Лондон. Щамовете "Делта“ и "Омикрон“ на коронавируса могат едновременно да влязат в клетките на човешкото тяло, което потенциално може да доведе до появата на нов, още по-опасен тип вирус. Това предупреди главният медицински директор на американската фармацевтична компания Pfizer Пол Бъртън, изказвайки се в комисията по наука и технологии към Камарата на общините на британския парламент, съобщава вестник Daily Mail.

"Научните изследвания в Южна Африка показват, че хората, особено тези с отслабена имунна система, могат да се заразят с два щама наведнъж. Това е възможно сега, като се има предвид броя на инфекциите, които виждаме“, цитира Daily Mail думите на експерта. Бъртън добави, че заразяването с двата щама едновременно може да доведе до появата на още по-заразен вариант на COVID-19.

Според интервюираните от изданието експерти и двата щама могат да заразят една и съща клетка и по този начин да мутират, но вероятността от подобно развитие на събитията се оценява като изключително ниска. Отбелязва се, че по време на пандемията от коронавирус са идентифицирани три случая на т. нар. рекомбинация на щамове, които в крайна сметка не са допринесли за появата на нова мутация и не са предизвикали ново огнище на инфекция.

За подобен случай бе съобщено по-рано тази година в Обединеното кралство. През януари беше открит вариант на вируса, резултат от сливането на "Алфа“ щама с B.1.177, идентифициран за първи път в Испания. Регистрирани са общо 44 случая на заразяване с мутационния щам, но по-късно този вариант се "разтваря сам“. Вестникът припомни и друга рекомбинация, регистрирана в американския щат Калифорния през февруари, след като "Алфа“ щамът се сля с вида B.1.429, открит на западния бряг на САЩ. В крайна сметка обаче експертите регистрираха много малък брой случаи на инфекция с този щам.

***

Букурещ. Президентът на Румъния Клаус Йоханис си изгради блестяща международна репутация като шампион на демокрацията, но тя избледнява в страната му, където критиците го обвиняват, че е издигнал на власт правителство, което "развъжда корупция“, пише изданието POLITICO в европейската си редакция.

Само преди няколко месеца Йоханис получи престижната награда "Карл Велики“, присъждана в германския град Аахен за изключителни заслуги към европейското единство – чест, с която в миналото са удостоявани исторически личности, включително Уинстън Чърчил, Вацлав Хавел и папа Йоан Павел II.

Награждаващите похвалиха Йоханис, който ще се присъедини към колегите си от ЕС на срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел тази седмица, за "въплъщаване на нашите споделени европейски ценности, нашия ангажимент за поддържане на европейското върховенство на закона и нашата обща визия за европейско бъдеще“. Те го описаха като "непоколебим“ в проевропейския курс и похвалиха ангажираността му с усилията за борба с корупцията и разделението на властите.

Но румънски продемократични активисти, борци за борба с корупцията, учени и други, които някога гледаха на Йоханис като на символ на надеждата, се обърнаха срещу него заради новото правителство, съставено от двете най-големи партии в парламента, Социалдемократическата и Националната либерална.

Докато партиите номинално принадлежат съответно към лявоцентристкия и дясноцентристкия лагер на Европа, техните опоненти са най-загрижени, че ще си поделят плячката на властта и ще оттеглят усилията за борба с корупцията, която тегне над Румъния от края на комунистическото управление.

Разочарованието от новото правителство, което встъпи в длъжност миналия месец, може да има тежки последици, предупреждават анализатори. То рискува да подхрани недоверие в политическата власт, ключов двигател за ниския процент на ваксинация срещу коронавирус в Румъния. Освен това може да засили крайната десница, настроена срещу ваксините, която набра сила през последните години. А отстъплението от върховенството на закона може да застраши достъпа до фондовете на ЕС.

Въпреки че новата коалиция беше договорена между самите две партии, запознати казват, че Йоханис е изиграл ключова роля за нейното осъществяване в опита си да сложи край на месеци на политическа криза и парализа на властта в Букурещ.

Това предизвика гняв сред много предишни поддръжници на президента, бивш кмет на град Сибиу, който спечели първи мандат като държавен глава през 2014 г. с кампания за борба с корупцията и укрепване на съдебната независимост. Йоханис бе преизбран с лекота през 2019 г.

"Йоханис е политическият автор на тази ситуация. Той не прилича на политика, който беше през първия си мандат“, казва Кристиан Пирвулеску, политолог и декан в Националното училище за политически изследвания и публична администрация в Букурещ.

Местни и международни неправителствени организации и видни интелектуалци заклеймиха новата коалиция като "най-безсрамното предателство на народния вот след 1990 г.“.

***