Необичайно зимно топло време в Аляска доведе до повишаване на дневните температури над 15,5C и порои от дъжд в част от годината, която обикновено се свързва с лют студ и сняг, пише The Guardian.

В островната общност Кодиак температурата на въздуха достигна 19,4C градуса в неделя, най-високото отчитане през декември, регистрирано някога в Аляска, каза ученият Рик Томан от Центъра за оценка и политика на климата в Аляска. Той го нарече "абсурдно“.

Новият еталонен максимум дойде на фона на поредица от благоприятни декемврийски крайности, каза Томан, включително 18,3 градуса по Целзий на летище Кодиак, рекордните 16,6 в общността на полуостров Аляска в Колд Бей и поне осем декемврийски дни с температури над 10 в алеутския град Уналаска, включително показанието от 13,3, което беше най-топлият коледен ден в Аляска в историята.

Най-сериозните непосредствени последици за хората вероятно са от огромните количества валежи, изхвърлени във вътрешната част на Аляска, където районът на Феърбанкс беше засегнат от най-яростната буря в средата на зимата от 1937 г., каза Томан.

Обикновено декември е сух месец във вътрешността на Аляска, тъй като обикновено хладният въздух не може да задържи много влага. Каквато и влага да вали, има тенденция да бъде "по-пухкава смес, защото въздухът е хубав и студен“, каза Томан, който живее във Феърбанкс.

Но падна толкова много сняг, че в неделя падна покрива на единствения магазин за хранителни стоки в Делта Джънкшън, град на 153 км югоизточно от Феърбанкс.

Вероятно по-лошото е, че обилните снегове бяха последвани от порои от дъжд, които покриха населените места в региона с лед, предизвиквайки масови прекъсвания на електрозахранването и предизвикаха затваряне на главни пътища и офиси, както и прякор: Icemageddon.

Министерството на транспорта на Аляска предупреди, че пътищата ще останат коварни за дълго време заради наподобяващо цимент ледено покритие, което се е образувало върху тях.

"Ледът е изключително труден за премахване, след като се закачи за пътната настилка. Въпреки че температурите на въздуха бяха топли по време на "Icemageddon2021“, пътищата бяха с минусови температури, което накара леда да се залепи за повърхността“, заявиха от ведомството в "Туитър“.

Топлото и влажно време в средата на зимата стана по-често в Аляска през последните две десетилетия, отколкото преди години, знак за изменение на климата, каза Томан. "Точно това очакваме в един затоплящ се свят“, каза той.

Историята е подобна и другаде в далечния север, където зимните дъждове се оказаха коварни за хората и за пасищните животни, като карибу и мускусни волове, които страдат, когато ледът на земята покрива източниците на храна. Очаква се подобни трудности да се засилят.

Проучване, публикувано миналия месец в списание Nature Communications, прогнозира арктически климат с повече зимни дъждове, отколкото сняг, започвайки около 2060 или 2070 г.

Аляска все още ще има своя зимен студ – прогнозира се температурите във Феърбанкс да паднат под минус28 градуса през почивните дни – но се очаква топлите, мокри епизоди да бъдат по-многобройни в бъдеще, каза Томан.

***

Париж. "Владимир Путин лети на помощ на Олимпийските игри в Пекин“, пише Le Figaro в статия, озаглавена "Китайският тигър показва ноктите си, но все още не е посмял да ги използва“. Руският президент обяви плановете си да лети за Игрите през февруари, докато Джо Байдън, за разлика от тях, организира дипломатически бойкот на тази "витрина на амбициите на президента Си Дзинпин“. Великобритания, Австралия, Канада, Литва последваха стъпките на Вашингтон.

Путин ще бъде първият чуждестранен лидер, който ще се срещне лично със Си след избухването на пандемията. Китайският лидер се "барикадира“ зад Великата китайска стена и една след друга пренебрегна възможностите да се срещне със западните лидери. Докато с Путин ще "затегнат редиците в новата Студена война срещу Запада“, която заедно с пандемията заплашва да съсипе Олимпиадата. Според автора на статията това показва сближаване между Москва и Пекин с цел преодоляване на стратегията за тяхното обкръжаване, която Белият дом прилага.

Годината на тигъра ще бъде много важна за политическото бъдеще на Китай, пише изданието. За есента е предвиден конгресът на Китайската комунистическа партия, който ще реши по кой път ще поеме страната през следващите десет години. В същото време геополитическият и икономическият контекст остава напрегнат.

Въпреки че Си се разглежда като олицетворение на марксизма през XXI век, нервността на Пекин се подхранва от енергийна криза, финансови рискове и Омикрон, който подкопава глобалния икономически растеж. Високопоставен партиен служител отбеляза, че най-голямото предизвикателство за Китай през 2022 г. остава икономическият растеж, който може да спадне до 5%.

Нарастващото напрежение със САЩ заплашва да изостри проблемите на "най-голямата световна фабрика“, която зависи от износа и от някои западни технологии. Освен това отношенията с Европа, ключов търговски партньор, се влошават.

Самият Си демонстрира пренебрежението си към Съединените щати пред очите на населението, което е "напълно промито“ от пропагандата. Но съседите на Китай са неспокойни. Докато Си придаде на Китай още по-националистичен дух, международният имидж на страната се влоши значително от началото на пандемията. Тази атмосфера оставя отпечатък и върху Олимпиадата, където, както предполагат експертите, ще бъде организирано най-голямото наблюдение в историята, за да не може никой да развали игрите с протести.

Пекин отбелязва успеха на своята авторитарна система в справянето с пандемията в сравнение с демокрациите. "Лидерите на страната се възползваха от пандемията, за да построят китайска крепост, преориентирайки развитието в национален план, ускорявайки залеза в някои сектори. Китай се страхува от изолация, но създаде условия за това“, цитира мнението на един от експертите авторът на статията.

Си ще продължи да следва този път на национализма, но се опитва да контролира враждата със Съединените щати, за да избегне нежелана ескалация. Партийният конгрес ще бъде стабилизиращ фактор, смятат експерти. Си вече обяви за приоритет мирното завръщане на Тайван.

Очаква се високопоставените лица в Китай и Съединените щати да се върнат към преговорите в началото на годината. Целта на Китай е да осигури стабилност, но има малка надежда за напредък в търговията, например, тъй като страните продължават да си нямат доверие.

"С подкрепата на Русия да държи високо изправена главата си пред Америка и да покори страните от Юга, на които им е нужна инфраструктура и ваксини. Такава е дългосрочната стратегия на Си в перпектива до 2030 година, докато неговият съперник Байдън зависи от изборите, които ще се проведат още в средата на мандата му през следващата есен“, пише Le Figaro.

***

Брюксел. Консултативен орган към белгийското правителство във вторник спря решението на правителството да закрие част от културния сектор с аргумента, че новите ограничения за Covid-19, наложени на театрите, са необосновани, пише EU Observer.

Ограниченията влязоха в сила в неделя, но някои театри останаха отворени в знак на протест. При спешна процедура Държавният съвет постанови, че мерките относно затварянето на театъра са "непропорционални“.

***

Берлин. Върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че представените от Русия условия за предоставяне на гаранции за сигурност са ненприемливи и предупреди, че преговорите по тях не могат да се проведат без участието на представители на блока. Той изложи позицията си в публикувано в сряда интервю пред Die Welt.

"Всеки, който иска да преговаря за бъдеща архитектура на сигурността в Европа, разбира се, трябва да говори с европейците. Европейската сигурност е нашата сигурност, става въпрос за нас“, аргументира се Борел. "Само две държави не могат да преговарят за това, тоест САЩ и Русия или НАТО и Русия, дори Москва да си го представя по този начин“, каза той. "Сега не е следвоенният период. Има някои европейски държави, които не са членки на НАТО. Не трябва да има Ялта-2 (има предвид Ялтинската конференция на съюзническите сили през 1945 г.) и ако [се стигне до преговори], тогава това трябва да бъде Хелзинки-2“, смята ръководителят на дипломацията на ЕС.

"Ако Москва, както беше обявено, възнамерява да обсъди архитектурата за сигурност в Европа и гаранциите за сигурност от януари, то това е въпрос, който засяга не само Америка и Русия. ЕС трябва да участва в тези преговори, такива преговори имат смисъл само ако ще ще се проведат в тясно сътрудничество и с участието на ЕС“, каза той. "Не искаме и не трябва да бъдем безразличен зрител, зад чийто гръб се взимат решения“, добави Борел, като отбеляза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен споделя това мнение. Ръководителят на дипломацията на ЕС заяви, че Москва от своя страна се стреми към преговори само между САЩ и Русия. "Двама играчи, които споделят сфери на влияние помежду си. Русия иска да говори за европейската архитектура за сигурност, без да включва ЕС - това е абсурд. Ние не приемаме това“, каза той.

Борел каза, че "за първи път руската страна представи своя дневен ред в писмен вид, а именно под формата на този договор“. "Преди това никога не се е случвало. Това правят само победителите - казват, че това са моите условия“, каза той. "Изискването на гаранции за сигурност и прекратяването на разширяването на ЕС и НАТО на изток е чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия, особено по отношение на Украйна“, аргументира се Борел. Той отбеляза, че ако преговорите, както е планирано, се проведат, тогава те трябва да обсъдят не само Украйна и разширяването на Алианса.

"Трябва да говорим за всички нарушения на договора след приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Не сме съгласни с много събития в руската външна политика и някои събития, които Москва смята за своя вътрешна работа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС. Сред такива събития той посочи въпроса за спазването на правата на човека в Руската федерация и ситуацията около Алексей Навални. "Такива въпроси също трябва да бъдат повдигнати по време на преговорите с Москва“, каза Борел.

Позовавайки се на възможните отстъпки към Русия, той каза, че "ще се види“. "Но не можем да правим компромис за фундаментални принципи. Териториалната цялост и правото на суверенна държава да решава сама за себе си въпроса за сътрудничеството с други държави – тези принципи не подлежат на договаряне“, каза Борел.

На 17 декември руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Русия с надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като по-рано западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения.