Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")
©
Столтенберг изрази загриженост за "сериозността на ситуацията“. Според него, освен разполагането на войски близо до границата и руското разузнаване е много активно в Украйна. Москва "се опитва да дискредитира украинското правителство по различни начини“, убеден е генералният секретар на НАТО.
В случай на ескалация в Европа Северноатлантическият алианс е готов да приведе в бойна готовност голям брой военни части за кратък период от време. Въпреки това, смята Столтенберг, е необходимо да продължим да разчитаме на диалога. "Ние не искаме да водим война, ние искаме да я предотвратим“, подчерта генералният секретар на НАТО.
В същото време, предполага Столтенберг, военният алианс "трябва да се подготви за най-лошото“. Русия е в състояние да повлияе на Украйна по много начини: да нанесе ракетен удар, да започне кибератака или да организира дребномащабни събития в Крим. "Трябва да сме готови да реагираме на други сценарии, а не само на голяма офанзивна операция“, отбелязва Столтенберг.
Ултиматумът на Русия към НАТО изтича тази седмица: Москва изисква, наред с други неща, гаранции, че Украйна няма да бъде приета във военния съюз. Столтенберг каза, че е готов да се срещне с руската страна и да представи свои предложения. Според него "всичко“ може да се обсъжда, но никой "няма да прави компромис с основните принципи на Алианса“.
Те включват правото да защитава своите съюзници и "правото на държавите на самоопределение“. Столтенберг смята, че Русия не трябва да диктува на Украйна към кои съюзи да се присъедини. "Принципът за самоопределение на народите е присъщ на всяка нация“, отбелязва той. Според политика исканията на Русия се отнасят не само за Украйна, но и за Швеция и Финландия.
На съвместна пресконференция с канцлера Олаф Шолц Столтенберг каза, че е поканил Русия да участва в поредица от срещи в рамките на Съвета Русия-НАТО. Партньорите от НАТО са готови да внесат конкретни предложения, отбеляза норвежецът. Според него предмет на преговорите може да бъде намаляване на рисковете по време на военни действия, по-голяма прозрачност и подобряване на комуникационните канали. Освен това той спомена контрола на въоръженията, разоръжаването и "украинския конфликт“ като допълнителни теми.
По въпроса за общата позиция на страните от НАТО Столтенберг каза, че в съюз с 30 членки винаги има разногласия. "Това не е слабост, това е сила – стига да сме съгласни да се защитаваме един друг“, каза Столтенберг в интервю за Körber Foundation и Der Spiegel.
***
Лондон. По целия свят подкрепата за популизма е паднала рязко, пише The Times, позовавайки се на проучване, проведено от университета в Кеймбридж. Според изданието в проучването са участвали 750 хиляди души от 109 държави. В резултат на това се оказа, че след началото на пандемията доверието в технократите и учените се е увеличило значително в обществото, а доверието в популистите e намаляло.
Според авторите на изследването възможна причина за тази тенденция е, че много хора смятат политиките на известни популисти по отношение на пандемията от коронавирус за провал (по-специално става дума за Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро). Освен това учените предполагат, че пандемията се е превърнала в "обединяващо събитие“, докато популизмът има тенденция да преобладава в разделените общества.
Според The Times, проучването отбелязва, че делът на европейците, желаещи да гласуват за популистки партии, е намалял с 11%. Учените посочват, че някои популисти, като Доналд Тръмп и Андрей Бабиш, вече са загубили власт, докато други (като Болсонаро) са толкова непопулярни, че вероятно скоро също ще бъдат сменени. Дори позицията на лидери, които консолидират властта си, като Виктор Орбан и Реджеп Тайип Ердоган, се разклати забележимо, пише вестникът, позовавайки се на резултатите от изследването.
"От Ердоган и Болсонаро до "силните лидери“ на Източна Европа, светът преживя вълна от популизъм. Вероятно коронавирусът е предизвикал изглаждането на тази вълна“, цитира изданието думите на един от авторите на изследването д-р Робърт Фоа.
***
Страсбург. Френският президент Еманюел Макрон представи от подиума в Страсбург стратегията на Франция по време на нейното председателство на ЕС. Той беше аплодиран за стремежа си към укрепване на автономията на Европейския съюз и укрепване на сътрудничеството в Европа, но беше критикуван, че използва трибуната на Европейския парламент в кампанията си за преизбиране за президент на Франция, пише Le Monde.
Преди всичко Макрон призова европейците да бъдат смели, за да може ЕС да се утвърди като "сила на бъдещето" и "суверен", за да не зависи от други световни сили. Така той предложи на Европа да създаде "нов ред за сигурност“ с НАТО в лицето на Русия и призова за "честен и взискателен диалог“ с Русия.
"Предстоящите седмици трябва да ни помогнат да реализираме европейското предложение за изграждане на нов ред на сигурност и стабилност. Трябва да го създадем сред европейците, след това да го споделим с нашите съюзници в НАТО и след това да го предложим за преговори с Русия“, каза Макрон.
Още от избирането си за френски президент през 2017 г. Еманюел Макрон се позиционира начело на Европейския съюз в противовес на националистите и популистите. Той казва, че негов приоритет е да защити върховенството на закона, това е "съкровище“, а "в това трябва да се убедят народите, които са далеч от него“. И за да укрепи върховенството на закона, Макрон иска да включи правото на аборт и правото на защита на околната среда в Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпреки че самият Макрон все още не е обявил кандидатурата си за предстоящите президентски избори във Франция, опонентите му не пропуснаха да го обвинят, че вече води собствена предизборна кампания. Така представителят на Зелените Яник Жадо каза: "Вие ще останете в историята като президент на бездействието по отношение на климата, предпочитате да отлагате, вместо да призовавате за обща мобилизация“. Други критикуваха Макрон за действията му по отношение на имиграцията, за нарушените му обещания за климата, пише Le Monde.
***
Киев. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети Киев в сряда, призова украинците "да се държат заедно“, предупреждавайки, че – със 100 000 руски войници, струпани на границата – една от целите на руския президент Владимир Путин е да провокира вътрешни разделения, пише европейската редакция на Politico.
"Нашата сила зависи от запазването на нашето единство и това включва единството в Украйна“, каза Блинкен, появявайки се с украинския президент Владимир Зеленски преди среща. "Една от дългогодишните цели на Москва е да се опита да посее разделения между и вътре в страните и просто не можем и няма да им позволим да направят това. Така че нашето послание към всички наши приятели тук и към всички глобални лидери на Украйна, както и към нейните граждани, е да се държим заедно и да се придържаме към това единство, да го укрепваме. Никога не е било по-важно, особено след като страната е изправена пред възможността от подновяване на руска агресия“.
Блинкен отбеляза, че е част от парада от западни официални лица, които се появяват в украинската столица през последните дни. Германският външен министър Аналена Бербок беше там в понеделник, преди посещението в Москва във вторник.
"Изкушавам се да кажа, че последното нещо, от което се нуждаете, е друг посетител, защото мисля, че Киев може да е най-популярната дестинация в света в момента“, каза Блинкен. Но той добави, че президентът на САЩ Джо Байдън го е помолил да отиде и да демонстрира постоянната подкрепа на Вашингтон.
"Сега, както винаги, зависи от украинците и от никой друг да решават своето бъдеще и бъдещето на тази страна“, каза Блинкен. "Украинският народ избра демократичен и европейски път през 1991 г. Те излязоха на Майдана, за да защитят този избор през 2013 г. И за съжаление, оттогава вие сте изправени пред безмилостна агресия от Москва. Русия нахлу в територия в Крим, предизвика конфликт в Източна Украйна и систематично се опитва да подкопае и раздели украинската демокрация“.
Зеленски благодари на Блинкен и повтори желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, но също така подчерта, че страната му много се нуждае от помощ, за да се защити.
"Ние отделяме максималните средства през всичките години на независимост на нашата държава – максималните пари за подкрепа на нашата армия“, каза той. "Но да предприемем много бързи стъпки за модернизиране на армията – тук имаме нужда от помощ, особено от помощ в такива времена, трудни времена – мисля, че тези времена могат да се нарекат трудни“.