Украинските власти подкрепят плана на САЩ и НАТО за намаляване на напрежението с Русия. Това пише испанският вестник El Pais, който ден по-рано разпространи поверителни документи, съдържащи отговорите на Aлианса и Вашингтон на предложенията на Москва за гаранции за сигурност.

Според изданието украинският външен министър Дмитро Кулеба е казал на видеоконференция в сряда, че правителството на страната не възразява срещу отговорите, изпратени до Русия. "Ако това предложение бъде прието на взаимна основа, това ще означава, че Русия трябва да се оттегли“, аргументира се той.

"Украйна и нашите партньори, включително Съединените щати, нямат разногласия при оценката на рисковете от настоящата руска ескалация", казва Кулеба. "Тонът на нашите послания може да звучи различно, но реалната оценка е една и съща: всичко е възможно, и трябва да се подготвим за всеки възможен сценарий." Според министъра, Киев се нуждае от отбранително оръжие, за да подкрепи "дипломатическите усилия“.

"Провалът на Запада в Украйна ще послужи като сигнал за целия свят, че Западът не е в състояние да защити основните си принципи и следователно не е в състояние да се защити“, казва украинският външен министър.

В сряда El Pais разпространи документи, съдържащи, според изданието, отговорите на САЩ и НАТО на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Отговорите показват, че Съединените щати и НАТО са готови да обсъдят с Русия въпросите на сигурността в Европа, но не са съгласни с нейните ключови искания за спиране на експанзията на Алианса на изток и връщане на военната му инфраструктура към границите от 1997 г.

***

Лондон. В сряда, на фона на нарастващите страхове от възможна война с Русия, кораби на британския кралски флот започнаха да съпровождат руски военни кораби, преминаващи през Ламанша, пише британският вестник Daily Express.

Два руски кораба - ракетният крайцер "Маршал Устинов" и големият противоподводен кораб "Вицеадмирал Кулаков" преминаха в сряда през Ламанша. Според военно-аналитичната платформа Navy Lookout те са били последвани от корабите на британския флот "Кент" (HMS Kent) и "Мърси" (HMS Mersey).

Има предположения, че корабите могат да бъдат изпратени в Черно море, за да участват в атака срещу Украйна.

Но наскоро командването на руския флот обяви, че ще се проведат военни учения на 240 километра югозападно от бреговете на Ирландия от 3 до 8 февруари.

Както съобщи изданието The Drive, руски кораби са напуснали Балтийско море в сряда, а още три руски кораба са го напуснали във вторник.

През последните дни множество сили на ЕС ескортираха руски военни кораби.

Три руски кораба, плаващи през международни води към Ламанша, бяха ескортирани от хеликоптер и кораб на Кралския флот на Нидерландия. След това, когато руските кораби пристигнаха в Ламанша, задачата за наблюдение е предадена на белгийския и британския флот. Освен това изглежда, че поне един кораб на френския флот е бил изпратен да наблюдава руските кораби.

Това се случва на фона на нарастващите страхове от възможна война с Русия, тъй като Владимир Путин е натрупал 100 000 войници на границата с Украйна. Въпреки това, в интервю за Daily Mirror, говорител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство е казал, че ескортирането на руски кораби е "честа практика“.

"Като част от съвместни усилия с нашите съюзници, Кралският флот наблюдава присъствието на руски военни кораби, докато преминават през Ламанша“, добави Министерството на отбраната.

НАТО разположи около 4000 войници в Естония, Литва, Латвия и Полша, както и танкове, системи за противовъздушна отбрана и разузнавателни части.

Общо 8500 американски войници също бяха приведени в повишена готовност за евентуално разполагане в Източна Европа, съобщи Пентагонът.

В светлината на последните събития руският лидер разкритикува Запада, че пренебрегва "фундаменталните руски опасения" относно сигурността, свързани с Украйна.

Путин също така обвини западните страни, че умишлено се опитват да въвлекат Русия във война, като посочи, че Вашингтон наистина не се интересува толкова от сигурността на Украйна, колкото се опитва да провокира "въоръжен конфликт“.

Говорейки на съвместна пресконференция след среща с унгарския премиер Виктор Орбан, Владимир Путин каза: "Самата Украйна... е само инструмент за постигане на тази цел“.

***

Лондон. Владимир Путин е заел твърда позиция по отношение на Украйна и е разкритикувал НАТО, че не е отговорил "адекватно“ на притесненията на Русия относно Киев по време на телефонния разговор с Борис Джонсън, пише британският таблоид Daily Mail.

Руският президент e продължил да защитава позицията си в кризата, въпреки че Джонсън е предупредил Путин, че нахлуването в Украйна би било "трагична грешка".

Според говорител на Даунинг стрийт, премиерът на Великобритания е изразил "дълбока загриженост" относно руската агресия и е подкрепил правото на Киев да се присъедини към НАТО:

"Премиерът подчерта, че в съответствие с политиката на НАТО за "отворени врати“, всички европейски демокрации имат право да се стремят към членство в НАТО. Това право важи изцяло за Украйна“.

Телефонният разговор между двамата лидери се е състоял в сряда вечерта, макар и предварително насрочен за понеделник, когато е трябвало да бъде отложен във връзка с обясненията на премиера заради скандалните партита в неговата резиденция на Даунинг стрийт 10.

***

Будапеща. Говорейки по време на откриването на панел на Института "Хувър“: "Китай в навечерието на Зимните олимпийски игри: Труден избор за световните демокрации“ в Станфордския университет, роденият в Унгария милиардер Джордж Сорос говори за предизвикателствата на 2022 г., особено около Китай, но също и в Унгария, пише унгарското англоезично издание Hungary Today.

Според Сорос унгарците "могат да свалят авторитарния лидер“ през април, ако гласуват против Орбан. Воденото от Орбан правителство води кампания срещу Джордж Сорос от години. Според управляващите милиардерът се бори срещу християнските корени на Европа, включително чрез презаселване на мигранти на континента.

В речта си Сорос каза, наред с други неща, че вярва, че Китай се опитва да използва Зимните олимпийски игри в Пекин, които започват тази седмица, като пропагандна победа, точно както направиха нацистите в Берлин през 1936 г. В крайна сметка Китай може да бъде изправени пред икономическа криза след големия бум, подчерта бизнесменът.

След миналогодишните избори в Германия, каза той, предстоят важни избори тази година във Франция и Унгария. По отношение на Унгария той каза, че на 3 април "унгарските избиратели биха могли, въпреки всичко, да отнемат властта на авторитарния владетел“. Заедно с решението на Путин дали да нахлуе в Украйна, тези избори могат да повлияят на бъдещето на Европа, каза Сорос.