Русия и Китай ще бъдат първите тестове за бъдещия германски външен министър Аналена Бербок, пише германският вестник Handelsblatt. Тя ще трябва да реагира на силовите игри на Москва и Пекин и в същото време внимателно да съпоставя европейските ценности с икономическите и политически интереси.

За Бербок сега нещата не са лесни, подчертава изданието. Когато назначеният външен министър трябва да заеме мястото си във външното министерство на Германия тази седмица, тя ще се изправи пред две от най-големите предизвикателства в световната политика: Русия и Китай сега се опитват да изградят своята геополитическа мощ с агресивни средства, пише авторът на статията.

"Ние отстояваме глобалната отговорност на Германия“, се казва в преамбюла на коалиционното споразумение. Сега Бербок трябва да докаже, че това не са просто фигуративни думи. Това не е лесна задача за нито един германски външен министър. Мнозина сега отново ще започнат да обръщат внимание на факта, че 40-годишната Бербок, без опит в правителствения апарат, заема една от най-трудните позиции в новия кабинет.

Това не трябва да е недостатък, отбелязва Handelsblatt. Йошка Фишер също се присъединява към Министерството на външните работи през 1998 г. "само" с опит като министър на околната среда в Хесен – и въпреки това става един от най-добрите външни министри на следвоенния период. Бербок обаче не може да разчита на политическа отсрочка: сегашните проблеми са твърде остри за това.

Както се съобщава в статията, Русия е разположила 175 000 войници на границата с Украйна, готови, както се опасяват американските военни, да нахлуят в съседната страна през пролетта на 2022 г. В същото време Пекин засилва своите заплашителни жестове към Тайван, поради което министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин вече говори за "генерална репетиция“ за военна намеса.

Бербок многократно е заявявала в интервюта, че иска да заеме по-твърда позиция към "авторитарните режими в Москва и Пекин“. По-лесно е обаче да се каже, отколкото да се направи, подчертава изданието. Дори една "ценностно ориентирана" външна политика не може да избегне претеглянето на икономическите и политическите интереси. Може да има добра печалба, ако новият външен министър, заедно с европейските си колеги и партньори, най-накрая успее да изработи обща стратегия спрямо големите сили, заключава Handelsblatt.

***

Париж. Въпреки факта, че 100 000 руски войници са в готовност да атакуват Украйна, кандидатът за президент на Франция Марин льо Пен не вярва, че Владимир Путин ще направи такава грешка, така че не бива да се страхуваме от империализма от страна на Кремъл. "Въпреки това, аз също вярвам, че ЕС изигра ролята на пожарникар-пироман по този въпрос. Можете да казвате каквото искате, но Украйна е в сферата на влияние на Русия. Опитите за нарушаване на тази сфера на влияние ще доведат само до напрежение и страх. В резултат на това стигаме до ситуацията, на която сме свидетели днес. Но трябва съвместно да се борим срещу истинската заплаха, която е надвиснала над Европа – ислямизма“, каза ръководителят на партията "Национално обединение“ в интервю за полското издание Rzeczpospolita.

На въпроса на вестника дали Украйна има право да стане член на НАТО, тя отговори: "Първо, трябва да изгоним Турция от него. Също така не мисля, че при сегашното състояние на НАТО може да приеме някаква нова държава в редиците си“.

Марин льо Пен потвърди, че мисията на Франция е да играе ролята на балансираща сила в света. Тя упрекна САЩ, че я въвличат в много ненужни войни, които са довели само до рязко разпространение на ислямизма в целия свят. "По много въпроси съм критична към Америка, както и към Русия“, каза тя.

В интервюто за Rzeczpospolita тя каза, че за нейните избиратели полската партия "Право и справедливост“ е пример за подражание. "Полша демонстрира своята непримиримост. Когато поляците не позволиха мигрантите да бъдат използвани като хибридно оръжие срещу тях, Беларус трябваше да отстъпи. Полша в това отношение защити цяла Европа. Същото важи и за въпроса за върховенството на конституцията...“, - обясни тя. Френският кандидат за президент също обеща, че ако спечели изборите, тя от името на Франция (страна основател на ЕС) ще плати глобата на Полша, която й беше наложена от Съда на ЕС.

Марин льо Пен посъветва Полша да се въздържа от приемането на еврото, което тя директно нарича германска валута, създадена, за да отговори на нуждите на Германия. Тя също така е уверена, че краят на ЕС в сегашния му вид ще настъпи скоро и този блок вероятно ще се превърне в съюз от европейски народи с ограничени правомощия. Освен това тя нарича настоящия френски лидер Еманюел Макрон последният президент на стария свят. "Французите разбраха това. Те вече не искат да живеят в ултра-либерална система без защита от масова имиграция и насилие, да живеят в страх да не загубят своята индивидуалност, в хаос. Остават ми само пет месеца, за да убедя останалите 4 процента, че друга политика е напълно възможна. Полша и Унгария показват, че има алтернатива“, обобщи Льо Пен.

Както припомня Rzeczpospolita, нейният рейтинг в момента е 46%.

***

Мадрид. Във връзка с необходимостта от борба с различни хибридни атаки, Европейският съюз постепенно "захвърля овчата си кожа“ и преминава към по-войнствена реторика и политика, пише El País.

В отговор на една от тези заплахи, миграционната криза на полско-белоруската граница, тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристигнаха в Рига, където "не спестиха остри думи за президента на Беларус Александър Лукашенко“.

"Нашето послание е много ясно: ЕС и НАТО работят рамо до рамо, за да се противопоставят на тези хибридни атаки“, каза Фон дер Лайен на пресконференция в Рига, подчертавайки, че Полша, Латвия и Литва "са били подложени на умишлени, цинични и опасни нападения, атаки, организирани от режима на Лукашенко“.

Както отбелязва вестникът, Брюксел възнамерява да демонстрира, че Полша и балтийските държави могат да разчитат не само на солидарността на европейските партньори, но и на военна подкрепа, ако е необходимо. В много отношения именно нарастващото напрежение в отношенията с Лукашенко и чрез него и с руския президент Владимир Путин изостри необходимостта ЕС да заеме по-твърда позиция на международната арена. Източници в Брюксел посочват, че използването на така наречената "мека сила“, базирана на търговията и помощта за развитие, вече не е достатъчна за справяне с "все по-враждебната световна среда“.

Тъй като "международният ред става все по-нестабилен“, новите цели на блока, които досега винаги са били отлагани, са развитието на общоевропейска военна структура и консолидирането на оръжейната индустрия.

От няколко месеца в аналитични материали, доклади и вътрешни документи на Европейския съюз се срещат препратки към "война“. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел вече открито обяви нов сценарий. "Европа е в опасност и европейците не винаги го осъзнават“, каза Борел пред El País в средата на ноември.

"ЕС е заобиколен от нестабилност и конфликти“, предупреждава поверителен проект на така наречения Стратегически компас, план, предназначен да засили военните способности на блока, който страните от ЕС се надяват да приемат през март 2022 г. Проектодокументът посочва, че ЕС е изправен пред "опасна комбинация“ от въоръжена агресия, незаконни анексии и отхвърляне на западните ценности от редица страни.

Друга криза, която показа на Брюксел необходимостта да заеме по-войнствена позиция, изданието нарича изтеглянето на американските войски от Афганистан, което е показало зависимостта на Европа. През август европейските съюзници трябваше да организират бърза евакуация от Афганистан, тъй като не бяха в състояние да устоят на талибанската офанзива без логистичната подкрепа на Съединените щати дори в продължение на няколко дни.

Опасенията от афганистанския провал се разразиха силно в Брюксел, като помогнаха за преодоляването на редица разделения, които възпрепятстваха напредъка към обща европейска отбрана. El País отбелязва, че ЕС и НАТО вече работят по декларация, насочена към засилване на взаимодействието между двете институции и създаване на рамка, в която Алиансът "остава гарант за сигурността на Европа“, а ЕС "укрепва капацитета за разрешаване на регионалните конфликти с по-малка интензивност“.

Освен това, окончателното създаване на обща европейска отбранителна система може да съвпадне с "безпрецедентно“ увеличение на средствата за тази област от бюджета на ЕС. Така бюджетът на блока за 2021 - 2027 г. за първи път включва позиция за сигурност и отбрана, чийто общ размер е 13,8 млрд. евро Брюксел отпусна и 1,5 млрд. евро от структурните фондове за финансиране на транспортна инфраструктура с двойна употреба: гражданска и военна.

"За добро или за лошо, ЕС изглежда е на ръба да изостави прозрачността, която демонстрира в продължение на 70 години“, заключава El Pais.

***

Рим. Римо-католическият папа Франциск разкритикува остро спорните опити на Европейската комисия да направи официалната комуникация "по-инклузивна“, сравнявайки наскоро оттеглените насоки за използване на термини като "Коледа“ и "християнски“ с действията на исторически диктатури, пише европейската редакция на Politico.

"В историята много, много диктатури са се опитвали да направят подобно нещо. Помислете за Наполеон… помислете за нацистката диктатура, за комунистическата“, каза 84-годишният католически лидер пред репортери в понеделник в самолета, който се връщаше във Ватикана от пътуване до Гърция и Кипър. Това е нещо, което "не е работило през цялата история“.

Забележките на папата идват, след като миналата седмица Европейската комисия внезапно оттегли своето 30-странично ръководство, целящо да гарантира, че никой европеец не се чувства изключен от комуникациите на ЕС след буря от критики срещу предположението, че членовете на персонала "трябва да избягват да приемат, че всички са християни“ и празнуват Коледа.

Папата осъди това, което той нарече "разводнен секуларизъм“ и призова ЕС да разсъждава върху идеалите на своите основатели, според стенограма на коментарите му.

Брюксел трябва да "внимава да не поеме по пътя на идеологическата колонизация, която може да доведе до разделяне на страните и [да причини] провал на Европейския съюз“, каза Франциск. "Европейският съюз трябва да уважава вътрешната структура на всяка страна, нейното разнообразие и да не се опитва да ги направи еднакви – не мисля, че ще направи това, не е било неговото намерение, но трябва да бъде внимателен“.

По време на посещението си в Гърция в неделя папата също така разкритикува все по-твърдата позиция на европейските страни по отношение на миграцията и предупреди, че демокрацията е "отстъпила“ в целия континент, обвинявайки правителствата, че стават жертва на "националистически личен интерес“.

Помолен да даде подробности в понеделник, той предупреди да не "удавим нашата идентичност в международно правителство“, добавяйки: "Опасността е, когато има суперсила, която диктува икономическо, културно и социално поведение на другите страни“.

"Демокрацията е отслабена, когато националните ценности са пожертвани, разводнени към империя, един вид наднационално управление“, добави той.

Папата отдавна обвинява институциите на ЕС, че понякога губят от поглед основните си стълбове на човечност, солидарност и отвореност към света.

Обръщайки се към Европейския парламент през 2014 г., той обяви ЕС за виновен в провеждането на "политики от личен интерес“ и описа "нарастващо недоверие от страна на гражданите към институциите на ЕС, които се считат за отчуждени, ангажирани с определянето на правила, които се възприемат като нечувствителни към отделните народи, ако не и направо вредни“.