Президентът на САЩ Джо Байдън обеща да спре пускането на "Северен поток 2“ в случай на руска инвазия в Украйна. На свой ред канцлерът на ФРГ Олаф Шолц увери, че Берлин и Вашингтон ще предприемат съвместни стъпки, но той не декларира директно готовността на страната си да предотврати пускането на руския газопровод, коментират в редакцията на британския вестник The Telegraph.

"Ако Русия нахлуе, ако нейните танкове или военни отново преминат границата на Украйна, тогава няма да има "Северен поток 2“, ние ще сложим край“, каза Байдън по време на пресконференция след разговорите с Шолц.



Байдън също така посъветва гражданите на САЩ да напуснат Украйна. "Би било разумно американците да напуснат страната. Бих им казал: тръгвайте“, добави президентът на САЩ.



За разлика от лидера на Белия дом, германският канцлер не декларира директно готовността на страната си да предотврати пускането на газопровода, но настоя, че Берлин върви в крак с Вашингтон по въпроса за наказателните мерки при евентуална инвазия. "Работим заедно. Ние сме абсолютно единни и няма да предприемаме различни стъпки, ще предприемем едни и същи стъпки и те ще бъдат много, много тежки“, увери Шолц по въпроса за санкциите срещу Русия.



В понеделник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че страната работи с Европейския съюз за предотвратяване на "смъртта“ на европейците в случай на спиране на доставките на руски природен газ през Украйна. И така, Блинкен припомни, че през 2009 г., когато Русия спря доставките за Украйна, "хората умираха от студ“, обещавайки да САЩ да предотвратят повторение на ситуацията.



"Ние се координираме с нашите съюзници и партньори, със заинтересованите страни от енергийния сектор, включително относно това как най-добре да споделяме енергийните резерви в случай, че Русия затвори крана или започне конфликт, който ще наруши доставките на газ през Украйна“, каза държавният секретар на пресконференция.



Междувременно в Москва се състоя поредната среща на държавни глави. Руският президент Владимир Путин прие френския си колега Еманюел Макрон. В началото на срещата Путин благодари на френския президент за усилията, които Париж полага за гарантиране на сигурността в Европа и за разрешаване на кризата в Украйна.



"Виждам колко усилия полагат сегашното ръководство на Франция и лично президентът на Франция за разрешаване на кризата, свързана с осигуряването на сигурност в Европа за сериозна историческа перспектива“, каза руският лидер.



На пресконференция след срещата Путин отхвърли обвиненията за военното струпване на Русия, като отново обвини Запада, че подкопава глобалната сигурност, като "напомпва“ Украйна с оръжие.



Както припомня The Telegraph, преди срещата в Белия дом Германия обяви, че ще засили участието си в мисията на НАТО в Литва и ще увеличи контингента си в страната с 350 войници, докато САЩ обявиха, че ще изпрати около 1700 войници в Полша и 1000 в Румъния.

***

Берлин. Германия ще изпрати до 350 допълнителни войника в Литва в опит да покаже на съюзниците от НАТО, че Берлин е надежден партньор на фона на критиките, че е бил твърде плах в справянето с Русия по повод кризата в Украйна, пише европейската редакция на Politico.

"Информирахме парламента преди няколко минути, че ще укрепим бойната група в Литва“, каза министърът на отбраната Кристин Ламбрехт, докато посещаваше бригада за обучение на танкове в Мюнстер, южно от Хамбург, в понеделник следобед.

"Подкреплението ще включва до 350 войници, които могат да бъдат в движение в рамките на няколко дни“, каза Ламбрехт, добавяйки, че е имала "интензивни дискусии“ по въпроса с литовския си колега, както и с канцлера Олаф Шолц.

Шолц, който беше във Вашингтон в понеделник за разговори с американския президент Джо Байдън, се превърна в обект на обстрел от американски политици и служители в други страни от НАТО, които се оплакваха от липсата на решителни действия от страна на Германия, за да покаже подкрепа за Украйна, докато Русия трупа войски, оръжия и техника на границата на страната.

"Ние засилваме приноса си към източния фланг на НАТО и изпращаме много ясен сигнал за единство към нашите съюзници“, каза Ламбрехт в очевидни усилия да разсее съмненията относно ангажимента на Германия. "Може да се разчита на нас и ние показваме това с това укрепване на бойната група“, добави тя.

Междувременно, по време на пътуване до Киев в понеделник, германският външен министър Аналена Бербок настоя, че Берлин е на страната на Украйна въпреки продължаващия й отказ да снабдява я снабдява с оръжие.

Говорейки на пресконференция заедно с украинския си колега Дмитро Кулеба, Бербок каза, че "топката е в полето на Москва и от тях зависи да поправят тази ситуация“, добавяйки, че Германия "се застъпва за териториалната цялост и суверенитета на Украйна без никакви ако и но“.

По-късно Бербок подчерта, че Берлин също е решен да наложи икономически санкции в случай на руска агресия, въпреки че те биха били особено болезнени за германската икономика.

"Да, ние самите сме готови да платим висока икономическа цена за това, защото това е въпрос на сигурността на Украйна“, каза тя.

През последните дни бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, приятел на Путин с тесни икономически връзки с Кремъл, предизвика възмущение в Германия и извън нея, като обвини Украйна в "дрънкане на сабя“ само дни преди да бъде номиниран за член на борда на Руската газова компания Газпром.

Запитан по въпроса, украинецът Кулеба каза, че изказванията на бившия канцлер не заслужават много внимание. "Да коментираш г-н Шрьодер е същото като да коментираш говорителя на Владимир Путин“, каза той.

***

Рим. Представителят на Италия се смята за фаворит сред претендентите за поста генерален секретар на НАТО след края на мандата на Йенс Столтенберг. Според вестник La Repubblica във вторник този пост трябва да бъде зает от представител на една от държавите от средиземноморския регион чрез негласна ротация.

Както отбелязва вестникът, Испания и Португалия не могат да се считат за конкуренти, тъй като представители на тези страни вече заемат важни позиции в международната политическа йерархия: испанецът Жозеп Борел е върховен представител на ЕС за външните работи, а португалецът Антонио Гутериш оглавява ООН.

В същото време вестникът посочва, че италианското правителство все още не е взело решение за своя кандидат, който трябва да бъде одобрен преди срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид.

По неизказана традиция бившите премиери са добре дошли на поста генерален секретар на НАТО. Но бившите италиански премиери Енрико Лета и Паоло Джентилони не могат да бъдат номинирани. Първият ръководи Демократическата партия, която предстои да бъде реорганизирана, и има сериозни политически амбиции на парламентарните избори догодина. За Рим не е изгодно да номинира Джентилони, настоящия еврокомисар по икономиката, тъй като неговият наследник в Европейската комисия може да е по-малко лоялен към Италия, която получава значителна финансова помощ от европейски фондове. Матео Ренци многократно е заявявал, че не е подходящ за ролята на генерален секретар на НАТО.

Вестникът отбелязва, че от голяма държава е приемлива и кандидатура на министър. ред вероятните претенденти са бившият външен министър и бивш върховен представител на ЕС по външните работи Федерика Могерини, бившият министър на отбраната Роберта Пиноти и настоящият министър на отбраната Лоренцо Герини.

***