Партията "Зелени“ обяви подкрепата си за Франк-Валтер Щайнмайер на президентските избори през февруари в Германия, отбелязва баварският ежедневник Die Sueddeutsche Zeitung, като допълва, че това на практика гарантира преизбирането му за втори мандат. Както отбелязва вестникът, първоначално партията щеше да номинира жена за най-високия държавен пост.

"След много колебания, "Зелените“ най-накрая взеха решение. Те ще подкрепят кандидатурата на Франк-Валтер Щайнмайер на президентските избори в Германия. Това ще проправи пътя за преизбирането му за втори президентски мандат през февруари“, пише изданието.

"Щайнмайер е много добър и уважаван президент, който даде голям принос за развитието на страната ни през първия си мандат“, се казва в изявление на лидерите на "Зелените“, цитирано от редакцията.

Изявлението гласи: "Ръководството на "Зелени“ е убедено, че Щайнмайер ще продължи да подкрепя нашето общество и ще предоставя ясни насоки по трудния път за излизане от пандемията. Ето защо ние подкрепяме неговото преизбиране и препоръчваме на нашите избиратели във Федералното събрание да преизберат Франк-Валтер Щайнмайер за президент“. Първият мандат на Щайнмайер изтича на 18 март 2022 г., припомня вестникът.



"Зелени“ станаха последната от трите партии в управляващата коалиция, която подкрепи кандидатурата на Щайнмайер. На изборите на 13 февруари бившият външен министър може да разчита на преобладаващо мнозинство от гласовете на членовете на Федералното събрание. Повече от 775 от 1472 избиратели са социалдемократи, "зелени“ и свободни демократи, така че Щайнмайер няма да се нуждае от подкрепата на опозиционните партии, за да бъде преизбран за втори петгодишен мандат.



Това означава, че опитът на ХДС да номинира жена кандидат за поста вероятно ще бъде неефективен. Освен това обещаващ кандидат така и не беше намерен. В допълнение ХДС и ХСС трябва да разчитат на подкрепата на "Зелени“, за да получат мнозинството.



След съобщението на "Зелени“, възможността за потенциален съюз с ХДС вече не се разглежда. Възможно е обаче някои от членовете на партията да откажат да гласуват за Щайнмайер. В лявото крило има недоволство от разпределението на министерските постове при съставянето на правителството. За ръководството на фракцията на "Зелените“ гласуването във Федералното събрание ще бъде първото голямо изпитание.



Забавянето от страна на "Зелените“ в ретроспекция може да се обясни не само с трудния процес на формиране на правителството, но и с желанието на партията да види друг кандидат на най-високия държавен пост, или по-скоро "кандидат без партийната книжка на ГСДП“.



"Зелените“ явно са недоволни от факта, че трите най-високи поста в държавата - президент, председател на Бундестага и канцлер - ще бъдат заети от социалдемократите. Освен това партията дълги години се опитва да издигне за тези постове жена или кандидат с миграционни корени.



Въпреки това нито "Зелените“, нито ХДС можеха да номинират кандидат, чийто списък със заслуги би позволил "отстраняване на Щайнмайер от длъжност“. За известно време в медиите се появи името на лидера на фракцията на "Зелените“ в Бундестага Катрин Гьоринг-Екард, източногерманска протестантка, която имаше подходящ произход, за да спечели някои избиратели на ХДС. Ясно е обаче, че "нямаше шанс“.



Въпреки факта, че постът на федерален президент никога не е бил официално обект на коалиционни преговори, Олаф Шолц веднага даде да се разбере, че кандидатурата на Щайнмайер не е под съмнение. Свободните демократи скоро се присъединиха към социалдемократите.



Не се знае дали закъснялото одобрение на кандидатурата на Щайнмайер ще донесе някаква полза на "Зелените“ при разпределението на силите в коалицията. Във вторник ентусиазмът на партията за решението намаля значително. Във фракцията им вариантът за обединяване с ХДС за сваляне на федералния президент от поста се смята за още по-проблематичен. Толкова много шум в самото начало на мандата на правителството не е много примамлива перспектива от гледна точка на "Зелени“.



Федералното събрание е конституционен орган, свикван специално за избора на федерален президент на Германия. В него ще бъдат включени всичките 736 членове на Бундестага и 736 делегати от парламентите на федералните провинции.



Щайнмайер беше избран за президент на Германия през 2017 г. Той беше номиниран от ГСДП и Съюза (ХДС/ХСС) с подкрепата на "Зелени“ и СвДП. Той наследи Йоахим Гаук на поста.



Преди да стане федерален президент, Щайнмайер оглавяваше външното министерство в Берлин по време на мандата Герхард Шрьодер от 1999 до 2005 г. Като част от коалиция с ХДС, Щайнмайер е бил външен министър от 2005 до 2009 г. и от 2013 до 2017 г.



През 2009 г. Щайнмайер стана кандидат на социалдемократите за канцлер на федералните избори, но опитът им за победа тогава се провали. В резултат на това Щайнмайер оглави фракцията на ГСДП в Бундестага и стана лидер на опозицията, припомня изданието.

***

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън одобри плановете за удължаване на експлоатацията на Международната космическа станция до 2030 г., въпреки нарастващото политическо напрежение с Русия, отбелязват в редакцията на британския вестник The Telegraph.

Благодарение на споразумение, подписано през 1998 г., станцията осигури международно сътрудничество в космоса в продължение на две десетилетия, до голяма степен незасегнато от политически въпроси на Земята.



Както припомня изданието, Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) обяви допълнително финансиране на следващия ден, след като руският президент Владимир Путин предупреди Байдън за пълно прекъсване на отношенията с въвеждането на нови санкции срещу Украйна. Според директора на НАСА Бил Нелсън МКС е от полза не само за науката, но и за дипломацията.



"Международната космическа станция е маяк за мирно международно научно сътрудничество и носи огромен научен, образователен и технологичен напредък в полза на човечеството в продължение на повече от 20 години“, каза Нелсън.



В началото на септември 2021 г. ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин беше по-лаконичен в интервю за американския телевизионен канал CNN. "Това е семейство, разводът в станцията е невъзможен“, каза генералният директор на руската държавна корпорация за космически дейности.



В допълнение, съобщението за допълнително финансиране за Международната космическа станция дойде, когато Китай се очертава като "все по-сериозен претендент в космическата надпревара“.



Въпреки това, както отбелязва The Telegraph, МКС остарява, във връзка с което САЩ вече планират постепенен преход към други платформи. По този въпрос САЩ разчитат на планове за създаване на космически станции от частните компании Blue Origin на американския предприемач Джеф Безос, Nanoracks и Northrop Grumman. Въпреки това е малко вероятно те да бъдат готови преди края на десетилетието, което се смята за един от факторите, повлияли на решението за удължаване на мисията на космическата станция.



"Много пари са инвестирани в космическата станция. Те не искат да изхвърлят милиардите долари, които вече са инвестирали. Космическата станция трябва да бъде подменена, но откъде ще вземат парите за това, както и за програмата "Артемида“ за изпращане на астронавти на Луната до 2025 г. “, коментира Джонатан Макдауъл, астрофизик от Харвард-Смитсънския център.

***

Париж. В интервю за вестник Le Parisien, публикувано във вторник вечерта държавният глава на Франция Еманюел Макрон призна намерението си да "дразни“ неваксинираните, за да се опита да ги принуди да променят решението си за поставяне на препарат срещу COVID-19. И всичко това на фона на уверенията му, че не е "за“ въвеждането на задължителна ваксинация, коментират в редакцията на испанския национален ежедневник El Pais.

Макрон потвърди в интервю си своята основна стратегия за борба с пандемията от коронавирус: ваксинирай, ваксинирай, ваксинирай и направи живота на неваксинираните нещастен, докато не променят решението си. Или, по-буквално, "дразни“ онези, които продължават да се съпротивляват да си поставят ваксина, за да защитят себе си и другите. С избора на този глагол, който – по описанието на редакцията – никога не може да бъде възприет като елегантен, френският президент си навлече остри критики.

"Не съм привърженик на дразненето на французите. Оплаквам се по цял ден, когато ръководството го прави. Но, ей, неваксинираните много искам да ги дразня. И ще продължя да го правя до края. Това е стратегията. Няма да ги вкарвам в затвора и няма да ги ваксинирам насила. Но трябва да им се каже: от 15 януари вече няма да можете да ходите на ресторант, няма да можете да пиете или да посещавате театър, няма да можете да отидете на кино. ..“, обясни президентът по отношение на законопроекта, който до вторник все още се обсъждаше в парламента.

В момента около пет милиона французи продължават да отказват да си поставят инжекция срещу коронавирус, макар ваксинацията вече да е достъпна за всички над петгодишна възраст. В същия ден, когато Макрон разговаря със седем читатели на Le Parisien, задали му конкретни въпросите, Франция счупи нов рекорд по инфекции - 271 686 новозаразени за период от 24 часа.

Думите на Макрон, който през почти петте си години на управление многократно беше критикуван зарази избора си на думи, оказаха незабавно въздействие.

Френската преса бързо подчерта, че президентът е критикуван както отляво, така и от крайно дясно.

"Един президент не трябва да казва това“, написа в "Туитър“ лидерът на крайната десница Марин Льо Пен. "Президентът е гарант за националното сближаване. Днес той е начело на националното разделение (...). Политическа вина е и сериозна морална вина в една държава, която той продължи да разпада“, заяви по-късно Льо Пен от Националното събрание, където като депутат присъства на разискванията за ваксинационния паспорт.

Съперникът му от крайната десница Ерик Земур се възползва от думите на президента, за да увери Макрон, че няма да бъде допуснато да "дразни“ французите.

Критиките към думите на Макрон заваляха от цялата политическа дъга. Консервативният кандидат Валери Пекрес потвърди, че президентът "разделя обществтото в момент, в който страната никога не е била толкова раздробена“. Кандидатът на социалистите Ан Идалго подходи с ирония, като публикува призив "Обединете Франция“ под копие на думите на Макрон.

"Невероятно признание на Макрон. Ясно е, че ваксинационният паспорт е колективно наказание срещу индивидуалната свобода“, коментира левият кандидат за президентския пост Жан-Люк Меленшон.

***

Мадрид. Общо 4400 мигранти са загубили живота си в морето при опит да достигнат до Испания през 2021 г., което прави годината най-смъртоносна в историята. Това става ясно от доклад на испанската неправителствена организация Caminando Fronteras, публикуван по-рано тази седмица, предава EU Observer.

Броят на жертвите представлява 103-процентово увеличение в сравнение с 2020 г. По-голямата част от изчезналите или загиналите са пътували от Западна Африка към Канарските острови.

***